2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 927
гр. София, 19.10.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 711 по описа за 2012г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на заявителя [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Ж. Д. Д. срещу определение № VI-1961 от 27.07.2012г. по ч. гр. дело № 1439/2012г. на Бургаски окръжен съд, 6 граждански въззивен състав, с което е потвърдено разпореждане № 4198 от 16.05.2012г. по ч. гр. дело № 3535/2012г., с което е отхвърлено заявлението на [фирма] за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК срещу солидарно отговорните длъжници С. Х. С. и Ю. Х. С., двамата от [населено място], [община] [фирма] за сумата 6 837,96 лв., представляваща предсрочно изискуема главница по сключен между страните договор за кредит № 463/15.01.2008г., сумата 1 566,66 лв. – мораторна лихва за определен период, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането и направените разноски.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон и релевира доводи за допускане на касационно обжалване на съдебния акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Частният жалбоподател моли въззивното определение да бъде отменено и да бъде издадена исканата заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено разпореждане на първоинстанционния съд, с което е отказано издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за сумата 6 837,96 лв. – предсрочно изискуема главница по сключен между страните договор за кредит и сумата 1 566,66 лв. – мораторна лихва за определен период. При тези данни се налага изводът, че частната касационна жалба е процесуално недопустима съгласно чл. 274, ал. 4 във връзка с чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010г., в сила от 21.12.2010г./. Разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК визира, че не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В настоящия случай се касае за търговско дело, тъй катко вземането произтича от търговска сделка по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ, заявената претенция е под 10 000 лв. и частната касационна жалба е подадена на 17.08.2012г., поради което не се прилага старият процесуален ред, предвиден в § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 100/2010г./ за частни жалби, постъпили до 21.12.2010г. Въззивното определение не подлежи на обжалване с частна жалба на основание чл. 274, ал. 4 във връзка с чл. 280, ал. 2 ГПК. По изложените съображения частната касационна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № VI-1961 от 27.07.2012г. по ч. гр. дело № 1439/2012г. на Бургаски окръжен съд, 6 граждански въззивен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.