О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 927
[населено място], 09.12.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Недкова т. д. № 762/2015 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение № 674 от 14.11.2014г. по в. гр. д. № 825/2014г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 33 от 16.04.2013г. по т. д. № 59/2013г. на Хасковски окръжен съд, в частта, в която [фирма] е осъдено да заплати на [община] сумата 24 902 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди вследствие непозволено увреждане, ведно със законната лихва, считано от 08.06.201 г. до окончателното й изплащане.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и недопустимо, поради което се иска отмяната му.
Ответникът по жалбата не представя отговор по нея.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е потвърдил решението на първана инстанция по предявения иск по чл.49, вр. чл. 45 ЗЗД за сумата 24 902 лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди от непозволено увреждане. Съдът е приел, че са налице вреда, както и всички основания за реализиране на обективната отговорност на възложителя по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени виновно от служители на изпълнителя, настъпили при или по повод изпълнението на възложената работа. Намерил е, че вредите са причинени от противоправно деяние и тази противоправност се изразява в неизпълнение на задължението, вменено с административен акт. Съдът е счел, че е налице противоправно деяние, извършено виновно от работниците на изпълнителя, както и пряка причинно-следствено връзка между деянието и настъпилата вреда, поради което следва да се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя относно разходите за възстановяване на увредения участък от пътното платно в първоначалния му вид чрез полагане на нова асфалтна настилка след изграждане на външен канал. Въз основа на заключенията на приетите технически експертизи е аргументирано, че единствената причина за пропадането на настилката е недостатъчното уплътняване на земните маси в зоната около трасето на канала, което се дължи на неспазване на технологията по изграждане на т.н. „обратен насип” и полагане на 25 см. несортиран трошен камък, вместо изискуемите 50 см., както и съществуването на фуга между старата и новата настилка, в която се просмуква повърхностна вода.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че решението на въззивния съд е недопустимо, тъй като в исковата молба липсва не е посочено конкретното физическо лице, извършило противоправното действие. Настоящият състав намира, че не посочването на конкретното физическо лице, което е извършило от името и за сметка на възложителя изработката на канала и възстановяването на настилката, не съставлява нередовност на исковата молба, като е достатъчно, посочването, че това е служител на ответника по иска. В случия не намира приложение цитираната от касатора съдебна практика на ВКС, при която дадените разрешения са обусловени от различната спрямо настоящото дело фактическа обстановка, очертана в исковата молба.
В изложението към касационната жалба се сочи, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Поставя следните правни въпроси: /1/ Възможно ли е постановяване на осъдително решение за бъдещи ремонти /СМР/ при положение, че същите вече са извършени по оперативна програма и със средства на европейския фонд, каквито обстоятелства са общоизвестни и вещите лица са констатирали липса на необходимост от извършване на ремонтни дейности, но ищецът съзнателно не е приложил доказателства за това?; Приложима ли е в такъв случай нормата на чл. 162 ГПК?; /2/ Възможно ли е при постановяване на съдебен акт, съдът да се позове на доказателства / експертизи на вещи лица/, събрани по недопустимо съдебно производство, проведено по непредявен иск, преди връщане на делото за ново разглеждане от ВКС?; Възможно ли е при постановяване на съдебния акт съдът да се позове на доказателства, събрани по непредявен иск?
Първият поставен въпрос не е обусловил изхода на спора и не покрива общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като твърдения за извършен ремонт на участъка със средства на европейския фонд не са били наведени /явно са били известни на касатора, който ги определя като общоизвестни/, поради което не са били предмет на разглеждане от въззивната инстанция. Въпреки, че по отношение на втория въпрос, свързан с възможността да съдът да се позове на събрани доказателства, преди връщане на делото от ВКС за ново разглеждане след обезсилване на решенията на двете инстанции, е осъществена общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, касационното обжалване се може да се допусне, поради липсата съобразно т.4 от ТР №1/ 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС. на посочения допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – наведен формално, без обосновка в какво се изразява „развитието на правото”, Критерият по чл.280, ал.1, т.2 ГПК е посочен единствено във връзка с твърдението за недопустимост на обжалвания акт и във връзка с изложени в аргументи относими за правилността на решението, като последните не са предмет на разглеждане в селективната фаза на касационното производство.
Водим от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 674 от 14.11.2014 г. по в. гр. д. № 825/2014 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.