2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 929
гр. София, 26.11.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2652 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. А. К. и З. С. К. против решение № 124/19.03.2018 г., постановено по гр.д.№ 60/2018 г. от състав на Окръжен съд – Русе.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Производството по делото е спряно с определение на състава, до приключване на производството по к.д.№10/2018 г. по описа на КС на РБ. Производството по това дело е приключил с приемането на решение № 15/06.11.2018 г., поради което производството по настоящото дело следва да бъде възобновено.
С обжалваното решение, съдът е приел, че предявеният иск с правно основание чл.135 ЗЗД е основателен и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на първоинстанционния съд.
Съдът е приел, че по силата на издаден на 30.01.14г запис за заповед с падеж 31.10.2014г. П. А. К. дължи на ищеца сумата от 47 000лв., като на 21.07.2015г, т.е след настъпване на падежа на ценната книга, ответникът и съпругата му са продали на З. С. К. собственият си недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в [населено място] за сумата от 29 980лв. С оглед големият размер на паричното задължение на и знанието от негова страна, че падежът е настъпил преди сделката и не е последвало изпълнение нито на падежа, нито в по-късен момент, знанието на длъжника като длъжник, съдът е приел за установено. Спорно в процеса е било, дали купувача също е знаел за увреждането. Въззивният съд е приел, че съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства – показанията на свидетелят по делото, обстоятелството, че двамата ответници са приятели, доказателствата, че и след продажбата семейството на продавача е останало да ползва имота до заминаването си в Германия, доказателствата, че от момента на продажбата до настоящият момент купувачът не владее и не ползва закупеният от него имот, както и че не е декларирал пред данъчните власти придобиването му, а данъците за имота продължават да се плащат от продавача, обстоятелството, че имота е закупен на по-ниска от пазарната цена, сочат ,че и купувачът е знаел, че с процесната продажба се увреждат интересите на кредитора. Съдът е приел, че обстоятелството, че тези доказателства са косвени, не преки не означава, че ищцата не е извършила пълно и главно доказване на иска си. Съдът е приел, че такова доказване може да се извърши и чрез съвкупност от косвени доказателства, които преценени в съвкупност също биха могли да създадат сигурно убеждение у съда и да обусловят извод, че и двамата ответници са осъзнавали увреждането на ищеца-кредитор. Въз основа на горното, съдът е приел,че ищцата е провела пълно и главно доказване на целият фактически състав на предявеният от нея иск с правно основание чл.135 ЗЗД и същият е основателен и доказан.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС и чл.280, ал.1, т.3 ГПК – които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Първия правен въпрос е, дали следва знанието за увреждане у длъжника и лицето с което той е договарял, да е изведено от косвени доказателства, без да е налице пълно и главно доказване на този факт.
Знанието на приобритателите на недвижимия имот за увреждане на кредитора на техния прехвърлител подлежи на установяване с всички допустими доказателствени средства. Доказването не е необходимо да е пълно и главно. При липса на преки доказателства, доказването може да бъде изведено въз основа на поредица от установени факти, които в своята взаимна връзка косвено водят до несъмнен извод за наличието му. При формиране на решаващия си извод по отношение на знанието на купувача за увреждане /като условие на правната норма при иск по чл.135 от ЗЗД/, съдът е длъжен да извърши преценка от фактическа страна на всички спорни обстоятелства съобразно ангажираните по делото доказателства. В този смисъл е практиката на ВКС – реш. По гр.д.№7320/2013 г. на ІІІ гр.отд., решение № 218 от 11.10.2013г. по гр.д.№ 1778/13г.на ІІІ г.о. на ВКС и др. Това разрешение на правния въпрос е дадено и от въззивния съд с обжалваното решение, като освен това следва да се отбележи, че въззивният съд е приел, че фактът на знанието е доказан при условията на пълно и главно доказаване, поради което не е налице соченото касационно основание както по чл.280, ал.1, т.1, така и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Вторият правен въпрос касае задължението на съда да обсъди всички доводи и възражения на страните с въззивното решение. Обосновката на правния въпрос касае не липсата на произнасяне от страна на въззивния съд по доводи и възражения на въззивника, а обосноваността на съдебното решение, доколкото с него отново се поставя въпросът за знанието за увреждането и доказателствата в тази насока, събрани от съда и представени от страните. Необосноваността не е сред касационните основания, водещи до допустимост на касационното обжалване, а нейното евентуално наличие следва да се преценява при проврка на правилността на решението и разглеждането на касационната жалба по същество, след като са налице предпоставките по чл.280 ГПК. Проверката на фактите по спора и на възприетата от съда фактическа обстановка е недопустимо да се извършва в производството по чл.288 ГПК.
Касаторът сочи и очевидна неправилност на решението на въззивния съд, като основание за допускане до касационно обжалване.
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда „prima facie” – без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Доколкото определението „очевидно” съдържа в себе си субективен елемент (очевидното за едни може да не е очевидно за други), разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз (в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК). Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл.280 ал.1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Като очевидно неправилен по см. на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
В конкретния случай не са налице сочените по-горе основания, за да се приеме, че решението е очевидно неправилно, като основание за допускането му до касационно обжалване.
Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска. С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените за това производство разноски, в размер на 650 лева, заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
Водим от горното, състав на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по делото.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 124/19.03.2018 г., постановено по гр.д.№ 60/2018 г. от състав на Окръжен съд – Русе.
ОСЪЖДА П. А. К. и З. С. К. да заплатят на В. В. В. сумата 650 /шестотин и петдесет/ лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.