4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 926
С., 02,12,2013година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на единадесети ноември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 1535/2013 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Е. М. Р. от [населено място] и М. Г. Д. от [населено място] против решение от 14.12.2012 г. по т.д. №600/2012 г. на Кюстендилски окръжен съд .
Ответникът по касация – [фирма] – [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторите са заявили, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Посочили са, че съдът бил приел, че те не са дали необходимото съдействие за подписване на отделни актове за строителството, като са направили оплакване, че тези обстоятелства било недопустимо да бъдат установявани със свидетелски показания. Така било допуснато противоречие с ППВС №5/55г. Посочено е, също така, че било налице и основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. В тази връзка е поддържано, че съдът в противоречие с конкретни решения, от които са цитирани части от мотиви, бил приел, че с подписания от касаторите акт № 19 те били приели без възражения извършените СМР. Поддържано е, че също така в противоречие с изброени решения съдът бил приел, че от свидетелските показания било изведено липса на необходимо съдействие за да бъдат издадени съответните протоколи и актове на етапите на строителство. Посочено е още, че съдът „ неправилно” преценил факта , че за определени периоди било спирано строителството в [населено място].В тази насока е твърдяно противоречие с решение на БАС. На следващо място е посочено, че съдът в противоречие с други решения бил приел „ че е допустимо да бъдат събирани гласни доказателства за установяване на неподписването „ от страна на касаторите „на необходимите документи и актове”. Изброени са съдебни актове, от които също така са цитирани части от мотиви. Като следваща точка е поддържано, че съдът „ неправилно”бил допуснал свидетелски показания за „ установяване на факти и изменение на клаузи от договора материализирани от нотариалния акт”.Направено е и оплакване за това съдът не направил анализ на свидетелските показания, а само ги „ преразказал”. Посочено е в тази връзка противоречие с решение №70/80г. на ОСГК на ВС, като са изброени и други решения на същия съд. Във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК изложеното е обобщено в два поставени въпроса, като е заявено, че отговорът на тези въпроси бил „ от съществено значение за правилното решаване на настоящия спор.”
Касаторите не обосновават довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Тe не са формулирали материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. Поради така обоснованата със задължителна практика дефинитивност на общото основание без правно значение за установяването му са направените оплаквания за неправилност на съдебния акт в контекста на защитната теза на страната по спора, а и те не са относими към производството по чл.288 ГПК. Без правно значение са и поставените по основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК хипотетични въпроси, имащи също така характер на оплакване за неправилност на акта – първият- „ Допустимо ли е установяването със свидетелски показания на факта дали страна в строителството е оказала или не е оказала съдействие за подписването на актове от отделни етапи на строителството” така формулиран не е разглеждан от въззивния съд, тъй като направените от него изводи не се основават само на свидетелски показания, свързани са с конкретни действия на ищците, разглеждани също така конкретно. Такава конкретизация, обаче липсва не само по отношение на въпроса, но и във връзка с мотивиращите го доводи, за да може да бъде извършена преценка относно това дали въобще е свързан с правен извод на съда. Вторият въпрос – „ Допустимо ли е установяването със свидетелски показания на факта дали страна в строителството може да измени клаузи в договора, оформен в нотариален акт и допустимо ли е установяване на такива изменения при изричното несъгласие на едната страна…” по принцип е неясен, а доколкото страната е пояснила, че въззивният съд допуснал свидетелски показания за установяване твърденията на ответника, че ищците били направили искания за изменение степента на обзавеждане на обектите, налага извод, че страната смесва предмета на доказване със събиране на гласни доказателства свързани с установяването на твърдяните факти – в случая изслушаните гласни доказателства третират изпълнение на договора и установяване на причините за забавата, а не касаят „промяна” в обективираните с нотариалния акт условия на сделката – които страната не е конкретизирала.
Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поддържано като установено от страната е свързано от нея единствено с противоречие с възприето от ППВС 5/55г. относно допустимост на свидетелски показания. Извън това, че страната неправилно е очертала предмет на доказване с изслушаните от първостепенния съд гласни доказателства, то е и ирелевантно поради променения приложим процесуален ред. Не е налице обосноваване на основание и по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, по което е сочено противоречие с конкретно изброени актове, от чийто мотиви са цитирани отделни части без да бъде поставен правен въпрос, разрешен противоречиво с тези решения. Или поддържаното противоречие е обосновано не с противоречивото разрешаване на конкретен правен въпрос, а с оплаквания за незаконосъобразност на изводите на съда, изведени от неправилно възприета, според страната, фактическа обстановка с оглед доводите за необсъждане на определени твърдяни факти и с наведени възражения по основателността на иска. Следователно, не се обосновава приложно поле на това основание и с изброените решения, които и като фактическа обстановка са неидентични, поради което предполагат и различни правни разрешения на поставените с тях въпроси. Направените оплаквания за неправилност на съдебния акт също така са ирелевантни спрямо основанията по чл.280, ал.1 т.1 – 3 ГПК, тъй като се квалифициран по чл.281 ГПК и се разглеждат само ако решението бъде допуснато до касационно обжалване.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, чийто текст са възпроизвели касаторите, то те следва да установят, че конкретно формулираните правни въпроси са от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането им допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е поставянето на общи и хипотетични въпроси. Не съставлява такъв довод и лаконичното отбелязване, че разглеждането на поставените въпроси щяло да допринесе за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като липсват каквито и да било доводи по отношение непълнотата или неяснотата на приложена от въззивния съд правна норма, която се нуждае от тълкуване.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 14.12.2012 г. по т.д. №600/2012 г. на Кюстендилски окръжен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: