2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 926
гр. София, 26.11.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2893 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 2192/05.04.2018 г., постановено по гр.д.№ 11695/2017 г.от ІV”д” състав на Софийски градски съд.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Производството по делото е спряно с определение на състава, до приключване на производството по к.д.№10/2018 г. по описа на КС на РБ. Производството по това дело е приключил с приемането на решение № 15/06.11.2018 г., поради което производството по настоящото дело следва да бъде възобновено.
С обжалваното решение, съдът е приел, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ са основателни и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на първоинстанционния Софийски районен съд.
Съдът е приел, че в случая съгласно заповедта за уволнение, на ищцата е вменено извършването на следните нарушения на трудовата дисциплина – по чл.187 т.3 от КТ – неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила; по чл.187, т.8 -злоупотреба с доверието на работодателя; и по чл.187, т.10 от КТ – неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение – видно заповедта – нарушения на трудови задължения, регламентирани във вътрешните правила и процедури на Банката, а именно – чл. 4 от Правила на О. АД за потребителски кредити; Процедура за работа А001 -Регистрация на физическо лице; чл.13 от Етичен кодекс на О. АД.
Въззивният съд е приел, че по делото не са събрани доказателства ищцата да не е изпълнила възложена й от работодателя работа, да не е спазила техническите и технологичните правила въввръзка с работата си, т.е. съдът приема за неосъществен фактическият състав на чл.187, т.3 КТ от уволнителната заповед.
Относно визираното в заповедта уволнително основание по чл.187, т.8 – злоупотреба с доверието на работодателя, съдът е приел, че съвкупната преценка на събраните в процеса писмени и гласни доказателства, последните подробно обсъдени по-горе, обосновава извод, че с поведението си служителят е не е осъществил състава на чл.187, т.8 от КТ – злоупотреба с доверието на работодателя. Съгласно чл.126 т.9 от КТ, работникът или служителят е длъжен да бъде “лоялен към работодателя си, като не злоупотребява с неговото доверие и пази доброто име на предприятието. Посочено е, че неизпълнението на задължението за лоялност към работодателя също съставлява дисциплинарно нарушение по чл.190 т.4 КТ – злоупотреба с доверието, оказано при възлагане изпълнението на работата за длъжността, като нарушението може да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между работник и работодател. Съдът е приел, че злоупотреба с доверието на работодателя е налице, когато работникът, възползвайки се от служебното си положение е извършил преднамерени действия с цел извличане на имотна облага, както и че е налице и в случаите, когато без да е извлечена имотна облага, работникът, възползвайки се от служебното си положение е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие; когато с действията си е злепоставил работодателя пред трети лица, независимо дали действията са извършени умишлено, но е прието, че не е осъществен състава на това нарушение. Относно визираното в заповедта нарушение по чл.187, т.10 от КТ – неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение – видно от уволнителната заповед – нарушения на трудови задължения, регламентирани във вътрешните правила и процедури на Банката, а именно – чл.4 от Правила на О. АД за потребителски кредити; Процедура за работа А001 -Регистрация на физическо лице; чл.13 от Етичен кодекс на О. АД. Разпоредбата на чл.4 от Правила на О. АД за потребителски кредит от 2017 г., съдът е посочил, че предвижда необходимите документи, които кредитоискателят трябва да предостави, а не предвижда задължения на банковия служител. Освен това е прието, че представените по делото Правила на О. АД за потребителски кредит са от 2017 г., период, следващ процесното уволнение на ищцата през декември 2016 г. Останалите вътрешни актове на работодателя – Процедура за работа А001 – Регистрация на физическо лице; чл.13 от Етичен кодекс на О. АД, не са представени по делото от ответника, което въззивният съд е приел, че възпрепятства проверката на съда (с оглед събраните писмени и гласни доказателства) за извършени нарушения от ищцата.
В изложението на касационните основания се твърди единствено, че е налице основанието по чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност на решението, като касационно основание относно допустимостта на касационното обжалване.
С новата разпоредба на чл.280 ал.2 ГПК (ЗИДГПК – ДВ бр.86/2017г. в сила от 31.10.2017г.) е въведено понятието „очевидна неправилност” (наред с евентуалната нищожност или недопустимост) като самостоятелна предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, без допускането на касация да е обусловено от формулирането на правен въпрос по чл.280 ал.1 ГПК и от наличието на някой от селективните критерии по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Макар законът да не прави разлика между очевидната неправилност и неправилността на решението като общо касационно основание по чл.281 т.3 ГПК, разграничаването на двете понятия е от значение за точното прилагане на разпоредбите на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК и чл.280 ал.2 предл.3 ГПК.
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Доколкото определението „очевидно” съдържа в себе си субективен елемент (очевидното за едни може да не е очевидно за други), разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз (в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК). Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл.280 ал.1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Като очевидно неправилен по см. на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Изложените твърдения като обосновка на очевидната неправилност касаят необосноваността на съдебното решение, като се твърди наличието на факти, които съдът е приел за недоказани, което не е очевидна неправилност, предвид изложеното по-горе. Твърдението за необсъждане на доказателства бе следвало да се обвърже от касатора с правен въпрос, касаещ това процесуално задължение на съда, а не с очевидна неправилност, като касационно основание.
Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска, като в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените за тази инстанция съдебни разноски, в размер на 600 лева.
Водим от горното, съставът на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по делото.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2192/05.04.2018 г., постановено по гр.д.№ 11695/2017 г.от ІV”д” състав на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на М. М. Е. сумата 600 /шестстотин/ лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.