О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 925
София, 07.12.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 833 /2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Д. И. срещу въззивно решение № 35 от 19.03.2012 г. по възз. гр.д. № 44 /2012 г. на Хасковския окръжен съд, г.о., и решение от 16.05.2012 г., в частта, с която е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в първото решение, с които във втора фаза на делба :
І. Съдът, като е отменил първоинстанционното решение в съответната част, е извършил делбата на недвижими имоти по реда на чл.292 ГПК като :
е поставил в дял на Д. Д. Д. източния гараж с площ 33 кв.м. в североизточния ъгъл на парцела на стойност 12 700 лева и го е осъдил да заплати за уравнение на дяловете на И. И. за 6 /18 ид.ч. сумата 4 233.33 лева, на С. П. и на В. Д. за по 3 /18 ид.ч. сумите по 2 116.67 лева на всяка една;
е поставил в дял на И. Д. И. жилищен етаж с площ 97 кв.м., построен над гаражите в северната част на У…., в кв……, с площ 353 кв.м. по плана на [населено място] на стойност 86 500 лева и го е осъдил да заплати за уравнение на дяловете на Д. Д. за 6 /18 ид.ч. сумата 28 833.33 лева, на С. П. и на В. Д. за по 3 /18 ид.ч. сумите по 14 416.67 лева на всяка една;
и е осъдил съделителите да заплатят на останалите съделители парични суми за уравнение на дяловете.
ІІ е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която на основание чл.286 ГПК (отм.)
1. са уважени предявените от Д. Д. Д., С. Д. П. и В. Д. Д. срещу жалбоподателя претенции за подобрения в недвижимия имот с правно основание чл.30,ал.3 ЗС
съобразно квотата му от 6 /18 ид.ч.
1.1. За източен гараж сумата 4 167 лева, от които на Д. Д. – 2 083.50 лева и на Славея П. и на В. Д. – по 1 041.75 лева;
1.2. За среден гараж сумата 2 883 лева, от които на Д. Д. – 1 441.67 лева (от предявения размер 1 525 лева) и на С. П. и на В. Д. – по 720.83 лева (от предявените размери по 762.50 лева);
1.3. За жилищен етаж с площ 97 кв.м. сумата 29 003 лева, от които на Д. Д. – 14 501.50 лева и на С. П. и на В. Д. – по 7 250.75 лева;
съобразно квотата му от 9 /18 ид.ч.
1.4. За мансарден етаж сумата 51 217 лева, от които на Д. Д. – 28 453.88 лева и на С. П. и на В. Д. – по 11 381.55 лева;
2. са уважени предявените от Д. Д. Д., Славея Д. П. и В. Д. Д. срещу жалбоподателя претенции за заплатени данъци за имотите от 2005 г. до 2010 г. по чл.59,ал.1 ЗЗД – 560.24 лева за Д. Д. (от предявения размер 626.01 лева) и по 280.12 лева за С. П. и за В. Д. (от предявените размери 286.70 лева);
3. са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу Д. Д. Д., Славея Д. П. и В. Д. Д. искове за обезщетение за лишаване то ползване на неговата ид.ч. от жилищен етаж с площ 97 кв.м. с правно основание чл.31,ал.2 ЗС за сумата 5 300 лева, от които срещу Д. Д. – 3 533.33 лева и срещу С. П. и срещу В. Д. – по 833.33 лева за периода от 2005 г. до 2010 г..
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и че е недопустимо в частта по претенциите по сметки на С. П. и на В. Д. за извършени от наследодателката им подобрения и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещните страни Д. Д., С. П. и В. Д. оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск за делба, освен в частта по отделните претенции по сметки, които са с цена под 5 000 лева, всяка една от които е отделен осъдителен паричен иск, чиято допустимост се преценява поотделно (по отношение на иска срещу всеки отделен ответник), по отношение на които следва да бъде върната поради изключването на тези претенции от касационно обжалване с разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК. Недопустими са претенциите (исковете) по сметки по т.1.1, т.1.2, т.2 и т.3, съгласно чл.286,ал.1,т.3 ГПК в тази част касационната жалба следва да бъде върната.
