О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 926
София, 12.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 421/2010 г.по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Кр. М. в качеството му на пълномощник на В. И. Т., Т. Ж. Т. и И. Ж. Р. против решение № 1472 от 20.11.2009 г. по в.гр.д. № 415/09 г. на Варненския окръжен съд. С него е оставено в сила решение № 3553 от 17.12.2008 г. по гр.д. № 9070/07 г. на Варненския районен съд, с което В. И. Т., Т. Ж. Т. и И. Ж. Х. са осъдени да предадат на Я. П. И., С. П. С., Д. А. К., И. А. Д., Ц. И. Г., Й. Г. Н. и А. Г. А. владението върху реална част от имот пл.№ 4030, находящ се в землището на [населено място],[жк], м. ”Б.-юг” с площ на целия имот 736 кв.м, а на реалната част 606 кв.м и граници на същата: имот № 15071, № 1506, № 3005, № 1505 и останалата част от имот № 4030, очертана с червен контур на приложената на л. 50 от делото скица, приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба жалбоподателите сочат, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване, тъй като е неправилно, необосновано поради нарушение на материалния закон и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в лишаването им от възможността да се защитят в процеса поради нередовно призоваване на последното по делото съдебно заседание.
Ответниците по касация в писмен отговор чрез техния пълномощник адв. Зв. С. изразяват становище, че не са налице предпоставките на чл. 288, ал.1 ГПК и въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе относно допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищците в качеството си наследници на А. Г. Д. се легитимират като собственици на процесния недвижим имот по силата на решение № 558 от 07.10.1998 г. на ПК- В., с което им е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ реални граници върху нива с площ 9.787 дка в терен по § 4 на Г., м. ”Ламбур кола” и издадената по реда на § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ заповед № ФС- 249 от 19.05.2005 г. за придобиване право на собственост върху поземлен имот с идентификационен № 4030 с площ 736 кв.м. Намерил е за неоснователно възражението на ответниците, че към момента на образуване на ТКЗС наследодателят на ищците не бил собственик на възстановения имот, като е приел, че процесният имот е идентичен с част от имота, с който А. Г. Д. е бил оземлен по реда на Закона за трудовите земеделски стопанства и комасация и обработван от него до внасянето му в ТКЗС през 1958 г. Имота се владее от ответниците, но това владение е без основание, тъй като същите не са доказали да са придобили право на собственост на основание § 4а и 4б ПЗР на ЗСПЗЗЗ. Съдът е разгледал и наведеното ответниците при условията на евентуалност възражение за придобиване на имота по давност и направил извод, че същото е неоснователно, като е приел, че съгласно чл. 5, ал.2 ЗВСВОНИ изтеклата до 22.11.1997 г. придобивна давност не се зачита, а от тази датата до предявяване на иска не е изтекла предвидената от закона 10- годишна придобивна давност.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторите не обосновават наличието на някое от предвидените в чл. 280, ал.1 ГПК основания, нито сочат кои са материалноправните и/или процесуалноправните въпроси, разрешени от въззивния съд и обусловили изхода по спора, по които въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване. Достъпът до касационно обжалване е мотивиран с твърдения за неправилност на съдебния акт поради необоснованост, нарушение на материалния закон и нарушение на процесуални правила във връзка с призоваването. Законът обаче ясно е разграничил приложното поле на касационно обжалване от основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК, представляващи пороци на въззивното решение.
Съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалният въпрос, като обща предпоставка за достъп до касационното обжалване, е винаги конкретен, включен в предмета на делото и обуславя пряко или косвено решаващите изводи по спора. Касационната инстанция няма задължение да извлича този въпрос от доводите в касационната жалба и изложението към нея. Посочването му е вменено в задължение на жалбоподателя, който, съгласно чл. 284, ал.3, т.1 ГПК следва да представи точно и мотивирано изложение на основанията за касационно обжалване. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, по който въззивния съд се е произнесъл, както е в настоящия случай, е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1472 от 20.11.2009 г. по в.гр.д. № 415/09 г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: