Определение №93 от 27.1.2015 по гр. дело №4919/4919 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 93

С., 27.01. 2015 г.

Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 21 януари две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова

като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 4919/2014 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Й. Х. чрез пълномощник адв. Л. В. Софийска адвокатска колегия против въззивно решение от 10.02.2014г. по в. гр. дело № 15321/2011 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 06.06.2011 г. по гр. дело № 1017/2009г. на Софийски районен съд за отхвърляне исковете на Н. Н. Х. поставена под пълно запрещение, действаща чрез настойника си В. Й. Х. против Ц. А. Н. за прогласяване нищожността поради заобикаляне на закона на договор за дарение от 26.05.2003г., сключен с нотариален акт № 181, том ІІ, рег. № 3287,д. № 347/2003г. и на договор за покупко-продажба от 30.05.2003г., сключен с нотариален акт № 8, том. ІІІ, рег. № 3455, д. № 373/2003г. на нотариус М. К. с район на действие [населено място], предявен като главен, както и евентуалните искове за прогласяване нищожността на същите договори поради нарушаване на добрите нрави и липса на съгласие и евентуален иск за унищожаване на договорите по чл. 31 ЗЗД.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя правните въпроси – какви са критериите при определяне на това дали един договор накърнява добрите нрави; нарушаване разпоредбите на З., ЗМДТ и ДОПК от страна нотариуса представлява ли нарушаване по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД или представлява заобикаляне на закона и води ли до нищожност на договора за покупко-продажба; какви са критериите, по които съдът преценява дали е налице основание за унищожаване на договор на основание чл. 31 ЗЗД; непроизнасянето на съда по оплаквания за извършени нарушения на нотариуса, представлява ли съществено процесуално нарушение. Поддържа, че с обжалваното решение поставените правни въпроси са разрешени в противоречие с представена съдебна практика на ВКС като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Навежда се й основание по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради липса на съдебна практика.
Ответникът Ц. А. Н. в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване по поставените правни въпроси. Излага съображения, че част от въпросите не са включени в предмета на спора, в другата си част въпросите са поставени общо и с обжалваното решение са разрешени съобразно доказателствата по делото и съдебната практика на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове за нищожност на два договора и за унищожаемост по чл. 31 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените правни въпроси относно нарушаване разпоредбите на З., ЗМДТ и ДОПК от страна нотариуса и непроизнасянето на съда по оплаквания за извършени нарушения на нотариуса, представлява ли съществено процесуално нарушение са взаимно обусловени, но не са обуславящи за изхода на делото. Твърдения за допуснати нарушения от нотариуса при изповядване на двата договора не са били въведени в предмета на спора пред първоинстанционния съд, поради което, като въведени за първи път с въззивната жалба, въззивният съд е отказал да ги обсъди. Съдът е процедирал в съответствие със съдебната практика на ВКС установена с ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.
Правните въпроси по приложението на основанието за нищожност на договор, който накърнява добрите нрави и за унищожаемост по чл. 31 ЗЗД, с обжалваното решение са разрешени в съответствие със съдебната практика на ВКС относно фактическите състави на двете основания, приложени от съда към особеностите на конкретния случай, разрешен съобразно събраните по делото доказателства. С обжалваните решения съдът е разяснил, какво следва да се разбира под накърняване на добрите нрави, какви са били твърденията за тяхното нарушаване въведени с исковата молба, доколко те покриват фактическия състав на основанието за нищожност и какви са доказателствата по делото, след което е направен извод за неоснователност на иска. Жалбоподателят поставя въпроса общо и чрез него се домогва да ревизира изводите на съда по съществото на спора, което не е цел на производството по допускане на касационно обжалване. Същото се отнася и до въпроса за критериите, по които съдът преценява дали е налице основание за унищожаване на договор по чл. 31 ЗЗД. Този иск е отхвърлен не само поради това, че липсват категорични и безпротиворечиви доказателства, към момента на сключване на оспорените договори прехвърлителката да не е могла да разбира и ръководи действията си, но и поради погасяване по давност на правото на иск, с оглед разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗЗД, по възражение направено от насрещната страна. Във връзка с така наведеното основание, не без значение е представения по делото нотариален акт, с който четири месеца след сключването на оспорените от жалбоподателя договори, прехвърлителката му е продала другата идеална част от жилищната сграда, което идва да покаже, че същата е разбирала свойството и значението на извършеното и е могла да ръководи постъпките си по така сключените договори.
Предвид изложеното по поставените правни въпроси не се установява приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателят ще следва да заплати съдебни разноски за настоящето производство направени от другата страна в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита и списък по чл. 80 ГПК, както и искане в писмения отговор.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.

О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 10.02.2014г. по в. гр. дело № 15321/2011 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА В. Й. Х. да заплати на Ц. А. Н. съдебни разноски за настоящето производство в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ

ЧЛЕНОВЕ

Scroll to Top