За да постанови обжалваното решение в частта по извършването на делбата, въззивният съд, както и първоинстанционният, е приложил правилото на чл.292 ГПК от 1952 г. (отм.).
До делба са допуснати различни имоти по вид, площ и стойност, при различни квоти, за етажа с площ 97 кв.м. Д. Д. (зет на наследодателя) и И. И. (син на наследодателя) имат равни квоти – по 1 /3 ид.ч., районният съд е поставил етажа в дял на Д. Д. , въззивният съд го поставя в дял на И. И..
Жалбоподателят твърди, че въззивният съд не е съобразил, че квотите са равни, че И. И. не го иска, а Д. Д. го е подобрил.
И. процесуалноправен въпрос по извършването на делбата: дали при разпределение на делбеното имущество по реда на чл.292 ГПК (отм.) значение има единствено стойността на дела на отделния съделител или реалното ползване и извършените подобрения също имат значение, е обусловил въззивното решение в тази част, в която е извършена делбата.
Въпросът обаче не е разрешен в противоречие с приетото с ПП ВС № 7 /1973, т.5, съгласно което при разпределение на делбеното имущество по реда на чл.29 ГПК съдът следва да съобразява (по отношение на отделните имоти) дали преди делбата съделителите са били във владение на отделни имоти и дали всеки е направил във владения имот значителни подобрения, като построяване на сгради, големи пристройки, надстройки и преустройства. Разрешението в посоченото постановление се отнася до хипотези, в които отделни имоти са владяни и подобрявани от различни съделители т.5,б. „б”), докато в случая при допускането на делбата е установено, че имотите, чиято делба се извършва, са построени само от Д. Д. (по негово възлагане и за негова сметка) въз основа на учредено право на строеж върху държавна земя (парцел) (л.87 и др.), разрешение за строеж (л.95, л.98 и сл.) и писмено съгласие на съсобственици (Д. У. и И. И.) и одобрени строителни книжа през 1992 г. Установено е, че съделителят И. И. не е строил и подобрил нито един от тези имоти. Т.е. разгледаната от двете инстанции хипотеза е такава, при която са налице предпоставки за разпределение на имотите (извън този на мансардния четвърти етаж) в приложение на чл.292 ГПК (отм.), при което на И. И. не е могло да бъде възложен имот, който да е бил построен (подобрен) от него, защото няма такъв, поради което е следвало да му бъде възложен имот, който да отговаря на останалите изисквания на разпоредбата (да съответства на разликите в допуснатите до делба имоти (по площ, обем, стойност) и на неговия дял).
Т.к. разрешението на въззивния съд не противоречи, а съответства на това в ПП ВС № 7 /1973,т.5, не е налице основание по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване в частта на решението за извършване на делбата.
По отношение на претенциите по сметки на С. П. и В. Д. срещу жалбоподателя за извършени от наследодателката им З. Д. подобрения, увеличаващи пазарната стойност на делбеното имущество :
Жалбоподателят навежда доводи за недопустимост на въззивното решение в тази част поради неправилна правна квалификация и предявяване на исковете след изтичане на давностния срок.
Въззивният съд е намерил за неоснователни доводите на И. И., че претенциите (исковете) са с правна квалификация по чл.12,ал.2 ЗН, и са недопустими, и че е следвало да бъдат предявени в първа фаза на делбата и че погрешната правна квалификация е довела до неправилно приложение на институт на погасителната давност:
Въззивният съд е приел, че претенциите са с правно основание чл.74,ал.2 вр. чл.72,ал.1 ЗС с оглед приетото с ПП ВС № 6 /27.12.1974 г., доколкото ищците са недобросъвестни владелци, т.к. строителните книжа са издадени на името на съделителя Д. Д. при изричното съгласие на другия съсобственик – Д. У., никой от съсобствениците не се е противопоставял на извършването на строежите на отделните обекти (посочени) : през 1975 г. един от гаражите, през 1992 г. четвърти мансарден етаж и през 1993 г. средният гараж и жилищният етаж над гаражите; затова и Д. Д. и З. Д. са били владелци на тези обекти, построени с техни средства; след смъртта на З. Д. през 2002 г. владението на имотите е продължено от нейните дъщери и за пръв път е смутено с оспорването на договора за доброволна делба през 2005 г.; следователно обезщетението следва да стане на базата на недобросъвестно владение на подобрителя; т.к. обаче останалите съсобственици и носители на правото на строеж са знаели, че се правят подобрения (че се извършва строителство на процесните делбени имоти) и не са се противопоставяли, правата на подобрителите като недобросъвестни владелци могат да се приравнят на добросъвестни такива и съгласно чл.72 ЗС те могат да претендират сумата, с която се е увеличила стойността на имотите вследствие на подобренията.
Въззивният съд е приел за неоснователен довода, че тези претенции са с правно основание чл.12,ал.2 ЗН, т.к. съсобствеността не е възникнала само от наследствени правоотношения, а и от учредено право на строеж и че за ищците по предявените претенции съществува възможност да ги предявят и в първото с.з. по извършването на делбата, поради което са допустими.
Въззивният съд е приел за неоснователен довода, че претенциите са погасени по давност, т.к. по исковете по чл.74,ал.2 вр. чл.72,ал.1 ЗС тя започва да тече от момента на прекъсване на владението или от който то е било смутено от собственика по исков ред, тези имоти са включени в делбената маса с определение на съда от 17.06.2005 г., а исковата молба за подобренията е от 14.06.2010 г. и погасителната давност не е изтекла.
Изведените от жалбоподателя процесуалноправни въпроси, свързани с довода за недопустимост на претенциите, при което не се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по факти, които не са наведени с претенциите, са за това : дали неправилно определената правна квалификация на исковете обуславя недопустимост на решението или противоречие с материалния закон, дали когато собствеността е смесена – възникнала е от наследствени правоотношения и от учредено в съсобственост право на строеж, правна квалификация на исковете е по чл.74,ал.2 вр. чл.72,ал.1 ЗС, или по чл.12,ал.2 ЗН и и дали моментът на извършване на претендираните подобрения и принадлежността на правото на собственост върху имота или върху части от имота към патримониума на наследодателя, е съществен елемент от фактическия състав, който отличава претенцията по чл.12,ал.2 ЗН от останалите претенции.
Изведените въпроси се свеждат до такива : каква е правната квалификация на претенциите за заплащане на подобренията, дали определената от въззивния съд правна квалификация е правилна и дали неправилната квалификация обуславя недопустимост на претенциите.
Въпросите са обуславящи извода на въззивния съд за допустимост на претенциите, но не са разрешени в противоречие с посоченото решение № 148 /11.05.2010 г. по гр. д. № 3243 /2008 г., на ВКС, І г.о., в което е прието за допустимо разглеждането на претенция по чл.12,ал.2 ЗН във втора фаза на делба, но тя е приета за неоснователна, нито в противоречие с посочените решение № 2004 /16.11.1984 г. по гр. д. № 1002 /1984 г., на ВС, ІІ г.о., решение № 516 /24.06.2004 г. по гр. д. № 188 /2004 г., на ВКС, І г.о., решение № 70 /26.03.2010 г. по гр. д. № 304 /2009 г., на ВКС, ІІ г.о., решение № 203 /09.06.2003 г. по гр. д. № 625 /2002 г., на ВКС, І г.о., решение № 381 /16.01.2009 г. по гр. д. № 284 /2008 г., на ВКС, г.к., 5- чл. с-в., в които също не прието, че втора фаза на съдебна делба е недопустимо разглеждането на осъдителни искове за заплащане на подобрения в съсобствен имот, нито, че давностният срок за предявяване на претенцията започва да тече преди момента на предявяване на иска за делба на имотите, за които са претенциите, нито, че давността за претенциите за имотите, включени в делбената маса по реда на чл.278,ал.2 ГПК (отм.), започва да тече преди това.
Приетото от въззивния съд разрешение, че претенциите са предявени преди изтичане на петгодишния давностен срок, е в съответствие с т.4 , б. „б” от ПП ВС № 7 /28.11.1973 г., с което е прието, че давността за упражняване на правото по чл.12,ал.2 ЗН започва да тече от предявяване на иска за делба. В това постановление не е прието разрешение, че давността за претенциите за имотите, включени в делбената маса по реда на чл.278,ал.2 ГПК (отм.) започва да тече преди това.
Поради изложеното следва да се приеме, че не са обосновани претенции п чл.280,ал.1 ГПК за допускане до касационно обжалване на претенциите по сметки, които са допустими (тези отделни осъдителни искове, които не са с цена по-ниска от 5 000 лева.
С оглед изхода от това производство искането на жалбоподателя за разноски е неоснователно, а искането на Д. Д. Д. и В. Д. Д. за заплащане на 800 лева разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и на Славея Д. П. за заплащане на 800 лева разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство са основателни и доказани с представените договори за процесуално представителство, в които тяхното уговаряне и заплащане е отразено.
В. от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА касационната жалба на И. Д. И. срещу въззивно решение № 35 от 19.03.2012 г. по възз. гр.д. № 44 /2012 г. на Хасковския окръжен съд, г.о., и решение от 16.05.2012 г., за поправка на очевидна фактическа грешка в частта, с която съдът се е произнесъл по претенции по сметки с цена по-ниска от 5 000 лева, които не подлежат на касационно обжалване, с които
1. са уважени предявените от Д. Д. Д., С. Д. П. и В. Д. Д. срещу И. Д. И. претенции за подобрения в недвижимия имот с правно основание чл.30,ал.3 ЗС съобразно квотата му от 6 /18 ид.ч.
1.1. За източен гараж сумата 4 167 лева, от които на Д. Д. – 2 083.50 лева и на С. П. и на В. Д. – по 1 041.75 лева;
1.2. За среден гараж сумата 2 883 лева, от които на Д. Д. – 1 441.67 лева и на С. П. и на В. Д. – по 720.83 лева;
2. са уважени предявените от Д. Д. Д., С. Д. П. и В. Д. Д. срещу жалбоподателя претенции за заплатени данъци за имотите от 2005 г. до 2010 г. по чл.59,ал.1 ЗЗД – 560.24 лева за Д. Д. (от предявения размер 626.01 лева) и по 280.12 лева за С. П. и за В. Д. (от предявените размери 286.70 лева);
3. са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу Д. Д. Д., Славея Д. П. и В. Д. Д. искове за обезщетение за лишаване то ползване на неговата ид.ч. от жилищен етаж с площ 97 кв.м. с правно основание чл.31,ал.2 ЗС за сумата 5 300 лева, от които срещу Д. Д. – 3 533.33 лева и срещу С. П. и срещу В. Д. – по 833.33 лева за периода от 2005 г. до 2010 г..
В тази част определението може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от връчването му с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС.
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 35 от 19.03.2012 г. по възз. гр.д. № 44 /2012 г. на Хасковския окръжен съд, г.о., и решение от 16.05.2012 г., с които е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в първото решение, с които е извършена съдебна делба и съдът се е произнесъл по претенции по сметки с цена не по-ниска от 5 000 лева (които подлежат на касационно обжалване при условията на чл.280 ГПК).
Осъжда И. Д. И. да заплати на Д. Д. Д. и В. Д. Д. сумата 800 лева разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.
Осъжда И. Д. И. да заплати на С. Д. П. сумата 800 лева разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.
В тази част определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2