2
Върховен касационен съд на Република България НК, І н.о. дело № 1794/2011 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№93
гр.София, 28 юни 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в закрито заседание на двадесет и седми юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
РУЖЕНА КЕРАНОВА
при участието на прокурора АТАНАС ГЕБРЕВ
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ
ч.наказателно дело под № 1794/2011 година
Димитровградският районен съд е повдигнал пред ВКС спор за местната подсъдност по делото, което му е изпратил за разглеждане Хасковският районен съд.
Прокурорът при Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че правият във възникналия спор е ДРС, респ. че делото трябва да бъде разгледано в ХРС.
Върховният касационен съд намери, че делото трябва да бъде разгледано в ХРС.
Според „обстоятелствената част на обвинението” (чл.42, ал.1 НПК), от която следва да се изхожда „по въпроса за подсъдността”(пак там), спорното дело е за намерените на 5 май 2010 год. в два търговски обекта, единият – в района на ДРС, другият – на ХОС, на стоки, носещи защитени търговски марки; прието е, че стоките се намират в търговските обекти от м.април с.г., без да се уточнява някаква хронология във връзка с доставянето им в тях. ХРС обаче произволно (извън изложеното в обвинителния акт) приел, че инкриминираното поведение е започнало в неговия район, а завършило в района на ДРС. Последният съд на свой ред е възразил срещу този извод, но също в противоречие с цитираната част от чл.42, ал.1 НПК – ДРС просто е приел обратното на приетото от ХРС (че инкриминираните стоки са попаднали първо в димитровградския, а след това в хасковския търговски обект).
Всъщност разпореждането на ДРС съдържа и правилното разрешение на случая, само че то е дадено наред с неправилните-освен посоченото, още и в зависимост от местоживеенето в Хасково на повече от свидетелите (неправилното използване на последния критерий – по чл.42, т.3 НПК, е поради това, че той би бил приложим само ако ХРС не беше местнокомпетентният съд по общите правила – вж.напр. опр.36/88-ІІІ, Сб., с.165, както и опр. 24/03-І, Б.. 2/03). Спорът за подсъдност между двете съдилища следва наистина да бъде разрешен според правилото, че”[к]огато не може да се определи мястото, където е извършено престъплението,… делото е подсъдно на съда, в чийто район е завършено досъдебното производсво” (чл.36, ал.3 НПК)-т.е. в района на ХРС.
Ръководен от изложеното, ВКС-І наказателно отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НОХД 230/2011 год. на Димитровградския районен съд-прекратено, да бъде разгледано в Хасковския районен съд, където първоначално е било образувано като нохд № 556/2011 год., и за това да бъде уведомен и първият съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