2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 924
С., 03,12,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 1047/2014 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на С. С. П. от [населено място], подадена от пълномощника й – адв. К. Н. против решение №2336 от 19.12.2013 г. по гр.д. № 3411/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация- Застрахователна компания [фирма] – [населено място] е на становище, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С представеното, инкорпорирано в касационната жалба, изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът П., чрез пълномощника си – адв. Н. е възпроизвела текстово нормата на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Посочила е, че в случая прави „ възражение за неправилното приложение на чл.52 от ЗЗД…”Страната е заявила, че „ като обуславящ изхода на делото въпрос е приложението на чл.52 от ЗЗД.” Заявено е още, че ВКС следвало да допусне касационно обжалване защото „ с недопускането се нарушава чл.124 от Конституцията”, като в случая ВКС трябвало да прецени дали правилно е приложен чл.52 ЗЗД. В заключение след лаконично описание на твърдяните от страната вреди е посочено, че било налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, чийто текст е възпроизведен. Извода е обоснован с това, че след като „ с решението са нарушени основани принципи на справедливостта, чл.52 от ЗЗД, то допускането на касационно обжалване се явява задължително.” Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. С оглед така установената дефинитивност, общото оплакване за неправилното приложение на чл.52 ЗЗД няма такава характеристика, тъй като въпроса по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва винаги да бъде конкретен, пряко изведен от решаващите изводи на въззивния съд, а не общ и очертаващ предмета на спор. Критериите за приложението на чл.52 ЗЗД са изяснени, чрез нормативната практика на Върховния съд – ППВС № 4/1968 г., с която съдилищата се съобразяват при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, присъждани по правните спорове, съобразно конкретните особености на разглежданите случаи. Освен това доводите, както и квалификацията дадена от касатора П. като неправилност и необоснованост на изводите на състава по приложението на материалния закон, съставляват не доводи по чл.280, ал.1 ГПК, а такива по чл.281 ГПК, които са ирелевантни в производството по чл.288 ГПК и не обуславят валиден извод за наличие на лимитивно изброените основания за допускане на касационно обжалване.Ирелевантни са и приложените решения на съдилищата / повечето от тях без установеност за влизането им в сила/, за които касаторът П. не е сочила доводи свързани с поддържаното основание. Обстоятелството, че при различна фактическа обстановка, съдилищата са определяли различен размер обезщетения не налага извод за противоречиво приложение на чл.52 ЗЗД, тъй като, както вече бе посочено преценката за стойностния адекват на вредата винаги се извежда от конкретно установените факти по спора. Освен това както вече беше мотивирано, критериите за приложението на тази норма са изяснени чрез цитираната нормативна на Върховния съд. Следователно, приложената казуална практика е ирелевантна. Доколкото конкретни доводи по чл.280, ал.1, т.3 ГПК съобразно дадената дефинитивност на това основание с т.4 ТРОСГТК №1/09г. не са изложени, то и страната не установява наличието му.
Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1ГПК и решението на Софийски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2336 от 19.12.2013 г. по гр.д. № 3411/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: