3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№93
София, 10.02.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на втори декември през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1743 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] срещу Решение № 1423 от 04.12.2012 год. по т.д.№ 1266/2012 год. на Пловдивския апелативен съд с което въззивният съд е потвърдил Решение № 231 от 13.06.2013 год. по т.д.№ 13.06.2012 год. на Старозагорския окръжен съд..
Старозагорския окръжен съд се е произнесъл по предявени от Й. А. В. и Т. А. В. активно субективно и обективно съединени искове с правно основание чл.92 ал.1 ЗЗД и чл.79 ал.1 ЗЗД срещу [фирма].
Исковете произтичат от неизпълнението на сключен на 11.07.2007 год. договор за учредяване в полза на ответника на право на строеж върху недвижим имот, принадлежащ на ищците. Предмет на правото на строеж е построяването на жилищна сграда в срок от 24 месеца, считано от датата на издаване на строителна линия и ниво – 18.07.2007 год. Срокът е изтекъл на 18.07.2009 год., а сградата е завършена и въведена в експлоатация на 23.11.2010 год. Претенцията им за присъждане на договорна неустойка за забава се основава на закъснението с 485 дни на завършването на сградата. Поради това, че [фирма] не е изпълнил и договорно поетото задължение за заплащане на разноски по учредяване на суперфицията, които следва да им заплати.
Последователно подържаната теза на ответника-касатор е, че срокът за изпълнение не е 24 месеца, а 28 месеца и допуснатата забава при изпълнението на строителството не се дължи на негово виновно поведение, а на обективни причини. Първоинстанционният съд, тълкувайки договорните клаузи на които се е позовал ответникът, е счел, че доводите му относно срока са неоснователни; настъпването на финансовата криза не съставлява непреодолима сила; атмосферните условия и по-конкретно – ниските среднодневни температури не са обективна пречка за неизпълнение на договорните задължения. Съставът на П. също е обсъдил доводите за срока на изпълнение, за неблагоприятните атмосферни условия и икономическата криза. Стигнал е до извод, че въззивната жалба е неоснователна, поради което е потвърдил първоинстанционния акт.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът не подържа основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, позовавайки се на решения на състави на ВКС, постановени по спорове, произтичащи от неизпълнение на договори за изработка и претенции за неустойка. Въпросите, които е посочел, не са съобразени с критериите на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, а и не са в противоречие с правните въпроси, разгледани в приложените съдебни актове. Въпросите: „За да бъде присъдена договорна неустойка в пълен размер, следва ли кредиторът да е изпълнил задълженията си или да е готов да ги изпълни?; Има ли значение липсата на кредиторово съдействие?; В кой момент приключват нормативните задължения на строителя?; Следва ли съдът да приложи правилата на чл.20 ЗЗД?” по естеството си съставляват твърдения да допусната от въззивния съд неправилна преценка на фактите по делото и материализиращите ги доказателства.
В случая, становището на въззивния съд е обусловено от конкретните факти по спора – наличието на забава и причините за неизпълнението. Дори фактите да са неправилно установени (становище, което съдебният състав не споделя), това би могло да съставлява основание по чл.281 ГПК, но не и такова за допускане на факултативния касационен контрол.
В отговора по чл.287 ал.1 ГПК не се съдържа искане за присъждане на разноски и доказателства за сторени такива не са представени.
Поради изложените съображения, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1423 от 04.12.2012 год. по т.д.№ 1266/2012 год. на Пловдивския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.