Определение №93 от 18.2.2014 по гр. дело №181/181 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 93
София, 18.02.2014 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 181 /2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. А. Ф. срещу въззивно решение № 1581 от 03.10.2013 г. по възз. гр.д. № 1599 /2013 г. на Пловдивския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение № 814 от 04.03.2013 г. по гр.д. № 4074 /2011 г. на Пловдивския районен съд, с което е допусната делба на апартамент в [населено място], индивидуализиран в решението, при квоти 2 /6 ид.ч. за ищеца С. Б. П., 3 /6 ид. ч. за В. А. Ф. и 1 /6 ид.ч. за К. А. Ф..
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това.
Насрещната страна С. Б. П. в писмен отговор на касационната жалба оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване, както и основателността на жалбата.
Касационната жалба е допустима, т.к. е обжалвано въззивно решение по иск за делба и не е налице ограничението на чл.280,ал.2 ГПК.
Предявен е иск за делба на съсобствен апартамент, като ищцата С. П. твърди, че съсобствеността е възникнала от наследяване и покупко-продажба, сключена между В. Ф. и неговата майка С. Ф. по време на брака на В. Ф. с ищцата, впоследствие прекратен с развод. В. Ф. оспорва твърдението на ищцата, че е съсобственик с довод, че покупко-продажбата е симулативна и прикрива дарение, за което са събирани доказателства.
В. съд е приел, че представената от С. Ф. писмена декларация, че извършената покупко-продажба прикрива дарение, т.к. по волята на страните по договора прехвърлянето е било безвъзмездно, е начало на писмено доказателство по смисъла на чл.165,ал.2 ГПК (стр.3) и че тази декларация обосновава допустимостта на свидетелски показания като доказателствено средство за доказване на действителните правоотношения между страните – на твърдяната симулация и прикритото зад нея дарение. Съдът е приел, че веднъж открито доказване със свидетел трябва да е пълно, иначе претендираната симулативност не се счита за доказана. При обсъждане на показанията на разпитаните двама свидетели, въззивният съд е приел, че единствено първият свидетел твърди, че майката С. Ф. е заявила преди сделката, че желае да дари своята част на сина си В. А. Ф., но свидетелят не знае дали прехвърлянето се е извършило чрез покупко-продажба и дали продажната цена е заплатена. В. съд е приел, че симулативност не е доказана пълно и главно и като е приложил последиците на правилото за разпределение на доказателствената тежест, е приел, че сделката не е симулативна.
В изложението на основания за допускане на касационно обжалване жалбоподателят извежда следните процесуалноправни въпроси: успешно ли е проведено пълно и главно доказване на относителна симулация на правна сделка и недействителност на отказ от наследство; към кой момент следва да се доказва действителната воля на страните по симулативната сделка – преди или след сключването и; какво включва обосновката на заинтересованост на свидетел по чл.172 ГПК, включително и когато няма други доказателства за същия факт, като твърди, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и по-конкретно :
Че процесуалноправният въпрос: дали писменото доказателство, което е прието за начало на писмено доказателство, следва да се обсъди и като доказателство в съвкупност с другите доказателства по делото, е разрешен в противоречие с приетото в решение № 453 /20.06.2003 г. по гр.д. № 990 /2002 г. на ІІ г.о., че: При всяка симулация страните се съгласяват да изповядат договора по начина, по който е написан. Привидността се състои именно в това: страните се съгласяват да изповядат договора по определен начин, но нямат воля да бъдат обвързани по този начин. Няма значение как страните са се съгласили да бъде изповядан договорът, а дали са били съгласни собствеността да бъде прехвърлена срещу плащане на посочената в договора цена.
Уточненият от самия жалбоподател въпросът е обуславящ, но въззивният съд не е приел нещо различно за съотношението между привидната и прикритата сделка, а само, че възражението, че покупко-продажбата е симулативна и прикрива дарение, не е било доказано.
Към това може да се добави и че двата случая се различават, доколкото в посоченото дело е предявен и разгледан иск за прогласяване на нищожност на договор като симулативен и ВКС е разяснил, че този иск е различен от иска дали зад нищожния симулативен договор има прикрита някаква друга сделка и каква е тя, което е предмет на иска по чл.17,ал.1 ЗЗД. В посоченото решение е установено също, че значение на начало на писмено доказателство има признанието на насрещната страна по делото (която е страна по сделката, на която привидността се противопоставя), направено пред съда и отразено в протокола и че съдът е оценил това признание на насрещната страна изолирано от свидетелските показания, а не заедно с тях и с другите доказателства по делото, с което е нарушил правилото на чл.127 ГПК (от 1952 г., отм.). (: Направеното от страната или от нейния представител признание се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото.). В обжалваното решение привидността не се противопоставя на страна по договора, а на съпругата на купувача, която не е страна по договора и която оспорва твърдението, че договорът е привиден, а не го признава. Следва да се приеме, че правните въпроси са различни, както и разрешенията им.
Настоящият състав намира, че уточненият въпрос не е разрешен в противоречие и с решение № 55 /18.03.2010 г. по гр.д. № 214 /2009 г. на ІІІ г.о., в което е прието, че въззивният съд неправилно е приел, че по делото не следва да се обсъждат показания на разпитани по делото свидетели поради липсата на обратен документ, какъвто действително липсва, но представената по делото вносна бележка представлява начало на писмено доказателство по чл.134,ал.2 ГПК (отм.). В обжалваното решение съдът е приел наличието на начало на писмено доказателство, но е приел, че от разпитаните по делото свидетели не се установява твърдението, че покупко-продажбата е привидна сделка, която прикрива действително дарение.
Жалбоподателят твърди, че въпросът как следва да се ценят показанията на заинтересован свидетел е разрешен в противоречие с решение по административно дело на Административен съд Пловдив.
Съгласно приетото с т.р. № ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС Понятието „практика на съдилищата“ по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК не включва практиката на административните съдилища и противоречията с разрешенията в такава практика не представляват основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
От изложеното следва извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Насрещната страна също претендира разноски, но не е представила списък за разноски, нито доказателства, че е направила разноски, поради което и на нея разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното настоящият състав на ВКС, І г.о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1581 от 03.10.2013 г. по възз. гр.д. № 1599 /2013 г. на Пловдивския окръжен съд, г.о.
Определението е окончателно, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:.1. 2.

Scroll to Top