О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 925
С., 02.12.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2560 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищеца Ж. Х. Ж. срещу Решение № 38 от 08.02.2013г. по въззивно гр.д.№ 218/2012г. на Апелативен съд В. Т., с което е потвърдено Решението по гр.д.№ 285/2011г. на Окръжен съд Русе. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска на касатора за признаване за установено по отношение на ответниците [фирма], [населено място] и [фирма], С. З., че не дължи сумата 63 618лв. по запис на заповед от 11.02.2003г., въз основа на който е бил издаден изпълнителен лист по чл.237,б.“д“ГПК-отм.
В касационната жалба се поддържат всички основания за отмяна на решението по чл.281 т.3 ГПК, иска се постановяване на друго за уважаване на иска. Твърденията са, че от приетите по делото заключения на вещите лица-графолози е установено, че не всички елементи на изследвания подпис на касатора, съвпадат с подписа положен от негово име като издател на записа на заповед и при липса на категорични доказателства за авторството на документа, постановеното решение е неправилно.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се посочва, че касационното разглеждане на подадената жалба е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото поради неправилно тълкуване от въззивния съд на приетите доказателства. Поставен е като процесуалноправен въпрос може ли съдът да приеме, че оспореният подпис е изпълнен от лицето, посочено като автор на документа, при положение че графологичната експертиза установява, че не съвпадат всички елементи на изследвания подпис и подписът в сравнителния материал. Поддържа се, че за да бъде отхвърлен отрицателния установителен иск е необходимо категоричен извод, че всички елементи на сравняваните подписи съвпадат.
От насрещните страни отговор на касационната жалба не е постъпил.
За да се произнесе съставът на ВКС съобрази следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл.283 ГПК.
Въззивният съд е квалифицирал предявения на 24.03.2011г. отрицателен установителен иск по чл.124,ал.1 ГПК /а не по чл.254 ГПК-отм., както е счел окръжният съд/. Приел е за установени твърденията по исковата молба – въз основа на запис на заповед с издател [фирма], [населено място] и поемател [фирма], [населено място], с посочен авалист ишецът /и още две физически лица/ за сумата 97 603.47лв. с падеж 01.08.2003г. е бил издаден изпълнителен лист по гр.д.№ 2100/2003г. на РС Стара Загора за сумата 63 618лв., ведно със законната лихва от 29.08.2003г. и е било образувано изпълнително дело срещу Ж. Ж.. Приел е за недоказано твърдението на ищеца, че подписът върху записа на заповед, положен от негово име не е изпълнен от него. Позовал се е на приетото пред първата инстанция заключение на графологичната експертиза, съгласно което подписът за авалист от името на Ж. е изпълнен от ищеца. Експертът е констатирал трайни, индивидуални и устойчиви съвпадения, достатъчни за този извод; различието при изпълнението на заключителната част на парафа е обяснено със значителния период от време от подписването на документа и предоставените при изпълнението на задачата експериментални образци; посочил е, че различието е неустойчиво и неводещо до друг отговор. Апелативният съд е обсъдил и допуснатата по искане на въззивника нова тройна графическа експертиза на документа, която след изследване на нови сравнителни образци, е потвърдила, че подписът е положен от ищеца. По съображения, че твърдението по исковата молба за неподписването на менителничния документ от ищеца не е доказано е споделен изводът за неоснователност на предявения иск.
Искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, аргументирано с посочените по-горе мотиви е неоснователно. Поставеният от касатора като правен въпрос е твърдение за допуснати от съда нарушения при кредитиране на експертни заключения и необоснованост на изводите в тях. Предпоставките за допускане на касационното обжалване са различни от основанията за касиране на решението. Проверката за правилността му може да бъде извършена само при обосноваване на правния въпрос, разрешаването на който е подготвил или обусловил изхода на спора. Произнасяне по такъв правен въпрос касаторът не посочва, а искането е за даване отговор за кредитиране на доказателства и то при положение, че пред окръжния съд и във въззивната инстанция ищецът не е оспорвал или изразявал несъгласие с изводите на експертите и не е възразявал срещу тяхната категоричност. Принципен отговор на въпроса за доказателствената стойност на заключения на графически експертизи не би могъл да бъде даден, тъй като преценката може да бъде само конкретна в контекста на обсъждане на специфичните да всяко дело факти в тяхната съвкупност. Поради това неоснователно е и позоваването на допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
С оглед изхода на настоящото производство, разноски не се присъждат.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 38 от 08.02.2013г. по въззивно гр.д.№ 218/2012г. на Апелативен съд В. Т..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.