1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 929
С., 1.08. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юли, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 3553 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Р. Р. Т. от [населено място], приподписана от пълномощника й адв. Н. В. от АК-Велико Т., против въззивно решение № 43 от 12.02.2013 г., постановено по в.гр.д. № 495/2012 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е отменено решение № 74 от 19.04.2012 г. на Великотърновския окръжен съд, постановено по гр.д. № 947/2011 г., и е отхвърлен предявеният от Р. Р. Т. против М. М. П. от [населено място], иск с правно основание чл. 45, вр. с чл. 51, ал. 1 и чл. 52 ЗЗД, за сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, вследствие смъртта на нейната дъщеря Е. П. К., настъпила на 28.05.2007 г., в резултат от ПТП, причинено от М. М. П.. П. решение в частта му, с която е отхвърлен иска на Р. Р. Т. против М. М. П. с правно основание чл. 45 ЗЗД за разликата от 40 000 лв. до претендираните 80 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди като погасен чрез плащане от ЗАД [фирма], като необжалвано е влязло в сила.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторката поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което е отхвърлен предявеният от нея иск по чл. 45 ЗЗД, съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и са решавани противоречиво от съдилищата – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Изведените материалноправни въпроси от значение за изхода на делото са: наличието на споразумение между пострадалия и застрахователя на причинителя на вредата, води ли до неоснователност на иска по чл. 45 ЗЗД срещу деликвента и следва ли съдът да определи действително претъпените от пострадалия неимуществени вреди, за да прецени справедливо ли са обезщетени те с изплатената по извънсъдебна спогодба сума. Представя съдебна практика, както следва: решение № 680 от 18.12.2009 г. по гр.д. № 2277/2008 г. на ВКС, ІІ г.о., постановено по стария процесуален ред, решение № 220 от 07.01.2013 г. по т.д. № 1106/2011 г. на ІІ т.о. на ВКС, ТК, постановено по реда на чл. 290 ГПК и решение от 21.01.2008 г. по гр.д. № 1308/2006 г. на Софийски окръжен съд, ГО, VІ с-в, за което липсват данни, че е влязло в сила, поради което то не съставлява съдебна практика по см. на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба, М. М. П. от [населено място], не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Третото лице помагач ЗАД [фирма] [населено място], не изразява становище по жалбата в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – оценяем иск по чл. 45 ЗЗД, с цена над 5 000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да отхвърли предявения иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата от 40 000 лв., въззивният съд е приел, че за причинените неимуществени вреди от смъртта на дъщеря си в резултат на ПТП на 28.05.2007 г. касаторката-ищца е била обезщетена по силата на сключено между нея и [фирма]/третото лице помагач/ споразумение на 21.11.2007 г., съгласно което тя е получила сумата от 40 000 лв. като крайно и окончателно обезщетение за причинените й неимуществени вреди вследствие смъртта на дъщеря й Е. К., настъпила при ПТП, причинено на 28.05.2007 г. в [населено място] от М. П., поради което тя няма основание да търси за същото събитие неимуществени вреди и от деликвента. Съдът е приел, че ищцата е получила обезщетение за вредите в пълен размер от застрахователя, при когото е застрахована отговорността на деликвента по задължителната застраховка „гражданска отговорност”, тъй като е постигнала с него извънсъдебно споразумение за пълна обезвреда. Съдът е приел, че независимо дали искът е насочен срещу всички субекти, отговорни за вредите от деликта, пострадалата е претърпяла едни и същи вреди и може да получи само едно обезщетение за тях.
Поставените от касаторката два материалноправни въпроса, а именно – наличието на споразумение между пострадалия и застрахователя на причинителя на вредата, води ли до неоснователност на иска по чл. 45 ЗЗД срещу деликвента и следва ли съдът да определи действително претъпените от пострадалия неимуществени вреди, за да прецени справедливо ли са обезщетени те с изплатената по извънсъдебна спогодба сума, са важни, но те са решени от въззивния съд в съответствие с постановената по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика, служебно известна на съда, а именно – решение № 230 от 12.07.2011 г. по гр.д. № 1907/2009 г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 298 от 21.10.2011 г. по гр.д. № 1663/2010 г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 204 от 04.07.2011 г. по гр.д. № 220/2010 г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 178 от 06.06.2012 г. по гр.д. № 633/2011 г. на ІV г.о. на ВКС и др., поради което не са налице основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. В отговор на поставените от касаторката въпроси с решение № 204 е прието, че когато увреденият и застрахователят са постигнали съгласие за заплащане на вредите от застрахователното събитие/деликта/, изрично заявявайки, че платената сума ги покрива изцяло, увреденият няма основание да търси репарация за същите вреди отново по съдебен ред от причинителя, поради това, че неточно е определил вредите в споразумението. Това е така, тъй като и застрахованият и застрахователят имат спрямо увредения еднакво по съдържание задължение за репариране на вреди от осъществен риск. С решение № 178 е прието, че пострадалият от деликт има вземане за обезщетение за причинените вреди като задълженият по това вземане е причинителят на вредата по чл. 45 ЗЗД. В зависимост от конкретните правоотношения било на причинителя, било на пострадалия с трети лица е възможно за тези лица да възникне отговорност за изплащането на пострадалия на част или цялото дължимо от причинителя обезщетение. Независимо от основанието, пораждащо отговорността на третите лица, те отговарят за чуждо поведение или за вреди, причинени от друг/тяхната отговорност е гаранционно-обезпечителна/, поради което пострадалият може да получи обезщетението само веднъж и в размера, дължим от причинителя. Когато застрахователят отговаря за деяние на причинителя по чл. 226 КЗ, той отговаря само за това, което дължи причинителят. Спогодбата на пострадалия със застрахователя не обвързва неучаствалия в нея причинител, нито може да бъде противопоставена от него, но такава спогодба съдържа извънсъдебно признание на пострадалия, че това са действителните вреди, за които обезщетяването е пълно, какъвто е настоящият случай. Ето защо, въззивното решение, с което е отхвърлен искът по чл. 45 ЗЗД на касаторката срещу деликвента за причинените й от смъртта на дъщеря й, починала в резултат на ПТП, причинено от М. П. неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., е постановено в съответствие с описаната по-горе задължителна съдебна практика по поставените правни въпроси, поради което не следва да бъде допуснато до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 43 от 12.02.2013 г., постановено по в.гр.д. № 495/2012 г. на Великотърновския апелативен съд, по касационна жалба с вх. № 1418 от 20.03.2013 г. на Р. Р. Т. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: