1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 927
С., 1.08. 2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести юли, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 3190 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Р. И. Т. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Й. Ч. от АК-В., против въззивно решение № 173 от 07.02.2012 г., постановено по в.гр.д. № 3445/2012 г. на Варненския окръжен съд, ГО, І състав, с което като е потвърдено решение № 3792/14.08.2012 г. на Варненския районен съд, 33 с-в, по гр.д. № 11278/2011 г., е развален на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД сключения между Т. Й. А. и Р. И. Т. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 87 от 26.11.2009 г., том ІІІ, рег. № 11806, н.д. № 442/2009 г. на нотариус О. С., рег. № 196 при НК, с район на действие Варненски районен съд, по силата на който Т. Й. А. е прехвърлил на Р. И. Т. собствения си недвижим имот – апартамент в [населено място], подробно описан, срещу задължението на ответника да гледа прехвърлителя до края на живота му, с което гледане да му осигури стандарт на живот, какъвто е водил и при условията на запазено от прехвърлителя Т. Й. право на пожизнено и безвъзмездно ползване върху имота. Изложени са съображения за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторката поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което е уважен предявеният иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за изхода на делото, разрешаването на които е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Изведените правни въпроси са – налице ли е неизпълнение от страна на длъжника при положение, че кредитора ползва процесния имот, отдава го под наем и получаваната от него наемна цена представлява ли форма на трансформация на натуралното задължение за издръжка в парично; за приложението на чл. 87, ал. 4 ЗЗД, както и приложима ли е разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, а именно при неизпълнение на договора кредиторът следва ли да уведоми длъжника за това и да му даде подходящ срок за изпълнение.
Ответникът по касационната жалба, Т. Й. А. от [населено място], [община], област В., чрез пълномощника си адв. К. В. от АК-В. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва касационната жалба като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускането й до касационен контрол.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – оценяем иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, с цена над 5000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи предявения иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, въззивният съд е приел, че по алеаторния договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане кредиторът еднократно и в пълен обем изпълнява своето задължение да престира – прехвърля собствеността върху имота, а длъжникът е длъжен пожизнено – до смъртта на прехвърлителя да полага необходимите грижи и издръжка за него ежедневно, в пълен обем и това негово задължение е неделимо. В случая въззивният съд е приел, че длъжницата по алеаторния договор не е изпълнила задължението си като цяло, според уговореното и според нуждите на ползващия се от договора ищец прехвърлител Т. А., който най-малко с оглед напредналата си възраст и лошо здравословно състояние – същият е страдал от генерализирана артериосклероза на мозъчните съдове, сърдечно-мозъчна форма висока степен, съдова деменция, дясностранна хемирареза и др. и се е нуждаел от постоянни грижи. Приел е, че ответницата е полагала грижи за ищеца след изписването му от болница на 06.10.2009 г. до края на м. февруари 2010 г., в който период те са живели в едно домакинство в [населено място], но след това той заминал в [населено място], където за него полагала грижи спътницата му в живота св. Е. Х., т.е. след този момент приобретателката е престанала да полага към кредитора каквито и да било грижи и издръжка, т.е. налице е пълно неизпълнение на поетото от нея задължение, поради което и договорът следва да бъде развален. Приел е също така, че в изпълнение на договора от страна на длъжника липсват данни натуралното задължение за издръжка да е трансформирано в парично, при положение, че на ответницата е отказан достъп до ищеца, както и че тя го е потърсила, но само с цел да разбере причината, поради която е напуснал дома й, както и че хипотезата на чл. 87, ал. 4 ЗЗД е неприложима в случая, тъй като неизпълнената част не е незначителна с оглед интересите на кредитора, който предвид напредналата си възраст, както и влошеното си здравословно състояние се е нуждаел от непосредствени грижи, а периодът на неизпълнение от около година и половина е достатъчно дълъг, за да не може да се обоснове незначителност на неизпълнението.
Поставените материалноправни въпроси относно – налице ли е неизпълнение от страна на длъжника при положение, че кредитора ползва процесния имот, отдава го под наем и получаваната от него наемна цена представлява ли форма на трансформация на натуралното задължение за издръжка в парично, както и приложима ли е разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, а именно при неизпълнение на договора кредиторът следва ли да уведоми длъжника за това и да му даде подходящ срок за изпълнение, се релевират за първи път пред касационната инстанция, не са били предмет на разглеждане от въззивния съд, поради което не са обусловили изхода на делото пред нея и не съставляват общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Що се отнася до правния въпрос за приложението на чл. 87, ал. 4 ГПК, същият е решен от въззивния съд в съответствие с трайно установената съдебна практика по приложението на чл. 87, ал. 3 ЗЗД относно алеаторните договори, в т.ч. и задължителната съдебна практика – решение № 363 от 26.05.2010 г. по гр.д. № 756/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 82 от 05.04.2011 г. по гр.д. № 1313/2009 г. на ВКС, ІV г.о. В нея нееднозначно е прието, че договорът за гледане и издръжка е ненаименован и съдържанието на насрещните права и задължения не са определени в закона. То се определя от постигнатото съгласие между страните. Когато договорът не съдържа уговорени ограничения в обема на дължимите грижи и издръжка, дължи се цялата необходима издръжка и всички необходими грижи за обезпечаване на нормален и спокоен живот на прехвърлителя на вещното право. Ако кредиторът изпадне в забава (в тежест на приобретателя е да докаже, че прехвърлителят неоснователно отказва за приема издръжка и грижи в натура), тя не освобождава длъжника от задължението за издръжка, тъй като издръжката може да се осигурява, според обстоятелствата – в натура или в пари. Задължението за полагане на грижи може да бъде изпълнявано само в натура и затова, ако кредиторът е в забава, то се погасява, поради невъзможност, за която длъжникът не отговаря, т.е. ако кредиторът по своя вина не приема изпълнение или не оказва съдействие за изпълнение. В този случай длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари, без да чака решение за трансформация. Следва да се има предвид, че кредиторът не изпада в забава, когато правомерно отказва приемане или съдействие, тъй като той не е длъжен да приема частично изпълнение – нерегулярно, в непълен размер издръжка и грижи. В тази връзка решаващият съд е приел, че хипотезата на чл. 87, ал. 4 ЗЗД е неприложима в случая, тъй като неизпълнената част не е незначителна с оглед интересите на кредитора, който предвид напредналата си възраст, както и влошеното си здравословно състояние, описано по-горе, се е нуждаел от непосредствени грижи, а периодът на неизпълнение от около година и половина е достатъчно дълъг, за да не може да се обоснове незначителност на неизпълнението.
В конкретния случай релевираните в изложението твърдения, които касаят неправилност на въззивното решение, изразяващи се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, не могат да аргументират приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Тези основания касаят правилността на обжалваното въззивно решение при разглеждане на касационната жалба по същество по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не са основания за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения, настоящият състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение приема, че поставения материалноправен въпрос е решен от въззивния съд в съответствие със задължителната съдебна практика, посочена по-горе, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
При този изход на делото, на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 173 от 07.02.2012 г., постановено по в.гр.д. № 3445/2012 г. на Варненския окръжен съд, ГО, І състав, по касационна жалба с вх. № 8061 от 11.03.2013 г. на Р. И. Т. от [населено място].
ОСЪЖДА Р. И. Т. от [населено място] да заплати на Т. Й. А. от [населено място], [община], област В., направените разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 500 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: