Определение №927 от 16.7.2014 по гр. дело №2904/2904 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 927

София, 16.07.2014 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 2904 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № VІ-16 от 04.03.2014 година по гр.д. № 221/2014 година на Бургаски окръжен съд е потвърдено решение № 243 от 12.12.2013 г. по гр.д. № 857/2013 г. на Карнобатски районен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 144 СК, предявен от И. С. К. от [населено място] против Р. Б. Б. от [населено място] за заплащане на месечна издръжка в размер на 150 лева. В решението е прието за установено, че ответницата е майка на ищеца, който е пълнолетен, студент в първи курс на Аграрен университет, [населено място]. Ищецът няма имущество, от което да се издържа; поради формата на обучение е затруднен на реализира трудови доходи и се нуждае от издръжка, тъй като заплаща държавна такса за обучението си за всеки семестър, както и разноски за общежитие, транспорт, учебни пособия и пр. Ответницата не притежава недвижимо имущество, от което да реализира доходи, а в периода след 21.02.2008 година е безработна, издържана от нейни близки. При така установените факти е прието, че предявената от ищеца претенция по чл.144 СК е неоснователна, тъй като плащането на издръжка за пълнолетния и син ще представлява за ответницата особено затруднение.
Касационна жалба против решението на Бургаски окръжен съд е постъпила от И. С. К.. Поддържа се, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса налице ли е особено затруднение по смисъла на чл. 144 СК за родител да плаща издръжка за пълнолетното си дете, което продължава образованието си, когато родителят е в трудоспособна възраст, а регистрацията му за безработица в Бюрото по труда е след завеждане на иска за издръжка.
Ответницата по касационната жалба Р. Б. Б. счита, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Претендира съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице.
Повдигнатият от касатора въпрос по приложението на чл. 144 СК е разрешен в установената съдебна практика, съобразена при постановяване на обжалвания съдебен акт. В различие от дължимата от родителя издръжка за непълнолетното дете, издръжката за дете, което е пълнолетно и продължава образованието си не е безусловна. Родителят дължи издръжка на своето пълнолетно, продължаващо обучението си дете само в случаите, когато детето не може само да осигури издръжката си и същевременно родителят може да я дава без особени затруднения, т.е. когато притежава средства над тези, необходими за собствената му издръжка. За разликата от задължението за издръжка по чл. 143, ал. 2 СК, в хипотезата на чл. 144 СК трудоспособността на родителя е без правно значение – родителят е задължен да осигурява необходимият за детето му доход до навършване на пълнолетието му, а след навършване на пълнолетието му само при посочените в закона условия, едно от които е да може да дава издръжката без особени затруднения. В този смисъл решение № 199 от 17.05.2011 г. по гр.д. № 944/2010 г. на ІІІ г.о. и решение № 305 от 07.06.2011 г. по гр.д. № 1269/2010 г. ІV г.о. на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Въпросът налице ли е особено затруднение по смисъла на чл. 144 СК, когато регистрацията на родителя за безработица в Бюрото по труда е след завеждане на иска за издръжка не е обуславящ изхода на делото – съдът е формирал изводите си за материалното състояние на ответницата въз основа на представените доказателства за регистрацията и като безработна в периодите 21.02.2008 г. – 16.10.2008 г.; 05.12.2011 г. – 27.07.2012 г. и след 06.11.2013 г., както и въз основа на показанията на разпитан по делото свидетел, поради което в кой момент е извършена последната регистрация за безработица на ответницата е без правно значение.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответницата по касация следва да бъдат присъдени направените в производството съдебни разноски в размер на 250 лева, съставляващи възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 19.04.2014 г. с адвокат Е. М. от Сливенска адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № VІ-16 от 04.03.2014 година по гр.д. № 221/2014 година на Бургаски окръжен съд.
ОСЪЖДА И. С. К. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на Р. Б. Б. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] сумата 250 (двеста) лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top