1
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 93
София, 27 януари 2016 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети декември, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 5705/2015 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. А. М., [населено място], и Ф. „И. за Р.”, [населено място], подадена от пълномощника им адвокат Д. И., срещу въззивно решение №363 от 13.07.2015 г. по гр. дело №452/2015 г. на Русенския окръжен съд, с което частично е отменено решение №9 от 08.01.2015 г. по гр.д.№4829/2014 г. на Русенския районен съд и е признато по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установено по отношение на касаторите съществуването на вземане на М. Б. М. в размер на 24 118.66 лв. Въззивният съд е приел, че на 06.07.2010 г. между М. Б. М. от една страна и М. А. М. и Ф. „И. за Р.” от друга е сключен договор, по силата на който страните се съгласяват, че задължението в размер на 16 325.53 лв. по договор за цесия от 05.07.2010 г. ще бъде изплатено от М. А. М. солидарно с Ф. „И. за Р.” за 163 месеца съгласно погасителен план № 2 на равни месечни вноски, всяка в размер на 179.99 лв. , включващи главница и лихва, с падежи по погасителен план, при годишна лихва 9.5%, разпределена във всяка от вноските и с краен срок на погасяване-05.02.2024 г., който план представлява неразделна част от договора. /чл.4.1/ Страните са се уговорили, че при неизплащане на която е да е вноска или част от нея, всички вноски стават предсрочно изискуеми, без да е необходима нарочна покана /чл.4.2/. Между страните не съществува спор, че длъжниците по споразумението са изплатили сумата от 5 219.71 лв, представляващи 29 месечни вноски по погасителния план. Последното плащане е извършено на 05.12.2012 г., след което не е налице плащане на останалите вноски. По силата на изричната уговорка между страните, визирана в чл.4.2 от договора от 06.07.2010 г., при неплащане в срок на която и да е вноска или част от нея, цялото вземане става предсрочно изискуемо, без да е необходима нарочна покана. Не е спорно, че след 05.12.2012 год. не е налице плащане от страна на длъжниците по договора, поради което считано от същата дата, която е датата на падежа на 30 вноска, цялото останало вземане в общ размер на 24 118.66 лв. е станало автоматично предсрочно изискуемо. Неоснователно е позоваването от страна на длъжниците на ТР от 18.06.2014 по т.д. № 4/13 ОСГТК на ВКС, т.18. Тълкувателното решение в случая не намира приложение, тъй като касае настъпването на предсрочна изискуемост за кредити, предоставени от банки. В случая споразумението между страните не представлява договор за банков кредит, поради което с оглед свободата на договорянето в чл.9 ЗЗД няма пречка страните да договорят настъпване на автоматична предсрочна изискуемост на цялото вземане при наличие на неизпълнение на задължението за неплащане на месечна вноска или част от нея. С настъпилата на 05.12.2012 г. предсрочна изискуемост на цялото вземане – включващо главница и възнаградителна лихва, солидарните длъжници дължат на ищцата сумата от 24 118.66 лв.
Ответницата по касационната жалба М. Б. М., [населено място], оспорва жалбата.
Жалбоподателите са изложили доводи за произнасяне в обжалваното решение по следните правни въпроси: следва ли в случая да се приложи т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, независимо че страни по договора са физически лица и дали този договор е за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от Закона за потребителския кредит. Счита, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №363 от 13.07.2015 г. по гр. дело №452/2015 г. на Русенския окръжен съд. Повдигнатите от жалбоподателите въпроси обуславят крайното решение. Те обаче са решени в съответствие със задължителната съдебна практика, според която т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС е относима само за договор за банков кредит, какъвто процесният не е. Този договор не е и такъв по смисъла на чл.9 от Закона за потребителския кредит, защото няма нито предоставяне, нито задължение за предоставяне на заем, а с него страните по делото са уговорили възникване на ново облигационно отношение на мястото на съществуващо като са преуредили отношенията си занапред.
Съобразно изхода на спора на ответницата по касационната жалба не трябва да се присъждат деловодни разноски, защото такива не са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №363 от 13.07.2015 г. по гр. дело №452/2015 г. на Русенския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.