3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 925
София, 16.07.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на осми май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1451 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 2195 от 27.11.2013 година по гр.д. № 3005/2013 година на Софийски апелативен съд е потвърдено решение от 29.04.2013 г. по гр.д. № 13260/2012 г. на Софийски градски съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, предявен от Г. Б. Г. със съдебен адрес в [населено място] против П., [населено място]. Присъдена е сумата 25000 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение. За да уважи претенциите за присъждане на обезщетение на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, въззивният съд е приел, че с постановление на следовател при РПУ на МВР, [населено място] от 18.06.1993 г., ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършване на умишлено престъпление по чл. 212, ал.4 НК вр. с чл. 20, ал. 3 НК. Взета е била мярка за неотклонение „задържане под стража”, изменена в „парична гаранция” на 23.06.2003 г. С постановление на следовател при С., ищецът е бил привлечен като обвиняем и за извършени престъпления по чл. 316 вр. с чл. 308, ал.1 НК вр. с чл. 20, ал.2 НК; мярката му за неотклонение е била изменена отново в „задържане под стража” с постановление от 14.11.1994 г., а с постановление от 12.04.1995 г. на следовател при НСлС и за нови деяния, представляващи епизоди от единно продължавано престъпление по чл. 212, ал.4 вр. с ал.1 НК вр. с чл. 26, ал.1 и ал.2 НК. На 27.12.1996 г. мярката за неотклонение е била изменена в парична гаранция. На 20.02.1999 г. производството по следственото дело спряно и възобновено. С постановление на прокурор при Софийска градска прокуратура от 26.05.2009 г. наказателното производство срещу ищеца е било окончателно прекратено по всички повдигнати му обвинения. В резултат на незаконното наказателно преследване ищецът е изживял сериозни душевни страдания, отразили се и на личните му контакти, злепоставен е бил в обществото, засегнати са били честта и достойнството му. Прието е, че за справедливото обезвъзмездяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди съответства обезщетение в размер на 25000 лева, които са присъдени на чл. 2, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗОДОВ. За разликата до предявения размер от 50000 лева, предявеният иск е отхвърлен като неоснователен.
Касационна жалба против решението на Софийски апелативен съд в осъдителната му част е постъпила от П. чрез Апелативна прокуратура [населено място]. Поддържа се, че при определяне размера на обезщетението, съдът се е произнесъл в противоречие с установената практика на съдилищата за обезвъзмездяване на щети при сходни случаи. Приложени са решение № 70 от 27.04.2012 година по гр. дело № 748/2011 година на Трето гражданско отделение; решение № 158 от 09.06.2012 година по гр. дело № 708/2011 година на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд и решение № 210 от 04.02.2011 г. по гр.д. № 1220/2009 г. на Софийски апелативен съд. Изложи са доводи, че по обуслящия изхода на делото въпрос следва ли при определяне размера на обезщетението да се извърши преценка на всички конкретно съществуващи обстоятелства, решението е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – т.ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и т.3 и т.11 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т.д. №3/2004 г. ОСГК ВКС, както и че по въпроса следва ли съдът да изложи мотиви относно наличието на причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и причинените вреди, съдебният акт е постановен в нарушение на т. 19 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. ОСГК ВКС.
Ответникът по касационната жалба Г. Б. Г. не взема становище.
По въведените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Доводите за постановяване на съдебния акт в противоречие с практиката на Върховния касационен съд са неоснователни. Въззивният съд е формирал собствени фактически констатации и правни изводи за наличие на причинно следствена връзка между незаконното обвинение и настъпилите за ищеца неимуществени вреди в съответствие с т. 19 от ТР на ОСГК № 1 от 04.01.2001 г. по т.д. №1/2000 г. Обезщетението за неимуществени вреди е определено по справедливост съобразно чл. 52 ЗЗД и в съответствие с т. 11 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. ОСГК ВКС. В съответствие с установената практика, съдът е изследвал всички обстоятелствата, имащи отношение към последиците от проведеното наказателно преследване, продължило шестнадесет години и съпроводено с най-тежката мярка на процесуална принуда „задържане под стража”. Взел е предвид тежестта и характера на обвинението, както и вредите, нанесени на психиката на пострадалия от неоправданото наказателно преследване.
Не е налице и противоречие с установената практика на съдилищата при определяне на обезщетенията за вреди, причинени от незаконно проведено наказателно преследване. В посочените в изложението към касационната жалба съдебни решения обезщетенията за неимуществени вреди са определени въз основа на различни обстоятелства, имащи отношение към размера им – при различни по тежест обвинения, продължителност на наказателното преследване и настъпили за пострадалите негативни последици.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2195 от 27.11.2013 година по гр.д. № 3005/2013 година на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: