3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 924
С., 21.11.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 482 /2010 година
Производството е по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на [фирма], със седалище [населено място], Италия против въззивното определение на Сливенския окръжен съд № 114 от 29.03.3010 год., постановено по ч.гр.д.№ 76/2010 год., с което е потвърдено определение № 146 от 11.11.2009 год., по ч.гр.д.№ 178/2008 год. на Котелския районен съд за спиране, на осн. чл.420, ал.1 ГПК, изпълнението по заповед за незабавно изпълнение № 112 от 30.09.2009 год., постановена по ч.гр.д. № 178/2009 год. на КРС, въз основа на която е образувано изп. д.№ 20098270400569 на ЧСИ В.А. с рег. № 827 КЧСИ.
С частната жалба са въведени доводи за неправилност на обжалваното определение, по съображения за допуснато нарушение на материалния закон и на процесуалното правило на чл.420, ал.2 ГПК, във вр. с чл.417, т.2 ГПК, поради липсата на съдебна практика относно вложеното от законодателя съдържание в понятието ”убедителни писмени доказателства” .
Позовавайки се на твърдяния порок на обжалвания съдебен акт частният жалбоподател иска отмяната му и възобновяване на спряното производство по изпълнение на издадената заповед за незабавно изпълнение.
Ответната по частната жалба страна в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване и алтернативно по основателността на въведените оплаквания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно легитимирана страна, но е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, поради следното:
Съгласно последователната практика на ВКС по приложението на чл.274, ал.3 ГПК, материализирана в определение № 652/2009 год., по ч. т.д.№ 543/2009 год.; определение № 614/ 2009 год., по ч.т.д.№ 589/2009 год., определение № 306/2010 год., по ч.т.д.№ 257/2010 год., определение № 79/ 2011 год., по ч.т.д.№ 33/2010 год. и др., която настоящият съдебен състав изцяло споделя като правилна, определенията на въззивния съд, постановени по реда на чл.420, ал.2 ГПК не подлежат на последващ инстанционен контрол пред ВКС.
Същите нямат преграждащ развитието на производството по конкретното дело ефект, нито разрешават по същество правния спор относно съществуване на самото вземане, предмет на проведеното заповедно производство, поради което не попадат в обхвата на съдебните актове, лимитивно посочени от законодателя в чл.274, ал.3, т.1 и т.2 ГПК.
Свързани единствено със защитата на длъжника до предявяване на иска за установяване съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК, тези определения имат привременен характер и доколкото разпоредбата на чл.420 ГПК е аналогична с тази по чл.250 ГПК/ отм./ и цели настъпване на същите правни последици, то възприетото разрешение с т.6 на ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС не е загубило силата си и при действащия ГПК.
Следователно с постановяване на въззивното определение на Сливенския окръжен съд създаденият от законодателя с нормата на чл.420, ал.3 ГПК ред за инстанционен контрол е изчерпан и подадената частна касационна жалба се явява процесуално недопустима.
Обстоятелството, че с настоящето определение само се констатира липсата на възникнало в полза на АД- частен жалбоподател потестативно процесуално правомощие на частна жалба, а не се прегражда на самостоятелно основание по- нататъшното развитие на делото, обосновава правен извод, че постановеният от касационната инстанция съдебен акт не подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.2, изр.2 ГПК.
Мотивиран от горното настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 и сл. ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като процесуално недопустима, частната касационна жалба на [фирма], със седалище [населено място], Италия с вх. на СОС № 3652/26.04.2010 год., подадена против въззивното определение на Сливенския окръжен съд № 114 от 29.03. 2010 год., по ч.гр.д.№ 76/2010 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: