О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 925
София, 16.10.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на пети октомври две хиляди и петнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 2554/2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. С. Г. и С. П. Д. чрез адв. И. С. от [населено място] и касационна жалба на П. П. Д. от [населено място] срещу решение №443/11.12.2014 г. по в. гр.д.№ 693/2014 г. на Добричкия окръжен съд , с което е потвърдено решение №14/11.07.2014г. по гр.д. №14/2014 г. на Добричкия районен съд, с което е обявен за недействителен по отношение на [фирма], [населено място] договор за дарение на недвижим имот – дворно място с площ от 110 кв.м. , ведно с построеното в него масивно жилище , находящи се в [населено място] , обективиран в НА №135, том ІІІ, рег. №4471, д. №296/23.08.2011 г. на нотариус В. Т. , сключен между П. П. Д. и Д. С. Д. като дарители и С. П. Д. като надарен и са присъдени разноски. С касационните жалби са представени Изложения на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по касационните жалби [фирма], [населено място], оспорва наличието на законовите предпоставки за допустимост на касационното обжалване в представените по делото писмени отговори. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Касационните жалби са подадени в законоустановения срок, от надлежни страни и срещу съдебен акт , който подлежи на касационно обжалване по чл. 280,ал.2 ГПК, поради което са процесуално допустими.
При преценка допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение , ВКС приема следното:
Относно допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение по касационната жалба на Д. С. Г. и С. П. Д.:
Касаторите по тази касационна жалба считат, че касационното обжалване следва да се допусне по въпроса: „Възникнало ли е вземането на кредитора от длъжника , когато между страните е подписано споразумение за разсрочване на задължението, по което не е налице неизпълнение.” Считат, че този въпрос е от значение за точното приложение на закона / чл. 280,ал.1,т.3 ГПК/.
Съобразно разясненията, дадени с ТР №1/19.02.2010 г., постановено по ТД №1/2009 на ОСГТК на ВКС за да се допусне въззивното решение до касационно обжалване и касационната жалба да се разгледа по същество, касаторът следва да е формулирал правен въпрос, който да е бил предмет на разглеждане във въззивното решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на спора. По отношение на този въпрос следва да е изпълнено допълнително основание /критерий/ за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК., което следва да е надлежно обосновано.
В случая такава обосновка липсва. Независимо от това следва да се посочи, че визираното допълнително основание по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК не е налице,доколкото съществува многобройна и трайна съдебна практика, в това число и от задължителен характер,според която за да е налице предпоставката по чл. 135 ГПК не е необходимо вземането да е изискуемо, ликвидно или съдебно признато. С поставения въпрос очевидно не се прави разграничение между възникване на задължението по договор за кредит като елемент от облигационната връзка и неговата изискуемост.С въззивното решение правилно е прието , че задължението на двамата ответници по иска / касатори в настоящото производство/, произтича от постигнатото от 29.04.2010 г. съгласие за встъпването им като съдлъжници по договора за банков кредит и възниква с неговото подписване.От този момент нататък същите се явяват длъжници по договора за кредит, а банката-техен кредитор като без значение е дали кредитът е бил разсрочен и вноските по него са били изискуеми,доколкото е настъпил техния падеж или не.
С оглед на това , не са изпълнени комулативните законови изисквания за допустимост на касационното обжалване по тази касационна жалба.
Относно допустимостта на касационното обжалване по касационната жалба на П. Д. Д. от [населено място]:
С представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване този касатор е формулирал следните правни въпроси: 1. Може ли кредиторът да иска обявяване за недействителни на действия и сделки по реда на чл. 135 и на трети лица, различни от длъжника по главното правоотношение, които солидарно с него са се задължили да отговарят за погасяване на главното задължение.
2. Може ли да се проведе успешно иск по чл. 135 ЗЗД, когато и без извършване на разпоредителни сделки кредиторът не може да се удовлетвори от имуществото, обект на разпореждане поради неговата несеквестируемост и обектът на разпореждането е обременен с вещно право, поради което евентуалното му връщане в патримониума на длъжника не би послужило за удовлетворяване на кредитора.
Касаторът счита, че по отношение на тези въпроси е изпълнен критерия по чл. 280,ал.1т.3 ГПК защото формирането на съдебна практика по него ще бъде от значение за развитието на правото.
По така формулираните въпроси посочения критерий също не е изпълнен доколкото има формирана трайна съдебна практика, която е правилна и не е се налага нейното изоставяне и създаване на друга такава. В случая първият въпрос е и некоректно поставен доколкото първите двама ответника , които са встъпили в дълга на първоначалния длъжник по договора за кредит с банката , не са трети лица . С подписването на анекса, по силата на който са в встъпили в дълга на първоначалния длъжник, те придобиват качеството на длъжник и отговарят за неговото погасяване заедно с първоначалния такъв при условията на солидарност / чл. 101 ЗЗД/.С оглед на това те попадат в обхвата на чл. 135 ЗЗД ако са извършили отчуждителни сделки , които увреждат кредитора .
По отношение на втория въпрос съдебната практика дава еднозначен отговор, че несеквестируемостта на недвижимия имот отпада , ако същият е бил предмет на отчуждителна сделка.
По тези съображения касационното обжалване на обжалваното въззивно решение не следва да се допуска.
Мотивиран от изложеното , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №443/11.12.2014 г. по в. гр.д.№ 693/2014 г. на Добричкия окръжен съд.
ОСЪЖДА Д. С. Г. и С. П. Д. от [населено място] да заплатят на [фирма] юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв.
ОСЪЖДА П. П. Д. от [населено място] заплати на [фирма] юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: