О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 93
гр. София, 25.01.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 14.12.15 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №5387/15 г., намира следното:
Производството е по чл.288 , вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [фирма] срещу въззивното решение на Апелативен съд П. по гр.д. №260/15 г. и по допускане на обжалването. В. решение се обжалва в частта, с която са отхвърлени предявените от дружеството – касатор срещу непълнолетните ответници Д. Н., ЕГН [ЕГН] и Б. Н./действащи чрез тяхната майка и законен представител Ц. М./ искове за сумата от 89 998 лв., претендирана на осн. чл.79, ал.1 ЗЗД по сключения на 23.04.12 г. от ответника Д. Н. ЕГН [ЕГН] с дружеството – касатор договор за строително – ремонтни работи в имота на двамата непълнолетни ответници и не е разгледана евентуалната претенция на касатора срещу тези ответници за същата сума на осн. чл.59 ЗЗД, след като съдът е приел, че те не са страна по договора.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 2 ГПК. Намира че по въпросите:1. Може ли да се приеме, че е налице законно представителство при сключване на договор за строителство на жилищна сграда от родителя, ако собственици на земята са малолетните деца, а в договора те не са посочени като страни? и 2. Разглеждането на иска на договорно основание изключва ли отговорността за неоснователно обогатяване, ако правопроизводящите факти са различни спрямо лицата, от които се търси договорната отговорност и спрямо лицата, от които се търси отговорност за неоснователно обогатяване?, въззивното решение противоречи на практиката на ВКС и на решения на първоинстанционни и въззивни съдилища, цитирани и приложени по делото.
ВКС намира, че не са налице основания за допускане на обжалването на въззивното решение по поставените въпроси: не се установява конкретно противоречие между изводите на въззивния съд по първия въпрос и приложената практика на ВКС и съдилищата – р. по гр.д. №2733/55 г. на ВКС, четвърто г.о. е за представителството на кооперация при закупуване на стоки и материали за дейността й, т.е. за представителството на търговец във връзка с предмета на дейността му и е неотносимо за случая. Решения по гр.д. №270/14 г. на РС Ст. З. и по гр.д. №9014/12 г. на РС – Русе са за съзадължаването на съпрузите по договори, сключени от единия от тях за нужди на семейството при предвидената в закона солидарна отговорност – чл.25, ал.2 СК, отм. и чл.32 от СК и също са неотносими към отношенията родители –деца по чл.129 и 130 СК. Освен това, за тези първоинстанционни решения няма данни да са влезли в сила, поради което те и процедурно не могат да обосноват осн. по чл.280, ал.1,т.2 ГПК – ТР №1/19.02.120 г.. Определението на ВКС, първо т.о. по ч.т.д. №4280/13 г., на което касаторът се позовава във връзка с формата на договора по чл.161,ал.2 ЗУТ е постановено по процесуалния въпрос за допустимостта на касационното производство по търг. дело и затова не представлява практика по сочения от касатора материалноправен въпрос. Това, че децата са собственици на имота / терена/, върху който се извършва строителството, не означава непременно, че са страна по договора за строителство на къщата, защото договорът може да е сключен от родителя лично, но в тяхна и на семейството полза. В практиката на съдилищата се приема, че сключеният договор не е опорочен и от факта, че възложителят не притежава вещни права върху терена. Съгласно чл. 161, ал.1, изр.1 ЗУТ възложителят е собственик на имота или лице, на което е учредено право на строеж в чужд имот. Трайно е разбирането обаче, че притежаването на вещни права от възложителя не е условие за действителност на договора за изработка, а за неговото изпълнение – р. по т.д. №361/12 г. на ВнАС, което не е допуснато до касационно обжалване с опр. по т.д. №2054/13 г., второ т.о. на ВКС.
В процесния случай, след преценка на съдържанието и характера на договора за строителство, въззивният съд е приел, че страна по този договор е само ответникът -баща Д. Н., род. през 1970 г., и той се е задължил да заплати уговореното възнаграждение на строителя, за част от което е предявен искът по чл.79, ал.1 ЗЗД.
Главният иск е уважен изцяло срещу ответника Д. Н. – баща, на договорното основание – чл.79, ал.1 ЗЗД. Не е останала неудовлетворена като необхваната от договора част от претенцията за стойността на построеното, която ищецът би могъл да получи по чл.59 ЗЗД от собствениците на имота – арг. от ТР №85/86 ОСГК, р. по т.д. №21/09 г. на второ т.о., р. по гр.д. №1382/10 г. на трето г.о.., по т.д. №313/08 г. на първо т.о. на ВКС и др. Затова, макар възможността на ищеца да се защити с иск на известно основание / непозволено увреждане, договорно основание/ спрямо друго лице да не го лишава от правото да иска от неоснователно обогатилия се връщане на полученото от него до размера на обедняването – ППВС №1/79 г., т.11, реализирането на тази възможност с присъждане на исканата сума по главния иск като възнаграждение по договора срещу страната по него е пречка за разглеждане на евентуалния иск по чл.59 ЗЗД срещу собствениците на имота – арг. от ППВС №7/77 г., т.11, пр.последно.
Представеното р. по гр.д. №44/10 г. на ВКС, четвърто г.о. и р. по гр.д. №35/07 г. на ОС – Разград не са в противоречие с горното, като за второто отново липсват данни за необходимата в хипотезата на чл.280, ал.1,т.2 ГПК окончателност.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд П. по гр.д. №260/15 г. от 15.06.15 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: