О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 93
София, 25.04.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и шестнадесета година , в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ:СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА
При участието на секретаря
Разгледа докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр.д.Nо 1647 /2016 година и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК .
С частна жалба вх. Nо 1055/01.02.2016 година Ц. П. А. и А. Н. А. , и двамата от [населено място] чрез адв.Д. А. – САК обжалват и искат да се отмени Определение Nо 14 от 08.01.2016 година постановено по гр.д. Nо 5844/2015 година ВКС, ГК- I отд., В ЧАСТТА с което е прекратено касационното производство и е върната като процесуално недопустима касационна жалба No 9783/16.07.2015 год. срещу въззивно решение , произнесено по иска по чл. 30 ал.2 ЗС.
С частната жалба се поддържа , че обжалваното определение е неправилно, тъй като касационният съд погрешно е приел, че жалбоподателите не са необходими другари и по отношение на тях, при липса на другарство по чл. 216 ГПК въззивното решение е влязло в сила.
С писмен отговор в срока по чл. 276 ГПК, Г. З. и И. З., чрез адв.Ю. В. – САК вземат становище , че частната жалба е неоснователна, излагат съображения , свързани с процесуалното поведение на жалбоподателите по повод на подадена от тях въззивна жалба и искат обжалваното определение да бъде потвърдено.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, като съобрази доводите на страните и закона намира:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 278 ал.1 ГПК, насочена е срещу обжалваем съдебен акт по см. на чл. 274 ал.1 т.2 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение , съставът на ВКС е приел, че касационната жалба вх. No 9783 от 09.07.2015 година , заявена от Ц. П. А. и А. Н. А. , и двамата от [населено място] чрез адв. Д. А. – САК срещу въззивно Решение Nо 1140 от 01. 06. 2015 година по гр.В.д.Nо 481/2015 год на АС-София , е процесуално недопустима и е прекратил касационното производство в тази част.
Мотивите на касационният съд да приеме , че касационната жалба е процесуално недопустима е липсата на предмет- т.е. липсата на съдебен акт на въззивния съд , който касаторите имат интерес да обжалват.
За да бъде надлежно инициирано касационното обжалване, законодателят предполага допустимост на самото касационно производство – т.е. касае се до наличие на предпоставките / положителни или отрицателни/ за надлежно упражняване правото на касационна жалба.
За да обжалва въззивното решение , страната по спора следва да процесуално легитимирана, която преценка се прави съответно изискванията на закона за физическите лица и за юридическите лица , да е налице правен интерес от обжалването т.е. страната касатор да е неудовлетворена от постановения правен резултат по решението на въззивния съд и да съществува възможността , доколкото би била допустима и евентуално основателна касационната жалба , с решението на ВКС да се постигне по-благоприятен за тази страна изход по правния спор.
Извън критериите по чл. 280 ал.2 ГПК за недопустимост на касационното обжалване , основна положителна процесуална предпоставка за упражняване правото на касационна жалба е наличие на правния интерес от обжалването – т.е. възможността страната да получи по-благоприятен резултат при обжалването от този по обжалвания съдебен акт.
В хипотезите когато страна- касатор не е упражнила правото си на въззивна жалба / не е обжалвала решението на първата инстанция или подадената въззивна жалба е била върната с определение , влязло в сила/ срещу решението на първата инстанция /било в уважената част на иска срещу нея , било в отхвърлената част на заявения от нея иск/ , то същата тази страна не може да обжалва въззивното решение , с което това решение е потвърдено, поради липса на предмет на обжалване.
С решението на първата инстанция Ц. П. А. , А. Н. А. , Г. Н. З., И. Х. З. са осъдени да заплатят на всеки един от ищците- В. И. Х., Й. Ж. Х., С. Г. И. и Л. И. И. по 10 385 лв. на основание чл. 30 ал.3 ЗС, ведно със законната лихва , като отхвърля исковете до пълния размер на всеки един от тях от 22 475 лв. , както и да заплатят на всеки един от ищците сума от по 2000 лв. , на основание чл. 86 ЗЗД като исковете до предявения размер от 4 326.76 лв. се отхвърлят.
Срещу така постановено решение е подадена въззивна жалба от Г. Н. З. и И. Х. З., В ЧАСТТА , с която частично са уважение заявените срещу тях осъдителни искове.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от В. И. Х., Й. Ж. Х., С. Г. И. и Л. И. И. , В ЧАСТТА с която са отхвърлени исковете срещу всеки един от ответниците Ц. П. А. , А. Н. А. , Г. Н. З., И. Х. З. за сумите, съставляващи разлика до заявения пълен размер т.е. за разликата над 10 835 лв. до размер на сумата 22 475 лв. , както и досежно отхвърлените искове по чл. 86 ЗЗД.
Подадената от Ц. П. А. и А. Н. А. въззивна жалба вх. No 56286/ 10.05.2014 година, в частта с която са осъдени по иска по чл. 30 ал.3 ЗС е върната с Разпореждане на администриращия съд от 21.10.2014 година, съобщено на жалбоподателите на 013.11.2014 година , необжалвано в законовия срок/ л.452-453/.
С Решение Nо 1140 от 01. 06. 2015 година по гр.В.д.Nо 481/2015 год. на АС-София частично е уважена въззивната жалба на Г. З. и И. З. , като присъдените суми по чл. 30 ал.3 ЗС са намалени с по 5 192.50 лв., а по исковете по чл.86 ЗЗД с по 1000 лв. и съответно са отхвърлени в тези части.
Решението на първата инстанция е потвърдено в останалата му обжалвана част.
Съгласно правилата на чл. 296 т.2 предл. първо ГПК решението на първоинстанционния съда , което не е обжалвано с въззивна жалба или същата е върната , влиза в сила от влизане в сила на определението/ разпореждането/ за връщане.
След като страна по делото не е упражнила надлежно правото си на въззивна жалба , то не може същата страна / участвала като въззиваема пред втората инстанция / да иска да упражни право на касационна жалба , с искане за пререшаване в тази част на решението на първата инстанция под предлог , че има право на такова обжалване с оглед постановения резултат по отношение на друга страна имаща същата позиция на ответник пред първата инстанция, но обжалвала решението на първата инстанция и постихнала по-благоприятен резултат при обжалването.
Безспорно е, че с разпоредбата на чл. 271 ал.3 ГПК се приема , че „ съдът / въззивният съд/ отменя решението и по отношение необжалвалите необходими другари на жалбоподателя“. Преценката на решаващия съд почива на точното интерпретиране на материалния закон , дефиниращ спорното защитимо субективно право на страната-ищец и възраженията на страната –ответник .В рамките на спора по чл. 30 ал.3 ЗС не е повдигнат и разглеждан въпроса относно формата на другарството между съсобствениците в рамките на търсената отговорност за реализирани ползи само от част от тях. В хода на разглеждане на спора във въззивната инстанция не е поставен въпроса и за присъединяване към въззивната жалба на Г. З. и И. З. / чл. 265 ГПК / доколкото жалбоподателите Ц. А. и А. А. са считали , че решението на съдилищата следва да бъде еднакво за всички съсобственици – ответници по иска по чл. 30 ал.3 ЗС. Изводите на касационния съд за формата на другарството са в подкрепа на извода , че необжалваното от касаторите Ц. А. и А. А. въззивно решение по отношение на тях е влязло в сила, а в рамките на въззивното решение няма изводи, който да засягат техни интереси, поради което и липсва предмет на касационното обжалване от тяхна страна.
Ето защо като намира обжалваното определение за правилно и законосъобразно, настоящият състав на ВКС приема частната жалба за неоснователна.
По изложените съображения, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение Nо 14 от 08.01.2016 година постановено по гр.д. Nо 5844/2015 година ВКС, ГК- I отд.., В ЧАСТТА с което е прекратено касационното производство и е върната като процесуално недопустима касационна жалба No 9783/16.07.2015 год. на Ц. П. А. и А. Н. А., и двамата от [населено място], подадена чрез адв.Д. А. – САК срещу въззивното решение , произнесено по исковете по чл. 30 ал.2 ЗС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :