Определение №93 от 23.4.2012 по търг. дело №7/7 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 93

София, 23,04,2012 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на деветнадесети март през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков

при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………..…………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 7 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК – във вр. чл. 613а, ал. 2 и чл. 630 ТЗ.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 4401 от 12.ІХ.2011 г. на Н. /по-нататък Н. или А./, подадена против решение № 183 на Варненския апелативен съд, ТК, от 25.VІІ.2011 г., постановено по т. д. № 230/2011 г., с което е било потвърдено първоинстанционното решение № 171 на Добричкия ОС от 7.ХІІ.2010 г. по т. д. № 141/2010 г. в частта му досежно определянето на 31 декември 2009 г. като начална дата на неплатежоспособността на [фирма] – [населено място], по отношение на който търговец е било открито пр-во по несъстоятелност.
Оплакванията в жалбата на Н. са за неправилност на въззивното решение досежно началната дата на неплатежоспособността на добричкия търговец, поради това че то било постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати от състава на Варненския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК А. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 1 и 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че материалноправният въпрос за началната дата на неплатежоспособността на [фирма]-гр. Д. бил решен с атакуваното въззивно решение в противоречие с практиката на ВКС, а и се решавал противоречиво от съдилищата.
Ответното по касация [фирма] – [населено място], така както и ответното по касация [фирма]-София, не са ангажирали становища на своите представители нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на изложените от А. касатор оплаквания за неправилност на атакуваното въззивно решение.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК [фирма]-София, като кредитор, инициирал пр-вото по несъстоятелност на [фирма] – [населено място], така както и присъединилите се в същото [фирма] – София и „Б. П. (България) С.А.” – София, писмено са възразили чрез своите представители както по допустимостта на касационния контрол, така и по основателността на изложените от касатора Н. оплаквания за неправилност на въззивното решение относно началната дата на неплатежоспособността на добричкия търговец, докато последната от тези три кредитни институции изрично се е позовала на факта, че подаването на касационната жалба от страна на Н. е станало извън пределите на преклузивния срок по чл. 633, ал. 1 ТЗ.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Варненския апелативен съд, касационната жалба на Н. ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане и съответно за прекратяване на настоящето пр-во по чл. 288 ГПК са следните:
Съгласно чл. 633, ал. 1 ТЗ решенията по чл. 630 от същия закон подлежат на обжалване в 7-дневен срок от вписването им в търговския регистър. В процесния случай въззивният съд изрично е указал във финалната част от диспозитива на атакуваното решение, че то подлежи на обжалване пред ВКС „в 7-дневен срок от съобщаването му на страните”. За касатора Н. този срок следва да се счита изтекъл на датата 16 август 2011 г. /присъствен ден, вторник/, щом като решението, което атакува пред ВКС, му е било надлежно връчено на 9.VІІІ.с.г.
В заключение, разпоредбата на чл. 613а, ал. 1 ТЗ досежно употребеният в нея израз „обжалване по общия ред на ГПК”, следва да се тълкува стриктно /ограничително/, като регламентираща триинстанционно разглеждане на молбата по чл. 625 ТЗ, предвид обстоятелството, че решенията по чл. 630 ТЗ имат действие спрямо всички, подлежат на незабавно изпълнение, а особеният характер и специфична цел на пр-вото по несъстоятелност като такова за универсално принудително изпълнение са проникнати от изискването за бързина и процесуална икономия. Затова атакуването на постановените от компетентния окръжен съд решения по чл. 630 ТЗ следва да става не в сроковете по чл. 259, ал. 1 и чл. 283 ГПК, а само в пределите на преклузивния 7-дневен срок по чл. 633 ТЗ.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Н. с вх. № 4401/12.ІХ.2011 г. , подадена против решение № 183 на Варненския апелативен съд, ТК, от 25.VІІ.2011 г., постановено по т. д. № 230/2011 г. В ЧАСТТА МУ досежно определянето на 31.ХІІ.2009 г. като начална дата на неплатежоспособността на [фирма]-гр. Д. И ПРЕКРАТЯВА НАСТОЯЩЕТО ПРОИЗВОДСТВО ПО ЧЛ. 288 ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1

2

Оценете статията

Вашият коментар