О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 93
София, 19.02.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение в закрито заседание на шестнадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.д. № 3404/2014 година
Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] /н/, [населено място] срещу определение № 1973 от 01.08.2014 г. по т. д. № 3209/2012 г. на Апелативен съд София, с което по реда на чл.248, ал.1 ГПК е отменено постановеното по делото Решение № 1449 от 28.06.2013 г. в частта, с която Националната агенция за приходите е осъдена да заплати на [фирма] /н/ адвокатско възнаграждение в размер на 153 696 лв.
В частната жалба са въведени доводи, че обжалваното определение е неправилно, поради което се иска касирането му. Изтъкват се доводи, че нормата на чл.694, ал.2 ТЗ е специална и дерогира общото правило, установено в чл.78, ал.1 ГПК.
Ответната Н. агенция за приходите изразява становище, че частната жалба е неоснователна, а по отношение на направеното в жалбата искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения – счита, че същото е недопустимо.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение след преценка на данните по делото намира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна..
Производството по т. д. № 3209/2012 г. по описа на Апелативен съд София е образувано по въззивна жалба на [фирма] (в несъстоятелност) срещу решение № 1212/02.07.2012 г. на Софийски градски съд, постановено по т. д. № 178/2011 г., с което [фирма] (в несъстоятелност) е осъдено да заплати 150 лв. възнаграждение за вещо лице и сумата 128 079,66 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. С решение № 1449 от 28.06.2013 г. по т. д. № 3209/2012 г. на САС е обезсилено обжалваното решение на СГС, прекратено е производството по делото и е осъдена Националната агенция за приходите да заплати на [фирма] (в несъстоятелност) сумата 153 696 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
По молба на Н. в производство по чл.248, ал.1 ГПК Софийски апелативен съд отменил с определение № 1973 от 01.08.2014 г. постановеното по делото решение в частта, с която Националната агенция за приходите е осъдена да заплати на [фирма] /н/ сумата от 153 696 лв.
Обжалваното определение е правилно.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че разпоредбата на чл.694, ал.2 ТЗ, регламентираща освобождаването от предварително внасяне на държавна такса при предявяване на установителен иск е приложима и по отношение на реалното изплащане на адвокатско възнаграждение – изискване по чл.78, ал.1 ГПК. За да бъде присъдено претендираното адвокатско възнаграждение е необходимо не само то да е уговорено, но следва и действително да е изплатено. Това е общото изискване на чл.78, ал.1 ГПК, в какъвто смисъл са и постановките, съдържащи се в ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Единствено по отношение на юрисконсултското възнаграждение законодателят е употребил термина „присъжда”, без да изисква предварителното им плащане. Това е така поради обстоятелството, че при адвокатското възнаграждение е налице възстановяване разходите на страна, извършила плащане по договор за поръчка, докато при юрисконсултското – на страна дължаща плащане по трудов договор на процесуалния си представител.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1973/01.08.2014 г. на Апелативен съд София, постановено по т. д. № 3209 по описа на съда за 2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: