1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 924
гр. София, 19.10.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 646 по описа за 2012г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на заявителя [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Р. М. срещу определение № 7480 от 03.05.2012г. по ч. гр. дело № 5811/2012г. на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ-В състав, с което е потвърдено разпореждане от 08.12.2011г. по гр. дело № 15353/2011г. на Софийски районен съд, І гражданско отделение, 24 състав, с което е обезсилена издадената на 19.05.2011г. по посоченото дело от СРС заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу [фирма] и издадения на 19.05.2011г. изпълнителен лист на основание чл. 415, ал. 2 ГПК.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Релевира доводи за наличие на предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакувания съдебен акт – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: какъв е срокът за представяне на доказателства по чл. 415, ал. 2 ГПК, като се отчете действието на чл. 59 ГПК; от кога тече този срок.
Ответникът [фирма], [населено място] не изразява становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди инвокираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е констатирал, че след направеното с разпореждане от 13.10.2011г., връчено на заявителя на 03.11.2011г., уведомяване за постъпило от длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение и указване за предявяване на иск относно вземането в едномесечен срок от получаване на съобщението, заявителят в предоставения едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 ГПК не е представил доказателства за изпълнение на задължението по посочения законов текст /чл. 415, ал. 1 ГПК/. Поради това е направен извод за наличие на предпоставките за обезсилване на издадените заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист.
Допускането на касационно обжалване на въззивното определение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Доводът за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен, тъй като по отношение на релевантния процесуалноправен въпрос е формирана постоянна практика на ВКС, обективирана в определение № 123/27.01.2010г. по ч. т. дело № 736/2009г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 124/27.01.2010г. по ч. т. дело № 20/2010г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 319/29.03.2011г. по ч. т. дело № 88/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 127/11.02.2011г. по ч. т. дело № 880/2010г. на ВКС, ТК, I т. о. и други, съгласно която в едномесечен срок от съобщаването заявителят следва да предяви иск за установяване на вземането си и в същия срок да представи затова доказателства пред съда, издал заповедта за изпълнение. Срокът за представяне на доказателства за предявяване на иска по чл. 415, ал. 1 ГПК не може да бъде по-дълъг от определения за предявяването на иска и следва да съвпада с него. Доказването на факта на предявяване на иска и спазването на срока е в тежест на заявителя, като представянето на доказателства за предявяване на иска по смисъла на чл. 415, ал. 2 ГПК предполага не само постъпване в регистратурата на искова молба от заявителя, но и уведомяване в указания едномесечен срок на съда по делото, образувано по заявлението за издаване на заповед за изпълнение, че искът е предявен. При непредставяне на доказателства за предявяване на установителния иск в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК заповедта за изпълнение и издадения на основание чл. 418 ГПК изпълнителен лист подлежат на обезсилване. За съда, разглеждащ заповедното производство, не съществува служебно задължение да проверява дали заявителят е предявил иск за съществуване на вземането в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. Създадената по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК практика на ВКС не поставя под съмнение изискването и начина на доказване на обстоятелствата относно предявяването на установителния иск и спазването на едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Не са налице основания за промяна на създадената постоянна практика на ВКС.
По изложените съображения се налага изводът, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 7480 от 03.05.2012г. по ч. гр. дело № 5811/2012г. на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ-В състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.