О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 929
С. 19.12.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на дeсети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1611 по описа за 2017г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Ю. Т. Ц. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат С. против въззивно решение № 9180 от 19.12.2016г. по в.гр.д. № 3361 по описа за 2016г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № І-34-184 от 10.12.2015г. по гр.д. № 54150/2014г. на Софийски районен съд като е отхвърлен предявения от него иск с правно основание чл.270 ал.2 ГПК против [фирма] за прогласяване на нищожност на решение № 6510 от 25.09.2013г., постановено по гр.д.№ 2823/2013г. на СГС поради липса на компетентност и противоречие на правния ред като неоснователен.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:
В представеното към касационната жалба изложение касаторът формулира следния въпрос, който поставя с оглед основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК: За евентуалната недопустимост и нищожност на постановения съдебен акт поради несъобразяване с правото на ЕС и по-специално с принципа за върховенство на общностното право при наличие на противоречаща му разпоредба от вътрешното право, както и на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК поставя две групи въпроси, обединени както следва:
Група първа съдържа следните въпроси: Вменено ли е задължение на националните състави да прилагат правото на ЕС?, Директивите имат ли пряко действие, с императивен характер?, Директива № 93/13/Е. закрепена ли е към Регламент 2006/2004?, Съдебната практика на Европейския съд задължителна ли е за българския?, В практиката на ВКС – изчерпателно или примерно са изброени основанията за нищожност на съдебното решение?, Основанието „постановено при липса на компетентност” в решение по дело С-119/05 основание ли е за нищожност на съдебния акт?, Може ли националната съдебна практика да приеме нещо различно от посоченото в дело С-119/05 досежно понятието „постановено при липса на компетентност”?, Длъжен ли е съдебният състав да проверява договора и ОУ към него за неравноправни клаузи, независимо от административното регулиране на К.?, Неравноправна клауза ли е по смисъла на Директива № 93/13/Е., във вр.с чл.3 от Регламент 2006/2004 „услугата” сградна инсталация? и Неравноправна клауза ли е по смисъла на Директива № 93/13/Е., във вр.с чл.3 от Регламент 2006/2004 и решение по обединени дела С -359/11 и С-400/11 едностранното определяне на цената на 1КВтч ТЕ от [фирма] в максимално пределната стойност, определена от регулатора
Втората група въпроси са: Основанието по т.12 от Заявлението за издаване на Заповед по чл.410 ГПК конкретизация ли е на претендираното вземане по смисъла на т.2б от Решение №4 по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, във вр.с чл.9 §3б б от Директива 2012/27/ЕС?, Кой съд е компетентен да прогласи нищожността на издадената заповед по чл.410 ГПК при непоправима абсолютна предпоставка?, Заповедният съд компетентен ли е да прогласи нищожността на заповед по чл.410 ГПК, след като е сезиран от ответника с възражение по чл.414 ГПК за нищожност, включително когато заповедта е издадена от същия съдия?, Компетентен ли е – първоинстанционният или въззивният съд да прогласят нищожност на заповед по чл.410 ГПК когато за първи път е посочено основанието за нищожност пред тях?, При висящ процес, кой е компетентен да прогласи нищожност и какви ще са правните последици?, При констатирано несъответствие по основание и размер в т.12 от Заявлението за издаване на Заповед по чл.410 ГПК и в петитума на исковата молба, длъжен ли е първоинстанционният съд да върне исковата молба като недопустима или може да даде указания за отстраняване на несъответствието?, Налице ли е промяна в доктрината относно договорите за общи условия?, Какъв е редът за обжалване на Общите условия /ОУ/ на топлофикационните дружества?, Каква е същността и значението на административното регулиране на договорите при наличие на Общи условия и на публичното им известяване, Допустимо ли е извършване на експертиза по първични счетоводни документи, налични при ищеца, който той е могъл да приложи и каква е правната й тежест?, Каква е доказателствената тежест на експертиза, изготвена въз основа на частни документи и каква част от тези документи са с невярно съдържание?, Допустимо ли е да се преизчисляват лихви по прогнозни месечни суми, съгласно ОУ?, [фирма] доставчик ли е на топлинна енергия? В какво качество, къде и на кого продава топлинна енергия? Налице ли е колизия между нормите на чл.149 ал.1 т.6 ЗЕ, чл.150 ал.2 ЗЕ и чл.17 ал.3 Конституцията и чл.153 ал.1 ЗЕ?, В какво се изразява неприкосновеността на частната собственост като абсолютно право?, В какво качество е ФДР в настоящето производство, при положение, че в предходното е била подмомагаща страна на [фирма]?,Запазва ли същия статут [фирма]?, Длъжен ли заповедният съд в разпоредително заседание да издаде разпореждане, в което да посочи, че „не са налице предпоставките на чл.411 ал.2 т.2 ГПК?, Длъжен ли е ищецът в заявлението си да посочи правопораждащото договорно отношение като основание за изпълнението по чл.127 ал.1 т.4 ГПК и абсолютни предпоставки за издаване на заповедта?, У. иск по чл.422 ГПК има ли специална цел да установи пълна идентичност между заявеното и отразеното в заповедта по чл.410 ГПК? К. прилага две решения на СГС, който не могат да бъдат обсъждани поради липса на отбелязване, че са влезли в сила /вж.т.3 от ТР №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС/. Отделно прави искане за отправяне на преюдициални запитвания към Съда на ЕС за тълкуване на посочени от него норми от Д. и на Директиви.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор.
Мнозинството от настоящият съдебен състав намира, че по поставените от касатора въпроси не следва да се допуска касационно обжалване. Съображенията:
Ищецът е предявил иск за прогласяване на нищожност на влязло в сила осъдително решение № 6510 от 25.09.2013г. по гр.д.№ 2823/2013г. на СГС, постановено в полза на [фирма], с което е осъден да заплати сума за потребена топлинна енергия. В мотивите си въззивният съд изрично е посочил, че доколкото предмет на производството, във връзка с което е постановено влязлото в сила решение е исково, съдът не следва да се произнася по доводи във връзка с нищожност на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, които не са били въведени в рамките на първоинстанционното производство. Приел е, че не е налице нито едно от основанията за нищожност, тъй като актът е постановен от съд, функциониращ в надлежен състав, в рамките на неговата компетентност и в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма и е подписано, има изискуемото от закона съдържание и изразената с него воля е ясна,недвусмислена и непротиворечива. Според въззивният съд доводите за противоречие на постановения акт с Общностното право и за противоречие между транспонираните в българското право норми с Общностното право, не могат да са предмет на преценка при предявен иск с правно основание чл.270 ал.2 ГПК, защото не са основание за нищожност на съдебния акт.
Имайки пред вид посочените мотиви, мнозинството от настоящият съдебен състав намира, че по нито един от поставените от касатора въпроси, доколкото не са от значение за изхода на спора и не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост, касационно обжалване не следва да се допуска. Постановеният въззивен акт не е недопустим или нищожен, не се установява същият да противоречи на правото на ЕС и по-специално с постановяването му да е допуснато нарушение на принципа за върховенство на общностното право, както и да е налице приложена разпоредба от вътрешното право, която да противоречи на общностното. В. съд не е обсъждал и не се е произнасял по доводи за наличие на подобно противоречие, а съгласно нормата на чл.280 ал.1 ГПК, в настоящето производство, касационната инстанция не извършва проверка за правилност на постановения въззивен акт, а само за наличие на някое от изброените /обща и специални/ предпоставки за допустимост на подадената касационна жалба /вж. т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/. Касационната инстанция не може за първи път да обсъжда доводи, които въззивния съд не е разглеждал. Всички поставени от касатора въпроси /първа и втора група/ – касаещи правото на ЕС, действието на Директивите, решенията по дела С-119/05 и обединени С -359/11 и С-400/11, относно заявлението за издаване на Заповед по чл.410 ГПК и компетентността на заповедният съд, за договорите за общи условия и за доказателствената тежест на експертизата, въз основа на която е постановено влязлото в сила решение, са ирелеватни за предмета на настоящия спор по чл.270 ал.2 ГПК, който е за нищожност на постановения влязъл в сила съдебен акт. Решаващите мотиви на въззивният съд са за липса – в конкретния случай – на което и да е от възможните основания за нищожност, а в тази връзка релевантен въпрос от касатора не е поставен. Съгласно вече цитираната т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – релеватният материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Н. му е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 9180 от 19.12.2016г. по в.гр.д. № 3361 по описа за 2016г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.
О.м.
С оглед предмета на спора и изложените доводи в касационната жалба, не съм съгласна с мнението на мнозинството от настоящият съдебен състав, че не следва да се допуска касационно обжалване. Моето мнение е, че касационно обжалване следва да се допусне, след което заради изразените от жалбоподателя съмнения относно наличие на противоречие на вътрешното право с правото на ЕС и за наличие на неправилно приложение на цитираните от него общностни норми, настоящият съдебен състав следва да отправи преюдициално тълкувателно запитване до Съда на ЕС. Доколкото последният единствен е компетентен да тълкува общностното право /националният съд няма компетентност за подобно произнасяне/, считам че едва след получаване на неговото решение, настоящата инстанция може да се произнесе по съществото на спора. Съображенията ми за това са следните:
В закона не са изброени изчерпателно основания за нищожност на съдебния акт. Практиката приема, че е нищожно решението, което не отговаря на изисквания за валидност. Едно от тези изисквания е да е постановено в пределите на правораздавателната власт на съда. Нищожно е решението, което излиза извън тези предели. В случая настоящият касатор е твърдял, че постановеният акт, чиято нищожност претендира, е постановен извън правораздавателната власт на съда, защото е приложил вътрешноправни норми /чл.150 ал.2 ЗЕ, чл.156 ЗЕ/, които са в противоречие с общностни норми със задължителен характер – Д. и чл.3 Регламент 2006/2004/Е. и че задълженията, произтичащи от различни Директиви /93/13/Е., 2006/32/ЕС, 2011/83/ЕС, 2012/27/ЕС/ са транспонирани неправилно /т.е. позовава се на тяхното хоризонтално пряко действие/, а преценката за наличие на подобно противоречие може да бъда направена само от Съда на ЕС, който единствен е компетентен да тълкува общностното право. В хода на производството, въззивният съд не се е произнесъл по този довод, като е приел, че доводите за противоречие на постановения съдебен акт с Общностното право и за противоречие между транспонирани в българското право норми с Общностното право, не могат да са предмет на преценка при предявен иск с правно основание чл.270 ал.2 ГПК. Според мен, това не е така.
След присъединяване на България към ЕС, пред вид приоритетът на правото на Общността, всеки национален съдия е длъжен да откаже да приложи национален акт, който му противоречи. Пряко приложимите разпоредби на правото на Общността /каквито са регламентите/ са преки източници на права и задължения. Българският съд следва да защитава правата, които те предоставят на физическите и юридическите лица. Доколкото ВКС /като последна инстанция/ е длъжен да отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС, когато счита, че въпросът е релевантен за постановяване на съдебния му акт и има съмнения, че съществува възможност поставен от касатора общностен въпрос да получи несъвместимо с установените за общността принципи разрешение. Всяка общностна разпоредба, на която страната се позовава /и от която желае да извлече благоприятни за себе си последици/ следва да бъде тълкувана в контекста и светлината на цялата система от общностноправни норми, на нейния дух и на етапа на развитието й към момента на тълкуването, а това може да бъде направено само от компетентния за това съд. Считам, че едва след неговото произнасяне и в зависимост от приетото, настоящият съдебен състав би могъл да се произнесе по основателността на подадената касационна жалба. В противен случай – би била преклудирана възможността на страната да докаже твърденията си, че съдът, постановил влезлият в сила акт е действал извън своята правораздавателна власт /произнесъл се е по въпроси, по които е бил компетентен да се произнесе Съда на ЕС/.
Съдия:
Ил. П.