О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.93
гр. София,14.02.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на седми февруари, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1414 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Н. Т. срещу решение №1822 от 04.11.2015 г. по в.гр.д.№21878/2015 г. на ОС Варна. С обжалваното решение е потвърдено решение №2222 от 18.05.2015 г. по гр.д.№13632/2014 г. на РС Варна, с което са отхвърлени предявените от Г. Н. Т. срещу К. К. И. и И. К. И. искове по чл.240, ал.1 от ЗЗД за солидарното им осъждане да заплатят сумата от 7 100 евро, ведно със законната лихва от 30.10.2014 г. до окончателното изплащане, представляваща част от главница по договор за заем за послужване от 20.05.2009 г. на обща стойност 11 000 евро, сключен с Б. В. А., което вземане е прехвърлено на ищцата с договори за цесия от 07.08.2009 г и от 14.01.2013 г.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се твърди, че са решени в противоречие със задължителна практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 от ГПК с решение №78 от 17.07.2009 г. по т.д.№29/2009 г. на ВКС, ТК и с решение №69 от 24.06.2011 г. по гр.д.№584/2010 г. на ВКС, ГК: 1. Ако недействителността на запис на заповед произтича от нарушение на разпоредбата на чл.535, т.2 от ТЗ, т.е. не е налице безусловно задължение за плащане, документът наименован запис на заповед, служи ли като доказателство относно обстоятелствата, касаещи сключване и изпълнение на договор за заем, респективно представлява ли разписка по чл.77, ал.1 от ЗЗД, както и в този случай на порок на ценната книга, следва ли установяването на тези обстоятелства да се осъществи с други доказателствени средства, извън представения документ. 2. Представляват ли годно доказателствено средство извънсъдебните признания на страните пред органите на досъдебното производство и обективирани в писмени документи, което доказателствено средство съдът следва да вземе предвид при решаване на спора.
Ответниците по касация – К. К. И. и И. К. И. заявяват становище за липса на основания за допускане до касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендират присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищцата претендира процесната сума като такава по договор за заем за потребление, представляващ договор, по силата на който заемодателят предава в собственост на заемателя пари, а заемателят се задължава да върне заетата сума. Посочил е, че предвид реалния характер на договора за заем за потребление разписката служи като доказателство за сключването му и за изпълнение на задължението на заемодателя да предостави назаемателя определена парична сума, като разписката се предоставя от кредитора на длъжника и доказва изпълнението на задължението съгласночл.77, ал.1 от ЗЗД. Изложил е съображения, че записът на заповед е абстрактна сделка, при която основанието за плащане не е елемент на съдържанието, като практиката на ВКС не може да се разбира в смисъл, че нередовният запис на заповед във всички случаи, независимо от пороците си, представлява разписка за изпълнение на определено задължение на кредитора или като разписка, удостоверяваща сключване и изпълнение на договор за заем за потребление. Навел е доводи, че в хипотеза на нередовен запис на заповед, в който не е посочено основанието и е поето безусловно обещание за плащане, установяването на тези обстоятелства следва да се осъществи с други доказателствени средства, извън представения документ, който в процесния случай няма характер на разписка по смисъла на чл.77, ал.1 от ЗЗД, тъй като в него няма данни за реалното предаване на сумата, а само поето задължение да се заплати същата, а щом се твърди, че сумата по нередовния запис на заповед е получена по договор за заем, то на доказване подлежат както основанието, така и факта на предаване на парите – нещо, което не е сторено от ищцата.
Настоящият състав намира, че обжалваното решение не следва да се допусне до касационно обжалване.
Формулираните от касатора въпроси в изложението по чл.284, ал.3 от ГПК не са обусловили решаващата воля на въззивния съд. С първия от тях се предпоставя възприето от въззивния съд становище, че недействителността на записа на заповед произтича от нарушение на разпоредбата на чл.535, т.2 от ТЗ, каквото обаче не е изразявано в обжалваното решение – както бе посочено въззивният съд изрично е приел, че е налице хипотезата на нередовен запис на заповед, в който не е посочено основанието и е поето безусловно обещание за плащане /доколко тези изводи са правилни е въпрос, който не подлежи на обсъждане в производството по селекция на касационните жалби/, поради което и изцяло в съответствие с цитираното от касатора решение №78 от 17.07.2009 г. по т.д.№29/2009 г. на ВКС, ТК е достигнал до извод, че установяването на тези обстоятелства следва да се осъществи с други доказателствени средства, извън представения документ, който в процесния случай няма характер на разписка по смисъла на чл.77, ал.1 от ЗЗД. От друга страна в обжалваното решение изобщо не е обсъждано наличието или липсата на извънсъдебно признание на някоя от страните и годността на това признание да установява релевантни по делото факти. В този смисъл поставените от касатора въпроси не отговарят на общото изискване по чл.280, ал.1 от ГПК – да са обусловили правните изводи на съда, поради което касационно обжалване не може да бъде допуснато.
С оглед изхода на делото касаторът дължи на ответника по касация И. К. И. направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС, в размер на 500 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №1822 от 04.11.2015 г. по в.гр.д.№21878/2015 г. на ОС Варна.
ОСЪЖДА Г. Н. Т. [ЕГН] да заплати на И. К. И. [ЕГН] сумата от 500 лв., разноски пред ВКС.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.