O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 93
София, 01.03. 2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание от двадесет и шести февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладваното от съдия Бояджиева ч. гр. дело № 580/
2016 г. и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро.
Образувано е по частна жалба вх. № 14023/28.12.2015 г. на Д. Г. Д., чрез адв. Й. Д., срещу определение № 437 от 1012.2015 г. на ВКС, IV- то г.о. по гр.д. № 4576/ 2015 г. за връщане на касационната му жалба срещу решение № 2889 от 27.04.2015 г. на Софийски градски съд по гр. д. № 17845/2014 г. / допусната до разглеждане с определение № 1269 от 12.11.2015 г./ поради неизпълнение в срок на указание във връзка с държавната такса за разглеждане по същество.
Жалбоподателят иска отмяна на атакувания съдебен акт като неправилен с доводи, че определеният от съда срок не е преклузивен, а внасянето на таксата по сметката на ВКС, макар и извън определения от съда срок, е станало преди прекратяване на производството по касационната жалба.
От ответната страна не е постъпил писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, IV- то г.о намира частната жалба за допустима като подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване като преграждащ съдебен акт и редовна.
Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:
За да върне касационната жалба, в обжалваното определение съставът на ВКС, IV- то г.о. по гр.д. № 4576/ 2015 г., е приел, че дадените с негово определение указания до касатора за внасяне на държавна такса по сметката на касационния съд в размер на 260 лв. и представянето на документ за извършения превод, не са изпълнени в рамките на определения за това едноседмичен срок. Посочено е, че указанията са връчени лично на адвоката на касатора на 16.11.2015 г., а изпълнението им е станало едва на 30.11.2015 г.
Фактическите и правни констатации на състава на ВКС , IV- то г.о. г.о. се споделят от настоящия състав.
Адвокат Д. е надлежен представител на касатора, видно от приложеното по делото пълномощно ( л.45, РС). Съгласно чл. 39, ал. 1 ГПК, когато страната има пълномощник, връчването на съдебните книжа се извършва на него. Връчването на надлежен представител съгласно чл. 45 ГПК се счита за лично връчване и за редовно.
Видно от обратния отрязък на съобщението, указанията за внасяне на държавната такса по допуснатата до разглеждане касационна жалба, са връчени на адв. Д. на 16.11.2015 г., като определеният едноседмичен срок за изпълнението им е изтичал на 23.11.2015 г., понеделник, работен ден.
Документът за внесена държавна е представен пред съда с молба от 30.11.2015 г. и видно от него на същата дата е извършено и плащането. Следователно налице е пълно неизпълнение на указанията на съда във връзка с държавната такса в рамките на дадения срок.
Съгласно чл. 101, ал. 1 ГПК съдът следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия на страните, като при установена нередовност е длъжен да я укаже на страната, да посочи начина на отстраняването и да определи срок за поправката. При неотстраняване на нередовността в указания срок, настъпват предвидените в чл. 101, ал. 3 ГПК неблагоприятни последици – процесуалното действие се смята за неизвършено. В чл. 286, ал. 1 ГПК е уредена частна специална хипотеза- на неблагоприятни последици, които настъпват при неотстраняване на посочени нередовности по касационна жалба- жалбата се връща. За да настъпят посочените в закона неблагоприятни за страната последици, необходимо е дадените от съда указания да са ясни, точни и пълни, а те са такива когато се посочи не само нередовността на процесуалното действие, но и начина, по който се изправя тази нередовност и се определи подходящ срок, в който да се извърши поправянето. Когато иде реч за държавна такса, съдът следва да укаже не само внасянето и, но също и по сметката на кой съд следва да стане това, както и да укаже представянето на документ за внасянето. В случая дадените от съда с определението от 12.11.2015 г. указания са именно ясни, точни и пълни. Неблагоприятните последици от неизпълнение в срок на дадените от съда указания са посочени в съобщението.
Вярно е посоченото от жалбоподателя, че срокът, който съдът определя за изправяне на нередовностите, в т.ч. за държавната такса, не е от преклузивните, така решителни срокове. Този срок може да бъде продължаван по реда на чл. 63, ал. 1 ГПК по почин на страната, преди да е изтекъл. Срокът може и да бъде възстановяван след изтичането му по реда и условията на чл. 64 и сл. ГПК, пак по молба на заинтересованата страна, което искане обаче ще се яви безпредметно, ако производството във връзка, с което е поискано възстановяването на срок, е приключило с влязъл в сила акт. Неспазването на определения от съда срок за изправяне на нередовностите, без да е поискано неговото продължаване или неговото възстановяване, във всички случаи има за страната негативната последица на незачитане на процесуалното действие по отстраняване на нередовността, като в случая на касационна жалба – нейното връщане.
Определението като законосъобразно следва да бъде потвърдено, поради което, Върховният касационен съд на РБ, IV- то г.о. ,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 437 от 1012.2015 г. на ВКС, IV- то г.о. по гр.д. № 4576/ 2015 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: