2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№926
София, 27.12.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на осемнадесети декември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело №4347/13 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на Г. С. Г. от [населено място] против определение №558 от 26.08.13г. по ч.т.д.2654/13г. на Върховен касационен съд, ТК, второ отделение.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С определението, предмет на обжалване, състав на Върховния касационен съд,ІІ т.о. е оставил без разглеждане частната касационна жалба на Г. срещу определение №161 от 11.03. 2013г. по ч.т.д. 762/12г. на Варненски апелативен съд. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел, че разпореждането по чл.407, ал.1 ГПК, с което се издава или отказва издаването на изпълнителен лист, подлежи на двуинстанционно разглеждане а освен това и определението на въззивния съд не е преграждащо, не дава разрешение по същество на друго производство и не прегражда неговото развитие т.е. не попада в предметния обхват на определенията подлежащи на касационен контрол по смисъла на чл.274, ал.3 ГПК.
Частната жалба е неоснователна.
Правилно е приетото от състава на ВКС, ІІ т.о. за това, че обжалваното определение е от кръга на тези определения, които подлежат на двуинстанционно разглеждане, като ВКС се произнася по жалби срещу тях само когато са постановени за първи път от въззивен съд, какъвто не е разглеждания случай. Правилно в случая решаващият състав е направил аналогия с чл.244 ГПК / отм., идентичен по своето съдържание с чл.407 ГПК като поради това и спрямо него намират приложение разрешенията дадени с т.6 на ТРОСГК №1 / 2001г. на ВКС на РБ. Поради идентичността на двете посочени норми, правно необосновано е разбирането на касатора за неприложимост на даденото задължително тълкуване с цитираното тълкувателно решение, с оглед променения процесуален ред.Още повече, че не е прието от ОСГТК на ВКС изрично, че тези разрешения са загубили сила въпреки идентичното съдържание на текстовете. Законосъобразно е извършена и преценката за това, че и определението на въззивния съд не попада в предметния обхват на тези визирани от разпоредбата на чл.274 , ал.3 ГПК. В тази връзка неоснователно е лаконичното твърдение на страната, за това че е налице хипотезата на т.2 на цитирания текст, тъй като с обжалвания съдебен акт не се дава разрешение по същество на друго производство.
Не са допуснати нарушения на закона, поради което обжалвания съдебен акт следва да бъде потвърден.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №558 от 26.08.13г. по ч.т.д.2654/13г. на Върховен касационен съд, ТК, второ отделение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: