ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 925
София,17.12. 2019г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1989 по описа за 2019г. и приема следното:
Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат А.Б. като процесуален представител на Д. К. Г. от [населено място] срещу въззивното решение на Пловдивскишя апелативен съд /П./ от 11.2.2019г. по гр.д. № 621/2018г.
Ответниците по жалбата С. П. Г., Д. Н. К. и Г. П. К. – малолетен, действащ чрез майка си и законна представителка Р. Н. Т., всички от [населено място], в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат Н.М. са заели становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Претендират разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт.
За да се произнесе по допускането на касационно обжалване, ВКС съобрази следното:
С атакуваното решение П. е потвърдил решението на ОС Ст.З. от 16.ІІІ.2018г. по гр.д. № 73/2017г. в обжалваната част, с която са уважени предявените от С. Г., Д. К. и Г. К. чрез законната му представителка Р.Т. срещу Д. Г. искове за разваляне на сключения на 14.ХІІ.2015г. между П. К. П. и ответника алеаторен договор за 4/6 ид.части от: двуетажна масивна жилищна сграда, построена на основание отстъпено право на строеж върху общинско място в [населено място], [община], съответно индивидуализирана, 1/4 ид.част от дворно място в [населено място] и четвърти етаж от построената в него жилищна сграда, ведно с избено помещение, две тавански помещения, съответно индивидуализирани, заедно със самостоятелен обект апартамент на етаж 4 с прилежащи избено помещение и две тавански помещения.
Съдът е приел с оглед липсата на уговорени ограничения в обема на дължимите издръжка и грижи, че ответникът е поел задължение да осигури в пълен обем непрекъснато, а не забавено, и цялостно издръжка и непосредствени грижи за прехвърлителя, точно по вид и качество, през периода след сключването на договора до смъртта на прехвърлителя на 19.ІІІ.2017г. По делото ответникът, чиято е тежестта, е установил само частично изпълнение на задължението. Взети са предвид данните по делото, че прехвърлителят през 2004-2005г. е водил дела срещу ищцата и наследодателя на другите двама ищци за разваляне на сключените с тях алеаторни договори за прехвърляне на недвижими имоти съответно в с.Г.Д. и в [населено място]. През целия период на действие на договора прехвърлителят е бил в много напреднала възраст /88 години/, живеел е сам в селската си къща, а роднините му били дезинтересирани от него. Процесният договор е сключен по повод подадена от него обява в местен вестник, че търси някого да се грижи за него. Въз основа на заключение на СМЕ, което според въззивния съд няма основание да не се възприеме като подкрепено от медицинско свидетелство за смърт относно причините за това, е прието за установено, че към момента на сключването на договора прехвърлителят е бил в изключително тежко здравословно и физическо състояние, като е страдал от множество хронични заболявания: първична хипертония, застойна сърдечна недостатъчност, ляво камерна недостатъчност, предсърдно мъждене, аортна инсуфициенция, флембит и тромбофлебит на др.дълбоки съдове на долни крайници, полиартроза, разстройство на зрението и болки в горната част на корема, поради което е бил с влошено качество на живот, придвижвал се е трудно поради оток и застой в долните крайници по причина на хроничното сърдечно състояние и не е могъл да се обслужва сам. С оглед на това дължимата престация не е била само за инцидентно обгрижване, а ответникът е следвало непрекъснато лично да полага значителни по обем непосредствени грижи, и не е било достатъчно заплащане на отделни задължения на прехвърлителя, а е следвало да му осигури цялостна издръжка. Въз основа на кредитираните показания на всички разпитани свидетели е прието за установено, че прехвърлителят е бил воден на медицински прегледи, били му закупувани лекарства, извършвани били пране, къпане и готвене, някои от които дейности – лично от ответника, а други чрез трети лица – св.К. и св.И., което изпълнение е било прието. От показанията на свидетелите на ответника, убедително депозирани и неопровергани от други данни, и от съвкупността от доказателствата не се установява дължимото непрекъснато, ежедневно, точно и в пълен обем изпълнение за постоянни и непосредствени грижи и за цялостна издръжка по начин да се осигури нормален, спокоен и достоен живот на прехвърлителя. Между страните по договора не е било създадено общо домакинство, като ответникът живеел в [населено място], където и работел, и няколко пъти седмично, но не всеки ден, посещавал прехвърлителя, който не бил достатъчно обгрижван, изглеждал зле и изпадал в изключително тежки кризисни състояния, при които не можел да разчита на ответника, а търсел помощта на съседи. Св.Г. установява, че не бил добре облечен, от година на година отпадал, едва ходел. Св.Р. установява, че бил облечен с прекалено много дрехи, в края на зимата нямал отопление, а бил завит с одеала, изпаднал в „страхотно окаяно състояние“ и негов съсед го мил и чистил, печката му пушела, като напоследък не можел сам да си я запали, единият му крак бил в „страхотно лошо състояние“, от него течали кръв, гной, изглеждал като да не е обслужван. Според св.Ф. година и половина преди да почине „отпаднал и започнал да залязва“, след смъртта на съпругата му в къщата му била „чиста мръсотия“, обаждал се „редовно на К. да идва да го чисти, викал го в 4ч. през нощта, бил „целият в изпражнения“, от вратата на къщата му лъхала „такава миризма отвътре“. Прието е при тези обстоятелства, че е установено договорно неизпълнение, което не е незначително спрямо интереса на прехвърлителя и с оглед тежкото му здравословно състояние, за което не са въведени и липсват извинителни причини.
Въззивният съд е приел за неоснователни оплакванията на ответника във въззивната му жалба за процесуални нарушения, изразяващи се в недопускане на всички поискани от него петима свидетели и в служебно събиране на данни за коментираното в СМЕ досъдебно производство. Относно свидетелите е взето предвид, че първоначално на страните са допуснати по двама свидетели относно изпълнението на договора, а във връзка с новите доказателствени искания – по още един свидетел; след разпита на свидетелите ответникът поискал такъв и на нотариуса, изповядал договора, но не за изпълнението на договора, поради което неуважаването на искането е неотносимо към правилността на решението; след това до приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния съд не е заявено ново доказателствено искане за установяване на изпълнението по договора, при което липсват основания за процесуално нарушение, затруднило защитата на ответника. Относно събирането на данни за досъдебно производство е прието, че действително в СМЕ се споменава водено такова във връзка със смъртта на прехвърлителя, но ответникът не е заявил пред първоинстанционния съд доказатествено искане за изискване на информация, крайния акт или самата преписка, а съдът не е имал правомощие служебно да стори това /съдът не събира служебно други доказателства, освен /чрез/ експертиза, оглед и освидетелстване/.
Въззивният съд не е уважил на основание чл.266 ал.3 ГПК направените с въззивната жалба на касатора доказателствени искания за изискване на прокурорската преписка и за допускане на двама свидетели, единият от които нотариуса, изповядал процесната сделка.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът сочи произнасяне от въззивния съд в хипотезите по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК: 1. относно недопускане събиране на доказателства чрез свидетели /тъй като с оглед продължителния релевантен период всеки от свидетелите могъл да допринесе за изясняване дали и какви грижи са полагани от страна на ответника по различно време и на различни места/ – приетото, че ответникът следвало да повтори искането си, било в противоречие с практиката на ВКС по гр.д. № 2427/2014г. ІІІ ГО; 2. по въпроса дали може експертиза да ползва несъбрани доказателства и дали в такива случаи съдът следва и служебно да назначи повторна експертиза – в противоречие с практиката на ВКС по ТД № 1/2013г. на ОСГТК. В противоречие с практиката на ВКС по гр.д. № 1853/2014г. ІV ГО и по гр.д. № 567/2008г. ІІІ ГО било произнасянето на въззивния съд и по въпроса 3. „дали при положение, че прехвърлителят може да се движи сам /макар и трудно/, приобретателят е длъжен да му осигури денонощно 24 часово присъствие и обгрижване, дали следва да се счита, че при липса на изрична уговорка приобретателят поема задължение да живее с прехвърлителя в общо домакинство, дали еднократен инцидент /какъвто се установявал в случая, при който прехвърлителят бил сам и паднал/ следва да се третира като неизпълнение на задълженията по договора и ако е така, дали то не е незначително”.
ВКС на РБ намира, че така поставените въпроси не са основание за допускане на касационно обжалване.
Въпросът за недопускането на нотариуса като свидетел за състоянието на прехвърлителя към изповядането на процесната сделка не е от значение относно изпълнение на задълженията на ответника след сключването на алеаторния договор /тук следва да се посочи, че по делото са били предявени и претенции за прогласяване нищожност на договора поради липса на основание и поради накърняване на добрите нрави с оглед знанието за близката смърт на прехвърлителя, които са отхвърлени от първоинстанционния съд, решението в която част не е обжалвано и е влязло в сила, както и че искането за изслушване показанията и на нотариуса е направено от страна на ответника във връзка с установяване възможността на прехвърлителя да се грижи адекватно за своите работи /в т.ч. при сключване на сделката/ – виж въззивната жалба/.
Със сочената от касатора практика на ВКС /решение по гр.д. № 2427/2014г. ІІІ ГО/ не се обосновава основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и по въпроса за недопускане от въззивния съд и на още един свидетел относно изпълнението на задълженията на ответника по договора. В тази насока съдът взема предвид, че първоинстанционният съд съобразно чл.159 ал.2 ГПК е допуснал на страните по двама свидетели и е посочил, че ще допусне и другите искани от ищците /общо трима/ и от ответника /общо петима/ свидетели, ако допуснатите по двама не установят сочените от тях твърдения, както и че са поискани и са допуснати по още един свидетел /не е уважено искането на ответника за изслушване показанията на четвърти свидетел – нотариуса – за състоянието на прехвърлителя към момента на сключването на договора/. Ако с показанията на разпитаните свидетели не се установяват всички обстоятелства в подкрепа на възраженията му, не е имало пречка ответникът да поиска допускане и на друг свидетел. Това е така, защото само на страните, но не и на съда, е било известно дали има и други, освен събраните от разпитаните вече свидетели, релевантни за спора факти и обстоятелства. С оглед на това даденото в посочената практика разрешение, че преклузията по чл.266 ал.1 ГПК не може да настъпи, когато пропускът за установяване на действителните отношения между страните чрез попълване на делото с доказателства се дължи на допуснато от съда процесуално нарушение /на чл.164 ал.1 т.3 ГПК в случая – неуважено заявено с исковата молба искане за допускане на свидетел за установяване сключването на договор за заем/, че нарушението не се заличава с последващо указание за не сочене на доказателства за установяване на същите обстоятелства /за които в нарушение на процесуалния закон не са допуснати поискани доказателства/ и с липса на ново доказателствено искане, че при вече направено доказателствено искане не е необходимо то да бъде повторно извършено, за да се поправи грешката на съда, е неотносимо в настоящия случай с оглед различните обстоятелства, обусловили дадените по тях разрешения. По този въпрос не се сочи и обосновава наличието и на някоя от хипотезите, включени в основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, съобразно даденото в т.4 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК разрешение.
Неотносим към резултата по спора е и вторият въпрос. Действително по делото не е представена преписка по досъдебно производство, включително изготвената по него съдебно-медицинска експертиза върху трупа на прехвърлителя, резултата от която е описана в приетото по настоящото дело заключение. Съдът, обаче, не се е позовал на тази част от заключението, като го е кредитирал, тъй като е подкрепено и от представеното по делото медицинско свидетелство за смърт относно причините за смъртта на П.П. и е изготвено въз основа и на медицински документи – амбулаторни листове и етапна епикриза за извършените на последния приживе медицински прегледи, изследвания и констатации въз основа на тях през периода 2008г. – 2016г.
Даденото от въззивния съд разрешение на въпросите не е в противоречие и с решенията по гр.д. № 1062/2010г. ІV ГО, според което въззивният съд следва да уважи искане на страна за събиране на доказателства, които са допуснати в първоинстанционното производство и са относими, допустими и необходими, но не са събрани поради обективни пречки за това, и по гр.д. № 4474/2013г. ІІІ ГО и по гр.д. №1295/2009г. ІV ГО, според които във въззивното производство се събират само две групи доказателства: първата – за новооткрити и новонастъпили факти след приключване на съдебното дирене в първата инстанция и такива, които са съществували, но страната не е могла да узнае, посочи и представи до приключване на съдебното дирене в тази инстанция, и втората – доказателства, които не са били допуснати пред първата инстанция поради нарушаване на съдопроизводствените правила.
Първата и третата част от питането по т.3 представляват фактически, а не правни въпроси, само произнасянето по каквито е основание за допускане на касационно обжалване. С оглед на това преценка във връзка с тях касационният съд може да извърши, ако допусне касационно обжалване, но не и в настоящото производство по допускането. Във връзка с втората част от питането въззивният съд не е формирал решаващи изводи – не е прието, че въпреки липсата на изрична уговорка в договора ответникът е поел задължение да живее в общо домакинство с прехвърлителя, което /задължение/ не е изпълнил. Съдът само е констатирал, че страните по договора не са създали общо домакинство, като е приел, че с посещаването на прехвърлителя няколко пъти седмично ответникът не му е осигурил в пълен обем необходимите и дължими непосредствени грижи. С оглед на това този въпрос е неотносим към резултата по спора в атакуваното решение.
По изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано.
На основание чл.78 ал.1 ГПК в тежест на касатора следва да бъдат присъдени по 500лв. на С. Г. и Д. К., представляващи разноски за настоящата инстанция – заплатени адвокатски възнаграждения по договори за правна защита и съдействие съответно от 07.V.2019г. и от 04.V.2019г.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд, трети граждански състав, № 16 от 11.ІІ.2019г. по в.гр.д № 621/2018г.
ОСЪЖДА Д. К. Г. от [населено място] да заплати на С. П. Г. и Д. Н. К., и двамата от с.гр., по 500лв. разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: