О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 925
София 06.07.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 131 по описа за 2011 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. И. Н. и М. М. Н. чрез адв.Н. А. срещу решение № 327 от 19.04.10г.,постановено по в.гр.дело № 2607/08г.на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено решение от 8.01.08г. по гр.дело № 2926/05г.на Софийски градски съд, І-во ГО,11-ти състав.С него е отхвърлен предявения от жалбоподателите против С. М. Ч. искове с правно основание чл.79 ал.1 вр.с чл.240 ал.1 ЗЗД и по чл.86 ал.1 ЗЗД.
В приложеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не се сочи някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване,не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос,разрешен от въззивния съд.В самото изложение се съдържат оплаквания за неправилност на решението.
Ответницата по касационната жалба не заявява становище.
За да отхвърли иска с правно основание чл.79 ал.1 в.с чл.240 ЗЗД въззивният съд е приел,че ищците не са доказали при условията на пълно и главно доказване сключването на договора за заем,предоставянето на паричните средства на ответницата и техния размер.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като разгледа касационната жалба и изложението към нея намира,че в тях не се съдържат основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.Произнасянето на касационния съд по действителното съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос,изведено в чл.280 ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,като израз на диспозитивното начало в гражданския процес.Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол,без да е посочен този въпрос.Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси,които касаторът евентуално би имал предвид.Въпросите по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно,точно и категорично.В случая не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос,разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата, или да е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото- т.е.не е налице общото основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване,в какъвто смисъл е и даденото тълкуване в т.1 на ТР № 1/2009г.на ОСГТК на ВКС.
Преценката на доказателствата,въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение за това осъществен ли е фактическия състав на сделката,може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда,а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по правен въпрос,което да е предпоставка за допустимост на касационното обжалване.Относно доказателствената тежест за установяване на факта на сключване на договора за заем,предвид обстоятелството,че този вид договори са реални по своя характер, е постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 69 от 24.06.11г.по гр.дело № 584/10г.на ВКС,ІІІ г.о.,в което е прието,че предаването на заетата сума е в доказателствена тежест на страната,която се позовава на сключения договор за заем и основава претенциите се на този договор.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 327 от 19.04.10г.,постановено по в.гр.дело № 2607/08г.на Софийски апелативен съд по жалба на П. И. Н. и М. М. Н..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.