О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 927
София, 24.08.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 19 май две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело № 301 /2010 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК
„В” Е. гр. С. е обжалвало решението на Софийския градски съд от 12 май 2008г по гр.д. № 5027/2003г с което е оставено в сила решението на Софийския районен съд от 11.04.2003г по гр.д. № 8494/2001г. С това решение първоинстанционният съд приел за незаконно и отменил уволнението на И. Х. Х.,извършено със заповед № 620 от 14.09.2001г на управителя на Търговското дружество,с която на основание чл.190 т.3 КТ-за системно нарушение на трудовата дисциплина,за злоупотреба с доверието на предприятието и за други тежки нарушения на трудовата дисциплина на основание чл.195 и чл.330 ал.2 от Кодекса на труда,бил уволнен от длъжността „ръководител подотдел „митническа обработка”,считано от 14.09.2001г.
В изложението към касационната жалба се поддържа,че при разрешаването на основния по делото въпрос: ако уволненият работник или служител след прекратяване на трудовото правоотношение,полага труд при други работодатели-т.н. нерегламентиран труд-за който ответникът-работодател не може да представи доказателства,следва ли да се присъжда обезщетение по реда на чл.344 ал.1 т.3 във вр. с чл.225 ал.1 КТ- не съществувала съдебна практика и това било основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Върховният касационен съд след проверка на посоченото основание за допускане касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, прие следното:
Искането не е основателно.
След влизане в сила на новия Граждански процесуален кодекс- 01.03.2008г се ограничи достъпът до касационно обжалване,като на Върховният касационен съд се предостави правото да селектира подадените жалби и това да става по строго определени критерии,посочени в чл.280 ал.1 ГПК.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е основополагащ за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. За да се допусне разглеждане на касационната жалба предвид залегналата в ГПК факултативност на касационното обжалване, на първо място касаторът следва да формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, по който съдът се е произнесъл с обжалвания съдебен акт. Такива въпроси са основните въпроси на спора, засягащи допустимостта и основателността на иска, по които съдът реализира произнасяне, от което зависи изхода на делото. В случая касаторът не е формулирал такъв въпрос, а направеното от него изложение съдържа оплаквания за неправилност на обжалваното решение, които са относими към основателността на касационната жалба, а не към допустимостта на касационното обжалване. Касационният съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна/ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/. След като липсва изведен правен въпрос, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване, последваща проверка относно това дали същият е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, не може да бъде извършена. Отделен остава въпросът, че касаторът само се е позовал на основанието визирано в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а направеното от него изложение изобщо не кореспондира и не се явява обосновка на тази хипотеза. Това е така, тъй като на основание разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона“ най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая жалбоподателят само е посочил това основание, но не се е позовал нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна, но неправилна практика, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. Тези предпоставки не са налице, тъй като нормите на чл.344 ал.1 т.3 във вр. с чл.225 ал.1 КТ са ясни и не се нуждаят от тълкуване, а по приложението им има установена практика на ВКС.
Касационният жалбоподател задава въпрос,свързан с тежестта на доказване в граждански процес-чл.127 ГПК /отм/ или 154, чл.155, чл.175, чл.237 ГПК-нов. Според посочените разпоредби „Всяка страна е длъжна да установи фактите,на които основава исканията си” и този принцип важи и в производството по трудови спорове.
Разпоредбите на чл.334 ал.1 т.3 във вр. с чл.225 ал.1 КТ дават възможност на незаконно уволненият работник да получи обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето през което е останал без работа поради уволнението,но за не повече от шест месеци. Това също подлежи на доказване и тежестта е на уволнения работник или служител. Ако той представя пред съда неверен документ-трудовата си книжка-той носи отговорност по НК. Решаващият съд не е задължен да гадае дали един уволнен работник или служител извършва някъде т.н.”нерегламентирана работа” за която получава възнаграждение и това да намери отражение в неговото решение. Той е длъжен да постанови акта си съобразно представените и събраните по реда на ГПК писмени и гласни доказателства. В противен случай ще наруши съществени съдопроизводствени правила и това е основание за отмяна на постановеното решение.
Не е налице основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК и за това и на основание гореизложеното Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивото решение на Софийския градски съд от 12.05.2008г по гр.д. № 5027/2003г.
Настоящето определение е окончателно и не подлежи на по-нататъшно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: