1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 928
гр.София, 12.12.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети декември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 6888 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Л.” А. – [населено място], представлявано от изпълнителния директор Г. С., чрез адв. Т. В., срещу Определение №605 от 24.09.2014г., постановено по възз.ч.гр.д. № 453/2014г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено Определение №2282/01.08.2014г. по гр.д.№3278/2012г. на Окръжен съд – Варна. С първоинстанционното определение е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за връщане на сумата 19 551.87лева като недължимо платена държавна такса за производството с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД.
В жалбата се сочи, че определението е незаконосъобразно и необосновано, поради което се иска неговата отмяна.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът сочи, че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационния контрол на въззивното определение, по следния правен въпрос: „Приложима ли е разпоредбата на чл.71 ал.2 ГПК при определяне цената на иска по чл.19 ал.3 ЗЗД и размера на дължимата държавна такса”. Посочени са определения на състави на ВКС, постановени по реда на чл.274 ал.3 ГПК, в противоречие с които е произнесено въззивното определение.
Същевременно в частната касационна жалба е направено искане за спиране на производството по настоящото дело до приемането на тълкувателно решение по образуваното т.д.№4/2014г. на ОСГК на ВКС.
Ответната страна по жалбата – [община] – в срока за отговор не е взела становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното определение, съставът на апелативния съд е приел, че по предявения от жалбоподателя иск с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД, първоинстанционният съд правилно е определил цената му, съгласно нормата на чл.69 ал.1 т.4, вр. с т.2 ГПК – от стойността на договора, респ. от данъчната оценка на недвижимите имоти, за които е поискано обявяване за окончателен на сключения между страните предварителен договор за продажба. При формирана по този начин цена на претенцията, възлизаща на сумата 674 062.80 лева, на ищеца е указано да внесе държавна такса в размер на 4% , или сумата 26 962.50 лв., което страната е направила. Молбата с правно основание чл.4б от ЗДТ за връщане като недължимо платена на държавна такса в размер на 19 551.87 лева не е уважена. Съдът е приел, че за начина на изчисляване на държавната такса при искове по чл.19 ал.3 ЗЗД и за други облигационни претенции /напр. по чл.135 ЗЗД, чл.87 ал.3 ЗЗД и др./, не намира приложение нормата на чл.71 ал.2 ГПК, която предвижда изчисляване на държавната такса върху 1 /4 от цената на иска при за спорове за право на собственост и други вещни права върху недвижими имоти. Посочено е, че в случая предмет на делото е облигационен иск, за който държавната такса се определя от правилата на чл.71 ал.1 ГПК и чл.1 от Тарифата за ДТ- 4% върху цената, формирана съгласно чл.69 ал.1 т.4 вр. с т.2 от ГПК. Във въззивното определение е цитирана противоречива задължителна съдебна практика на ВКС по този въпрос, както и образуваното т.д.№4/2014г. на ОСГК, по което проблемът е поставен за тълкуване и разрешаване.
С оглед изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че са налице предпоставките за спиране на настоящото производство до приемане на тълкувателно решение по т.д.№4/2014г. на ОСГК. В предмета на образуваното тълкувателно дело по т.1, пр.4-то е поставен за отговор въпросът – „Приложима ли е разпоредбата на чл.71 ал.2 ГПК при определяне цената на исковете по чл.69 ал.1 т.4 ГПК”. Същият проблем е изведен и в изложението на касатора, поради което е налице основание за спиране на настоящото производство.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
СПИРА производството по ч.гр.д.№6888/2014г. по описа на ВКС, ГК, IV г.о., до приемане на тълкувателно решение по образуваното тълкувателно дело №4/2014г. на ОСГК на ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.