О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 93
гр. София, 19.04.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1882/2018 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба вх. № 1453/13.02.2019 г. от М. Л. М. и Д. Н. М., чрез адв. А. Т. за допълване на определение № 64 от 12.02.2019 г. по гр. д. № 1882/2018 г. по описа на ВКС, I г. о., в частта за разноските, като бъдат присъдени направените от доверителите и разноски по делото за касационната инстанция.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор /становище/ от Б. С. С. и В. М. С., чрез адв. М. П., в който е направено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, в случай, че са налице предпоставките за присъждане на такива на ответниците по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид:
С определение № 64 от 12.02.2019 г. по гр. д. № 1882/2018 г. по описа на ВКС, I г.о., постановено по реда на чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване по подадената от Б. С. С. и В. М. С., чрез адв. М. П. касационна жалба против решение № 1806 от 21.07.2017 г. по в.гр.д. № 1664/2015 г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която касаторите са осъдени да заплатят на основание чл. 30, ал. 3 ЗС на М. Л. М. и Д. Н. М. сумата от 26 231 лв., ведно със законното лихва върху нея от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. С това определение съдът не се е произнесъл по заявеното с отговора на касационната жалба искане на ответниците М. Л. М. и Д. Н. М. за присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред касационната инстанция.
Молбата за допълване на определението е подадена в едномесечния срок по чл. 248, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
Видно от данните по делото, молителите М. Л. М. и Д. Н. М. са подали отговор на касационната жалба, изготвен от адв. А. Т., към който са приложени два договора за правна защита и съдействие от 04.12.2017 г. От тези доказателства се установява, че за оказване на правна защита и съдействие страните са договорили и са заплатили на адвоката възнаграждение в размер на по 3 000 /три хиляди/ лв. всеки от тях поотделно, или общо адвокатското възнаграждение е 6 000 /шест хиляди/ лв.. В писмения отговор изрично е направено искане за присъждане на тези разноски.
Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, отбелязването, че договореното адвокатско възнаграждение е заплатено, съдържащо се в договора за правна защита и съдействие, има характер на разписка /л. 32 и л. 33/ и е достатъчно за доказване на действително направените разноски. Договорите са редовни, като в тях е отбелязано, че са платени в брой.
Основателно е направеното в отговора по чл. 248, ал. 2 ГПК възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Като взе предвид, че производството пред ВКС е било по чл. 288 ГПК, което има за предмет проверка за наличието на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, без спорът да се разглежда по същество и да се проверява правилността на решението, че по допускане на касационно обжалване ВКС се произнася в закрито заседание, без да се призовават страните и техните пълномощници, както и че от името на двамата молители М. и Д. М. е изготвен и подаден един отговор на касационната жалба, настоящият състав намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед характера на производството и фактическата и правна сложност на делото, поради което на основание чл. 78, ал. 5 ГПК намира, че същото следва да бъде намалено до размера на сумата от по 1500 лв. на всяка от ответните страни, при отчитане на минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в чл. 9, ал. 3 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради това на молителите следва да бъдат присъдени разноски по 1500 лв. на всеки поотделно.
Водим от гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
На основание чл. 248, ал. 1 ГПК ДОПЪЛВА определение № № 64 от 12.02.2019 г. по гр. д. № 1882/2018 г. по описа на ВКС, I г.о., като ОСЪЖДА Б. С. С. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет. 4, ап. 8, и В. М. С. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет. 4, ап. 8 да заплатят на М. Л. М. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], и Д. Н. М. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], разноски за адвокатска защита за производството по чл. 288 ГПК по делото пред ВКС в размер по 1500 лв. на всеки, определени на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: