2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 928
гр. София, 26.11.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2509 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Л. А. против решение № 111/30.03.2018 г., постановено по гр.д.№ 98/2018 г. от състав на Окръжен съд – Хасково.
С писмен отговор, ответникът по касационната жалба я оспорва.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Производството по делото е спряно с определение на състава, до приключване на производството по к.д.№10/2018 г. по описа на КС на РБ. Производството по това дело е приключил с приемането на решение № 15/06.11.2018 г., поради което производството по настоящото дело следва да бъде възобновено.
С обжалваното решение, съдът се е произнесъл по предявен иск с правно основание чл.127, ал.1 СК.
С решението си, въззивният съд е режим на лични отношения между бащата Т. Л. А. и детето К. Т. А., както следва: бащата има право да взема при себе си детето до навършване на 3 годишна възраст – всяка първа и трета събота от 10 часа до 18 часа и всяка първа и трета неделя от 10 часа до 18 часа,без преспиване,както и по 20 дни през лятото,когато майката не ползва платен годишен отпуск, след навършване на 3 годишна възраст – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 часа на съботния ден до 18 часа на неделния ден с преспиване,както и по 30 дни през лятото,когато майката не ползва платен годишен отпуск, след навършване на 7 годишна възраст – всеки първи и трети петък,събота и неделя от 18 часа в петък до 18 часа в неделя,с преспиване.Всяка четна година на Коледните празници от 10 часа на 24 декември до 18 часа на 26 декември,с преспиване. Всяка нечетна година на Новогодишните празници от 10 часа на 30 декември до 18 часа на 1 януари с преспиване. Всяка четна година на В. празници от 10 часа на Р. петък до 18 часа на първия ден след В.,с преспиване. С решението си, съдът е осъдил Т. Л. А. да заплаща на М. В. В. като майка и законен представител на детето допълнително месечна издръжка в размер на 150 лева,считано от 01.11.2017 год. до настъпването на законни причини за нейното изменение или прекратяването и, ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска от падежа на същата до окончателното изплащане.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че решението е очевидно неправилно, като касаторът се обоснова с ограничаването на обема на режима на лични контакти /според него/ с детето, като излага в тази насока доводи и за нарушен интерес на детето.
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда „prima facie” – без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Доколкото определението „очевидно” съдържа в себе си субективен елемент (очевидното за едни може да не е очевидно за други), разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз (в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК). Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл.280 ал.1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Като очевидно неправилен по см. на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
Предвид изложеното, състава на ВКС счита, че не е налице основанието по чл.280, ал.2 ГПК относно допускането до касационно обжалване на решението.
В изложението се твърди, че решението противоречи на решения на ВКС, като касаторът се позовава на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС. Въпросите, поставени в тази насока не са правни, а фактически, доколкото по всеки един спор фактите са различни и са довели до различни правни изводи, което не води до наличието на противоречие по правни въпроси, разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, конкретно с посочените решения на ВКС.Оплакванията в тази насока касаят обосноваността на съдебното решение, като касаторът твърди, че съдът неправилно е интерпретирал фактите по делото и от тях се правят изводи, различни от тези на въззивния съд. Необосноваността не е сред основанията по чл.280 ГПК, водещи до наличието на основание за допустимост на касационното обжалване, като евентуалното й наличие следва да се преценява при разглеждането на касационната жалба по същество, съгласно разпоредбата на чл.281 ГПК, но не и при преценка на допустимостта на самото касационно обжалване.
Съдът е основал своето решение, съобразявайки интереса на детето, като твърденията за нарушен интерес на детето, касаторът извежда от фактически твърдения за свой интерес от друг режим на лични контакти, поради което не е налице основание за допустимост на касационното обжалване, наложителен с оглед защита на интереса на детето.
Предвид изложеното, не са налице сочените касационни основания относно допустимостта на касационното обжалване, като с оглед изхода на спора, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски в размер на 600 лева, представляващи заплатено от страната адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, състав на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по делото.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 111/30.03.2018 г., постановено по гр.д.№ 98/2018 г. от състав на Окръжен съд – Хасково.
ОСЪЖДА Т. Л. А. да заплати на М. В. В. сумата 600 /шестотин/ лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.