O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 929
София, 05.10.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Снежанка Николова
Велислав Павков
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 467 /2010 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 24 169/16.05.2009 година на Ф. С. Д. от [населено място] приподписана от адв. Е. – САК срещу въззивно Решение от 13. 04. 2009 година, постановено по гр.възз.д.Nо 1014/2008 година на Софийския градски съд, в частта по отхвърления иск по чл. 109 ЗС.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е неправилно, постановено в нарушение на съществени процесуални правила по преценка на доказателствата по делото , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
С изложение си по делото, допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК се обосновава с довод , че процесуалният въпрос за допускане и събиране на доказателствата по делото и разрешен в противоречие с практиката на Върховния съд – Р 694-52-I, Р 430-54-II, Р 628-55-II, Р 418-60-IV , а материално-правния въпрос-за приложението на чл. 109 ЗС , също, като се цитира Р Nо 1818/13.11.2002 година на ВКС-IV отд.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от защитата на ответниka по касация И. Г.- адв. С.- САК , с което се взема становище по допустимостта на касационното обжалване, респ. по неоснователността на изложените доводи за неправилност на обжалваното въззивното решение.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба са процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв., преценено с оглед вида на защита и стойността на защитаваното право на собственост.
С обжалваното решение, Софийският градски съд по жалба на Ф. Д. е потвърдил решението на първата инстанция по отхвърления иска, заявен срещу И. А. Г. на основание чл. 109 ЗС, приемайки , че не може да бъде уважен иск по чл. 109 ЗС след като не е установен факта на твърдяното действие на ответника, което препятства упражняване правото на собственост в пълен обем.
При преценка на наведените доводи и сочените съдебни решения , настоящият състав намира , че НЕ са налице предпоставките на закона за допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т.2 ГПК поради противоречие на решението на въззивния съд с други решения ВС относно допускането и събирането на доказателства по делото и на ВКС по приложението на чл. 109 ЗС.
С искът по чл. 109 ЗС, собственикът на недвижим имот търси защита срещу всяко трето лице, която макар и да не оспорва правото му на собственик на имота, чрез конкретни действия създава пречи за упражняване на правомощията на собственика- напр. на възможността да ползва имота си според нуждите и предназначението му. Във всеки от случаите , при които правото на собственост се защитата чрез негаторния иск по чл. 109 ЗС, съдът изследва онази съвкупност от действия или бездействия на лицето-ответник, за да установи има ли препятстване на възможността да се упражнява правото на собственост,в какъв обем са ограниченията. В тази аспект , преценката на съда за конкретни действия при конкретна хипотеза , не може да се счита за трайно установена практика.
В конкретния случай , цитираната съдебна практика , касаеща допускане и събиране на доказателства се явява неотносима , тъй като касае приложението на процесуални правила при действието на отмененото контролно- отментелно производство, отменено с новата редакция на закона , считано от ДВ. бр. 124/1999 година .
Не е налице и противоречие на обжалваното решение с цитираното решение Nо 1818/ 2002 година на ВКС, тъй като последното касае принципната възможност с иск по чл. 108 ЗС да се защити правото на собственост на общи части в етажна собственост, какъвто е и случая по настоящото дело. Основният извод за неоснователност на иска се свързва с липсата на доказателства за твърдяния факт на препятстване упражняване правото на собственост на ищцата-касатор.
Ето защо и на основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК във вр.с чл. 288 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо вх. Nо 24 169/16.05.2009 година на Ф. С. Д. от [населено място] , приподписана от адв. Е. – САК, срещу въззивно Решение от 13. 04. 2009 година, постановено по гр. възз. д. Nо 1014/2008 година на Софийския градски съд, в частта по отхвърления иск по чл. 109 ЗС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: