3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 925
гр. София, 19.10.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 701 по описа за 2012г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на заявителя [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Г. В. срещу определение № 3368 от 09.07.2012г. по ч. т. дело № 1719/2012г. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение, с което е оставена без уважение частната жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 5285/04.04.2012г. по ч. гр. дело № 20802/2011г. на Варненски районен съд, ХХV състав, с което е обезсилена заповед № 12817/19.12.2011г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по посоченото ч. гр. дело в полза на [фирма] срещу [фирма], [населено място].
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Релевира доводи за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакувания съдебен акт – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, които се решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: разпростира ли се служебното начало по чл. 7, ал. 1 ГПК и върху проверката за спазването на законните срокове по чл. 415 ГПК; как се съотнася императивната разпоредба на чл. 422, ал. 1 ГПК, че искът се смята за предявен от подаването на заявлението за заповед за изпълнение, ако е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК към обезсилването на заповедта за изпълнение.
Ответникът [фирма], [населено място] не изразява становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди инвокираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е констатирал, че след направеното уведомяване за постъпило от длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение и указване за предявяване на иск относно вземането в едномесечен срок от получаване на съобщението, връчено на 20.02.2012г., заявителят не е представил в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК доказателства за предявяване на иска. Подадената по пощата на 23.03.2012г. молба и постъпила по делото на 26.03.2012г. е след предоставения едномесечен срок. Поради това е направен извод за наличие на предпоставките за обезсилване на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Допускането на касационно обжалване на въззивното определение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Доводът за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК е неоснователен, тъй като по отношение на релевантния процесуалноправен въпрос е формирана постоянна практика на ВКС, обективирана в определение № 123/27.01.2010г. по ч. т. дело № 736/2009г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 124/27.01.2010г. по ч. т. дело № 20/2010г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 319/29.03.2011г. по ч. т. дело № 88/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 127/11.02.2011г. по ч. т. дело № 880/2010г. на ВКС, ТК, I т. о. и други, съгласно която в едномесечен срок от съобщаването заявителят следва да предяви иск за установяване на вземането си и в същия срок да представи затова доказателства пред съда, издал заповедта за изпълнение. Срокът за представяне на доказателства за предявяване на иска по чл. 415, ал. 1 ГПК не може да бъде по-дълъг от определения за предявяването на иска и следва да съвпада с него. Доказването на факта на предявяване на иска и спазването на срока е в тежест на заявителя, като представянето на доказателства за предявяване на иска по смисъла на чл. 415, ал. 2 ГПК предполага не само постъпване в регистратурата на искова молба от заявителя, но и уведомяване в указания едномесечен срок на съда по делото, образувано по заявлението за издаване на заповед за изпълнение, че искът е предявен. При непредставяне на доказателства в едномесечен срок от съобщаването по чл. 415, ал. 1 ГПК за предявяване на установителния иск заповедта за изпълнение и издадения на основание чл. 418 ГПК изпълнителен лист подлежат на обезсилване. За съда, разглеждащ заповедното производство, не съществува служебно задължение да проверява дали заявителят е предявил иск за съществуване на вземането в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. Създадената по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК практика на ВКС не поставя под съмнение изискването и начина на доказване на обстоятелствата относно предявяването на установителния иск и спазването на едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Не са налице основания за промяна на създадената постоянна практика на ВКС.
По изложените съображения се налага изводът, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3368 от 09.07.2012г. по ч. т. дело № 1719/2012г. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.