О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№93
[населено място], 02.04.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети март през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 964 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Подадена е от Н. М. Н. чрез пълномощника му адв. М., частна жалба срещу определение № 2277 от 12.09.2014г. по гр.д. № 3069/2013г. на Софийски апелативен съд, с което е отхвърлена молбата му за отмяна на определение, постановено в съдебно заседание на 28.11.2013г., с което на основание чл. 65, ал.1 ГПК/отм./ е осъден да заплати допълнителна държавна такса в размер на 150 лв.
Жалбоподателят намира определението за неправилно и иска отмяната му. Частната жалба съдържа пространно изложение относно развитието на процеса, поддържаната от ищеца теза по съществото на спора, както и личностни нападки против членовете на състава на Софийски апелативен съд. Ответниците по частната жалба не са взели становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа частната жалба и провери обжалваното определение, намира следното:
Производството пред Софийски апелативен съд е въззивно, развива се по отменения ГПК и е за втори път пред въззивната инстанция. С решение по гр.д. № 580/2012г. на Върховния касационен съд, ІVг.о., е отменено предходно решение на Софийски апелативен съд по спора и делото е върнато за ново разглеждане. Дадени са указания делото да се разгледа по реда на ГПК от 1952г./отм./ като съдът се произнесе по направеното от ищеца оспорване истинността на три представени от ответниците удостоверения, по направените във връзка с това оспорване доказателствени искания, както и по направените във въззивното производство доказателствени искания на ищеца. На 27.11.2013г., преди съдебното заседание на 28.11.2013г., от жалбоподателя-ищец Н. са представени 62 писмени доказателства по опис. В съдебно заседание е поискано събиране и на гласни доказателства. Съдът е приел, че с късно заявените искания за доказателства ищецът става причина за отлагане на делото и го е осъдил да заплати допълнителна държавна такса по чл. 65, ал.1 ГПК/отм./ в размер на 150 лв. По подадена от Н. Н. частна жалба срещу това определение Върховният касационен съд, състав на ІVг.о., с определение № 495 от 27.06.2014г. по ч.гр.д. № 2392/2014г. е прекратил производството и е върнал делото на Софийски апелативен съд за произнасяне по молбата на Н. М. Н. по реда на чл. 92, ал.1 ГПК.
В изпълнение на този акт съдът Софийски апелативен съд е постановил обжалваното определение, с което е отхвърлил искането за отмяна на наложената санкция. Обсъдил е процесуалното поведение на ищеца и е достигнал до извод, че то наистина е причинило неоснователно отлагане на делото.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира обжалваният съдебен акт за недопустим.
Производството по делото се развива пред първата и пред въззивната инстанция по реда на ГПК/отм./ съгласно § 2, ал.1 ПЗР ГПК. Изрично в този смисъл е постановеното касационно решение по делото, с което е отменено първото въззивно решение по причина, че делото е разгледано по реда на новоприетия ГПК. Постановено е от въззивния състав в съдебното заседание на 28.11.2013г. определение по чл. 65, ал.1 ГПК/отм./, срещу което въззивникът-ищец е подал частна жалба. Съгласно разпоредбата на чл.70 ГПК/отм./ определението за допълнителна държавна такса по чл. 65, ал.1 ГПК/отм./ може да бъде обжалвано с частна жалба, ако не се обжалва самото решение. Следователно правото да се обжалва това определение възниква едва след постановяване на решение по спора. Определението може да се обжалва било с жалбата срещу постановеното решение, било самостоятелно, ако за страната липсва интерес от обжалване на решението. Неправилно в определението на състава на Четвърто гражданско отделение на ВКС по ч.гр.д. № 2392/2014г. е прието, че частната жалба срещу определението по чл. 65, ал.1 ГПК/отм./ следва да се разгледа по реда на чл. 92 от сега действащия ГПК, като съставът, наложил санкцията, сам прецени дали е осъществена злоупотреба с процесуални права и едва постановеното от него второ определение подлежи на обжалване с частна жалба. След като наложената санкция е по реда на чл. 65, ал.1 ГПК /отм./, то за обжалването й е приложим реда, посочен в същия процесуален закон, а не в новоприетия такъв.
По изложените съображения определението на Софийски апелативен съд се явява недопустимо, като постановено извън компетентността на съда. Следва то да бъде обезсилено, а подадената от Н. М. Н. частна жалба срещу наложената му санкция по чл. 65, ал.1 ГПК/отм./ ще се постави за разглеждане след постановяване на решението по делото, както сочи чл. 70, ал.1 ГПК/отм./
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЕЗСИЛВА определение № 2277 от 12.09.2014г. по гр.д. № 3069/2013г. на Софийски апелативен съд, постановено по реда на чл. 92, ал.1 ГПК, с което е отхвърлена молбата на Н. М. Н. за отмяна на определение, постановено в съдебно заседание на 28.11.2013г., с което на основание чл. 65, ал.1 ГПК/отм./ е осъден да заплати допълнителна държавна такса в размер на 150 лв.
Връща делото на Софийски апелативен съд за продължаване на процесуалните действия.
Частната жалба на Н. М. Н., вх.№ 13551/06.12.2013г., насочена срещу определението на Софийски апелативен съд от съдебно заседание на 28.11.2013г. по гр.д. № 3069/2013г., с което е осъден на основание чл. 65, ал.1 ГПК/отм./ да заплати допълнителна държавна такса в размер на 150лв., да се изпрати за разглеждане след постановяване на решение по спора.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: