ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 93
гр. С., 02.02.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 1014 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. Т. П., М. П. П., Т. П. Г. и А. Г. Г. срещу решение № 46 от 30.04.2010 г. по гр. д. № 81/10 г. на Окръжен съд[населено място] в частта в която първоинстанционното решение с което исковете им за извършени подобрения, обезщетения и пратени данъци са отхвърлени.. Касаторите считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът по касация А. Г. П. оспорва жалбата.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С влязло в сила решение № 426 от 21.04.2008 г. по гр. д. № 24/08 г. Районен съд[населено място] е допуснал съдебна делба между А. П., А. Г., С. П., М. П. и Т. Г. на ? ид. ч. от УПИ ХVІІ-4931 в кв. 405-В по плана на[населено място], заедно с приземен и първи жилищен етаж от построената в имота триетажна жилищна сграда с права върху дворното място от по 1/3 ид. ч. за А. П. и за А. Г. и общо 1/3 ид. ч. за С. П., М. П. и Т. Г., и с квоти върху жилищната сграда 1/9 ид. ч. за А. Г., 4/9 ид. ч. за А. П. и общо 4/9 ид. ч. за С. П., М. П. и Т. Г..
С решение № 776 от 14.10.2009 г. първоинстанционният съд е поставил в дял на А. П. допуснатия до делба недвижим имот, и е присъдил суми за уравнение на дяловете. Отхвърлил е иска на А. Г. П. по чл. 12 ал. 2 ЗН. Отхвърлил е исковете на С. П., М. П. и Т. Г. срещу А. П. и А. Г. за заплащане на извършени в имота подобрения на обща стойност 4 490 лв. Отхвърлил е иска на А. П. срещу С. П., М. П. и Т. Г. за подобрения в размер на 8 450 лв. Отхвърлил е иска на А. Г. срещу С. П., М. П., Т. Г. и А. П. за подобрения в размер на 1 850 лв. Отхвърлил е иска на А. Г. срещу А. П. по чл. 31 ал. 2 ЗС за заплащане на обезщетение в размер на 500 лв. Осъдил е А. П. да заплати на А. Г. 24.59 лв. припадащата се част от заплатени данъци сгради за 2006 г., като е отхвърлил иска за разликата до 73 лв. Отхвърлил е исковете на С. П., М. П. и Т. Г. срещу А. П. за 73 лв., представляващи припадащата се част от платен данък сгради за 2006 г. Осъдил е С. П., М. П. и Т. Г. да заплатят солидарно на А. Г. 100 лв. разходи за погребение, както и А. П. да и заплати 100 лв. разноски за погребение.
С обжалваното решение въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение в частта, в която искът на А. Г. за заплащане на 1 850 лв. подобрения е уважен и е прекратил производството в тази част. Отменил е първоинстанционното решение в частта, в която недвижимия имот е поставен в дял на А. П. както и в частта, в която е осъден да заплати уравнение на дяловете на другите съделители. Постановил е ново решение, с което е изнесъл имота на публична продан. Оставил е в сила решението в останалата му обжалвана част.
Съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК, в редакцията до изменението с ДВ бр. 100/10 г., жалбата на А. Г. е недопустима в частта, в която въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение с което исковете и срещу А. П. по чл. 31 ал. 2 ЗС за заплащане на обезщетение в размер на 500 лв. и за разликата над 24.59 лв. до 73 лв. представляваща припадащата се част от заплатени данъци сгради за 2006 г., са отхвърлени. Жалбата на А. Г. е недопустима и в частта за произнасяне досежно разходи за ремонт на покрива, тъй като по този иск няма произнасяне от първоинстанционния съд, а касаторката не е провела производство за допълване на първоинстанционното решение. Жалбата е недопустима и в частта за извършени от нея разходи за погребение поради липса на правен интерес, тъй като искът и в тази част е уважен. Жалбата на С. П., М. П. и Т. Г. срещу А. П. за заплащане на 73 лв., представляващи припадащата се част от платен данък сгради за 2006 г. също е недопустима, съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК.
В останалата и част касационната жалба е процесуално допустима.
Преценката за допустимост на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения. Касаторът е длъжен да посочи правен въпрос който е от значение за решаване на спора по конкретното дело. ВКС няма задължение, а и не може да формулира правния въпрос въз основа на сочените факти и обстоятелства в жалбата. Той може само да даде квалификация на правния въпрос, да го конкретизира и уточни, като изхожда от обстоятелствената част на изложението. С оглед на изложението настоящият състав приема, че в изложението е формулиран правен въпрос дали е допустимо в делбата наследниците да предявят искания за заплащане на подобрения, извършени приживе на наследодателя.
Излага се довод за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК – противоречие с ППВС № 7/73 г. Настоящият състав счита, че въззивното решение не противоречи на цитираната практика. Според т. 2 б. б от ППВС № 7/73 г., сънаследници които са спомогнали да се увеличи наследството по време, когато наследодателят е бил жив и не са били възнаградени по някакъв начин за този свой принос, имат право да получат срещу това имот или пари. Искането за това се разрешава с решението по чл. 286 ГПК /отм./. Въззивният съд е съобразил приетото с постановлението и е разгледал претенциите, но е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваната му част, тъй като посочените от касаторите свидетели не са конкретизирали кога, какви и от кого са извършени подобренията. С оглед недоказаността на претенциите не е обсъдил и заключението на вещото лице за увеличена стойност на имота.
В изложението се съдържа и бланкетно възпроизвеждане на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, без касаторите да обосноват тезата си относно това, до какъв принос за точното прилагане на закона и развитие на правото би довело произнасянето на ВКС по тяхната жалба. Изложените доводи не касаят тълкуване на закона от въззивния съд по различен начин, а касаят преценка на конкретни факти. Освен това, по предмета на спора има публикувана съдебна практика и в нея няма различие за приложение на цитираната правна норма.
По тези съображения настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба в допустимата и част не попада в приложното поле на чл. 280 ал. 1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на С. Т. П., М. П. П., и Т. П. Г. срещу решение № 46 от 30.04.2010 г. по гр. д. № 81/10 г. на Окръжен съд[населено място] в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение, с което претенцията им срещу А. П. за 73 лв. платен данък за 2006 г. е отхвърлена.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба А. Г. Г. срещу решение № 46 от 30.04.2010 г. по гр. д. № 81/10 г. на Окръжен съд[населено място] в частта, в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение с което претенцията и срещу А. П. по чл. 31 ал. 2 ЗС за заплащане на обезщетение в размер на 500 лв. и за разликата над 24.59 лв. до 73 лв. представляваща припадащата се част от заплатени данъци сгради за 2006 г. са отхвърлени, в частта в която искът и за заплащане на 100 лв. разходи за погребение е уважен, както и в частта в която се иска произнасяне по иск за сметки за ремонт на покрива на сградата.
Определението в тази част подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 46 от 30.04.2010 г. по гр. д. № 81/10 г. на Окръжен съд[населено място] в останалата му обжалвана част.
Определението в тази част е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: