1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 929
гр.София, 04.10.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и седми септември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1350/ 2017 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. И. С., Б. К. Б. и П. Р. Б. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 8409 от 21.11.2016 г. по гр.д.№ 9239/ 2016 г., с което е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 48540/ 2015 г. и по този начин е отхвърлен предявения от касаторите против С. Т. Б. – Ж. иск, квалифициран по чл.59 ал.1 ЗЗД, за заплащане на сумата 4 000 евро (частично от вземане в общ размер 12 000 евро) – неоснователно обогатяване от ползването на поземлен имот У. ****-*** по плана на [населено място], с площ 597 кв.м., за период 31.10.2012 г. – 28.02.2013 г.
Касаторите повдигат като основание за допускане на касационното обжалване процесуалноправните въпроси (уточнени, съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г., по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС) за доказателственото значение на констативен нотариален акт за собственост по отношение на твърденията на ответника по предявен иск за изравняване на неоснователно обогатяване от ползване на чужд имот, когато ищците установяват правото на собственост върху този имот с влязло в сила съдебно решение; при същите предпоставки длъжен ли е съдът да счете извода на нотариуса в констативния нотариален акт за опроверган, с оглед императивната забрана по чл.86 ЗС и разпоредбата на чл.5 ал.2 ЗВСОНИ; носи ли тежест ищеца по такъв иск да установи правото си на собственост върху имота при условията на пълно и главно доказване, ако влязло в сила решение го легитимира като негов собственик. Считат, че в обжалваното решение тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, евентуално – че са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната по касация страна С. Б. – Ж. оспорва жалбата с доводи, че поставените въпроси не обуславят решаващите изводи на въззивния съд. Той не е основал извода си относно притежаването на правото на собственост от нея на издаден в нейна полза констативен нотариален акт, а на нотариален акт за правна сделка. Влязлото в сила решение, на което ищците основават своите права, е постановено по дело без нейно участие и не може да я ангажира. Претендира да не се допуска касационно обжалване, евентуално излага съображения, че обжалваното решение е правилно.
Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
За да отхвърли предявения иск, въззивният съд е приел, че ищците са наследници на Р. Б., който през 1921 г. закупил нива от 5 дка и 2 ара в землището на [населено място], м.”Ч. п.”. По ЗОЕГПНС от наследници на Р. Б. са одържавени 2/3 идеални части от този имот. С влязло в сила решение на Софийски градски съд по гр.д.№ 1689/ 2007 г. в отношенията между В. И. С., Б. К. Б. и П. Р. Б. (от една страна) и С. о. и Д. (от друга страна) е признато за установено, че В. И. С., Б. К. Б. и П. Р. Б. са собственици на У. ****-*** по плана на [населено място] с площ 597 кв.м. (съдът е приел, че този имот е част от отчуждената по ЗОЕГПНС нива и че по силата на чл.1 ал.1 ЗВСОНИ собствеността е реституирана на наследниците). Същият имот (У. ****-***), но според нотариалния акт с площ 527 кв.м., е дарен на ответницата от баща й – Т. Г. Б. – с нотариален акт № **, т.***, н.д.№ 3328/ 1990 г., а с нотариален акт от 20.04.1991 г. тя е призната за собственик по давност и дарение на 113/ 640 кв.м. от имота. Д. се е легитимирал като собственик на дарения имот с нотариален акт от 1975 г. През 1994 г. на С. Т. Б. – Ж. е дадено разрешение за застрояване на имота, а през 2007 г. е узаконен извършеният в отклонение от одобрените проекти строеж на жилищна сграда на два етажа и гараж. Не се спори, че имотът е ограден и е във владение на ответницата. При така установените факти от правна страна съдът извел, че ищците, които претендират неоснователно обогатяване на ответницата от ползване на собствения им имот, не са доказали придобиването на правото на собственост. За да настъпи реституция по чл.1 ал.1 ЗВСОНИ е било необходимо отчужденият от техните наследодатели по реда на ЗОЕГПНС имот (нива от 5 дка и 2 ара) да е собственост на държавата, общините или техни дружества към момента на влизане на реституционния закон в сила. Ответницата обаче се легитимира като собственик на процесния имот с нотариален акт за дарение, съставен преди влизане в сила на ЗВСОНИ, а праводателят й е бил негов собственик още от 1975 г. Щом отчуждената нива не е била в патримониума на държавата, общината или на техни дружества към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ, собствеността не може да бъде възстановена на ищците. Влязлото в сила съдебно решение, в което е направен противоположен извод, не може да бъде противопоставено на ответницата, тъй като тя не е била страна по делото, по което решението е постановено.
С оглед тези мотиви на въззивния съд, поставените от касаторите като основание за допускане на касационното обжалване процесуалноправни въпроси не са обуславящи. Въпросът за доказателственото значение на констативен нотариален акт за собственост не е относим към решаващите изводи на инстанцията по същество. Придобиването на процесния имот от ответницата преди влизане в сила на ЗВСОНИ тази инстанция е извела от съставения нотариален акт за дарение в нейна полза, а не от констативен нотариален акт. Актът, с който дарителят се е легитимирал, според съда по същество е съществувал към 1975 г., но този акт не е представен по делото, не е ясно дали е констативен или за правна сделка и не е бил предмет на обсъждане. Легитимиращото действие на нотариалния акт за правна сделка, а не на констативен акт, е дало основание на въззивния съд да намери отсъствие на една от предпоставките по чл.1 ал.1 ЗВСОНИ, поради което правният въпрос за доказателственото значение на констативния нотариален акт е без значение за крайните му изводи.
По аналогични съображения неотносим е въпросът за доказателственото значение на констативния нотариален акт за собственост върху недвижим имот на основание давност, съставен в нарушение на императивната забрана по чл.86 ЗС и на разпоредбата на чл.5 ал.2 ЗВСОНИ. Разпоредбите за давността и за нейното прекъсване и незачитане биха били предмет на обсъждане само в случай че съдът е приел придобиване на права на оригинерно основание. В случая съдът е намерил, че ответницата е станала собственик на деривативно основание (правна сделка), към което придобиване разпоредбите на чл.86 ЗС и чл.5 ал.2 ЗВСОНИ нямат отношение.
Необуславящ е и въпросът носи ли ищеца по иск за изравняване на неоснователно обогатяване, произтекло от ползване на негов собствен имот от ответника без основание, тежестта да установи правото си на собственост, ако влязло в сила решение го легитимира като негов собственик. Въпросът би имал значение само ако от фактическа страна съдът бе приел за установено, че между същите страни, на същото основание и при същото искане е приключило с влязло в сила решение исково производство. Инстанцията по същество обаче е приела, че решение за установяване на правото на собственост върху процесния имот е постановено в отношенията между ищците, от една страна, и С. о. и Д., от друга. Това решение не може да бъде противопоставено по въпроса за собствеността върху имота на ответницата, тъй като не е между същите страни.
По тези съображения Върховният касационен съд не намира основание за допускане на обжалваното решение до касационен контрол и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 8409 от 21.11.2016 г. по гр.д.№ 9239/ 2016 г.
ОСЪЖДА В. И. С., Б. К. Б. и П. Р. Б. да заплатят на С. Т. Б. – Ж., 2 592 лв (две хиляди петстотин деветдесет и два лева) разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: