4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 93
София, 13.02.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 1086/2019 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Нити комерс” ООД, [населено място] против решение №21 от 18.01.2019г. по т.д.610/2018г. на Варненски апелативен съд.
Ответникът по касация- Т. Н. К., чрез пълномощника си-адв. И.З. е на становище, че не са налице основанията по чл.280, ал.1,т.1,2 и 3 ГПК, поради което обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, касаторът е поддържал, че поставя три въпроса, които били от значение за „прилагане на закона и за развитие на правото” – „Допустимо ли е упражняване на членствени права от съдружник/ акционер като за постигането на допустими от закона и дружествения акт цели се използват методи и прийоми, представляващи злоупотреба с права, превратно упражняване на право и действия представляващи нарушение на императивна гражданско-правна и наказказателно-правна норма.”., 2 / „ Следва ли успоредно с идентифицираните в практиката на ВКС действия, насочени към увреждане на имущественото състояние на дружеството или отразяващи се негативно на престижа и доброто му име, да бъдат определени като увреждащи по смисъла на чл.126,ал.3 ТЗ действия, насочени към увреждане на членствени права на другите съдружници /акционери. Необходимо ли е увреждането да е произвело ефективно действие.” И 3/ „Дали законосъобразното поведение изчерпва възможните хипотези на поведение в интерес на дружеството или следва да се допусне че в определени хипотези противоправно и противоуставно поведение и действия, респ. представлява ли нарушение на закона и дружествения договор действие, попадащо в обхвата на чл.126,ал.3, т3 ТЗ, а именно действие против интересите на дружеството.”Страната е развила ирелевантните към настоящата фаза на производството оплаквания за нарушаване на съдопроизводствените правила и необоснованост на акта, така квалифицирани и от нея. Озаглавила е и раздел от жалбата си „ очевидна неправилност”, с който е разгледала подробно своите оплаквания относно неправилно възприета от състава фактическа обстановка и съответно правни изводи, като е посочила, че доводите си по очевидната неправилност е имала възможността да излага „нееднократно и пред предишните инстанции”, като ги е обосновала с развиване на становището й по иска. Други доводи по основанията за допускане на касационно обжалване не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Поставените от него въпроси не са релевантни, тъй като не са свързани с решаващите изводи на състава, а съдържат общи оплаквания на страната за неправилност на решението. Този извод произтича от това, че за да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че въпреки правилното разпределение на доказателствената тежест от първата инстанция, настоящият касатор не е установил твърдените нарушения на съдружника К., които според него се изразяват в извършване на действия във вреда на дружеството – не е представил счетоводна документация и е сключвал сделки във вреда на дружеството.При тези правни изводи, страната не е обосновала общо основание с формулираните от нея въпроси. Но дори и такъв да бъде изведен от тях, въпреки, че настоящата инстанция няма такова задължение, то по допълнителния критерий не са сочени каквито и да било аргументи, съобразени с разяснената дефинитивност на основанието с т.4 на ТР ОСГТК № 1 / 09г.
Страната е поддържала и основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.
С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. Това основание, в случая, страната е поддържала с оглед оплакванията си за неправилност на изводите, а не за очевидна неправилност, като само е го е маркирала, без да изложи каквито и да било доводи по него. Или с това изложение, касаторът не обосновава извод за наличие предпоставки по чл.280, ал.2 пр. 3-то ГПК.
С оглед горното не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Варненски апелативен съд.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №21 от 18.01.2019г. по т.д.610/2018г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: