2
определение по гр.д.№ 2933 от 2018 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 93
София, 25.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Теодора Гроздева гр.д.№ 2933 по описа за 2018 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Г. Г. срещу решение № 773 от 27.04.2018 г. по в.гр.д.№ 212 от 2018 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, II-ри състав, с което е потвърдено решение № 5213 от 13.12.2017 г. по гр.д.№ 4192 от 2017 г. на Варненския районен съд, с което по отношение на К. Г. Г. е признато за установено на основание чл.54, ал.2 ЗКИР, че Д. М. К. е собственик на реална част с площ от 170 кв.м., заключена между точки 1, 4, 3 и 2 на комбинирана скица № 2 към заключението на в.л.Р. П., находяща се на лист 134 от делото на РС, която част неправилно в кадастралната карта на [населено място], м.“Т.“, одобрена със заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, е заснета като част от имота на ответника К. Г. с ид. ….. , вместо като част от имота на ищцата Д. К. с ид. ….. .
В жалбата се твърди, че решението на Варненския окръжен съд е необосновано и неправилно като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Касаторът твърди, че обжалваното решение противоречи на посочената от него практика на ВКС: решение № 18 от 19.02.2014 г. по гр.д.№ 3359 от 2013 г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 348 от 26.10.2011 г. по гр.д.№ 473 от 2010 г. на ВКС, ГК, III г.о. и решение № 41 от 28.05.2014 г. по гр.д.№ 4330 от 2013 г. на ВКС, ГК, II г.о. Твърди и че е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК- произнасяне на ВКС, което би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В писмен отговор от 05.07.2018 г. ответницата Д. М. К. оспорва жалбата. Моли касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд да не бъде допускано и да й се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: За да постанови обжалваното решение за потвърждаване решението на първоинстанционния съд за частично уважаване на предявения от Д. М. К. срещу К. Г. Г. иск с правно основание чл.54, ал.2 от Закона за кадастъра и имотния регистър, въззивният съд е приел, че ищцата Д. М. К. е собственик на имот с пл.№ ….. по кадастралния план на [населено място], м.“Т.“ на основание съдебна спогодба по гр.д.№ 415 от 1989 г. и договор за дарение от 10.09.1997 г. Въз основа на приетите по делото основно и допълнително заключение на съдебно-техническата експертиза съдът е приел, че северната граница на този имот с пл.№ 1367 не съответства на северната граница на поземлен имот с ид. ….. по кадастралната карта на [населено място], м.“Т.“ от 2008 г.: 170 кв.м. от този имот, заключени между точки 1, 4, 3 и 2 на комбинирана скица № 2 към заключението на в.л.Р. П., находяща се на лист 134 от делото на РС, неправилно са включени в границите на поземлен имот с ид. ….. , записан на името на ответника.
.
Не са налице основания за допускане на касационното обжалване на това решение:
I. Във връзка с твърденията си за наличие на основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК касаторът не е посочил конкретни материалноправни или процесуалноправни въпроси от значение за делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Поради това и съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, само на това основание касационното обжалване не следва да бъде допускано.
Независимо от горното, следва да се отбележи, че не са налице и специалните основания на чл.280, ал.1, т.1, т.2 или т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване:
1. Няма противоречие между обжалваното решение и посочената от касатора практика на ВКС: В първото и второто посочени решения /решение № 18 от 19.02.2014 г. по гр.д.№ 3359 от 2013 г. на ВКС, ГК, III г.о. и решение № № 348 от 26.10.2011 г. по гр.д.№ 473 от 2010 г. на ВКС, ГК, III г.о./ е прието, че когато има противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба, тя е нередовна и въззивният съд следва да проведе производство по чл.129 ГПК- да остави исковата молба без движение до отстраняване на тази нейна нередовност. Обжалваното решение на Варненския окръжен съд не противоречи на тези решения на ВКС, доколкото предявената по делото искова молба не е нередовна: в нея и в уточнителната молба към нея от 26.04.2017 г. не се съдържат противоречия между обстоятелствената част и петитума. Напълно в съответствие със задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по тълк.д.№ 8 от 2014 г. на ОСГК на ВКС, въззивният съд е приел, че искът по чл.54, ал.2 ЗКИР по своето естество е положителен установителен иск за собственост. Поради това е приел, че с исковата молба, с която се претендира съдът да установи спрямо ответника, че ищцата е собственик на реална част от имот, която е заснета неправилно в кадастралната карта като част от имота на ответника, и да се поправи тази грешка в кадастралната карта, не са предявени два различни иска, а само един иск с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР.
В третото посочено от касатора решение № № 41 от 28.05.2014 г. по гр.д.№ 4330 от 2013 г. на ВКС, ГК, II г.о. е прието, че когато ищецът претендира за реална част от имот, която част не е надлежно нанесена в кадастралната карта като самостоятелен имот, неправилно е съдът да приеме, че се претендира за идеална част от имота и да се произнесе за правото на собственост на ищеца върху такава идеална част. Напълно в съответствие с това решение на ВКС, в обжалваното решение съдът се е произнесъл по точно заявената от ищцата претенция: за установяване на правото й на собственост върху реална, а не върху идеална част от имота.
2. Не се констатира от настоящия състав на ВКС, а и не се твърди от касатора, обжалваното решение да противоречи на актове на Конституционния съд на РБ или на Съда на Европейския съюз.
3. Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване по смисъла на това основание, разяснен в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС: Приложимата към конкретния правен спор норма е тази на чл.54, ал.2 ЗКИР. Върховният касационен съд е тълкувал тази норма многократно, включително и в задължителна практика- Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по тълк.д. № 8 от 2004 г. на ОСГК на ВКС. Обжалваното решение на Варненския окръжен съд не противоречи на тази задължителна практика на ВКС, а от нейното постановяване не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат промяната на тази практика.
II. Няма вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо /основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК/: Същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск по чл.54, ал.2 ЗКИР, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.
III. Не е налице и основание на чл.280, ал.2, предл.трето ГПК за допускане на касационното обжалване- очевидна неправилност на решението. За да е налице очевидна неправилност на решението, като предпоставка за допускане до касационен контрол, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален или явна необоснованост.
В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора материалноправни разпоредби на ЗКИР и ЗС, както и процесуалноправните разпоредби на ГПК в действащите им редакция и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съда, след анализ на всички събрани по делото доказателства, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.
Предвид на всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд не следва да се допуска.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответницата по жалбата направените от нея разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 500 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 773 от 27.04.2018 г. по в.гр.д.№ 212 от 2018 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, II-ри състав.
ОСЪЖДА К. Г. Г. от [населено място], [улица], ет.3, ап.69 да заплати на Д. М. К. със съдебен адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] чрез адв.Д. С. и адв.П. В. на основание чл.78 ГПК сумата 500 лв. /петстотин лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.