О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 93
София, 04.03.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание двадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 3674/2019 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 63/03.06.2019 г. по в. гр. д. № 97/2019 г. Варненският апелативен съд потвърдил решение № 2009/26.11.2017 г. по гр. д. № 2056/2017 г. на Варненския окръжен съд /допълнено по реда на чл. 248 ГПК с определение № 290/28.01.2019 г./, с което са отхвърлени искове с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, предявени от Т. О. Т., М. А. Я., Г. И. Л., Ю. П. Д., Р. И. М., Н. Х. Г., П. К. З., К. А. З., К. А. Д., И. К. Й. и С. С. Д. срещу Общината гр.Варна, за признаване на установено, че ищците са собственици по силата на правни сделки и/или наследяване на съответни идеални части от реална част от 692 кв. м., попадаща в имотните граници на ПИ с идентификатор ……….., целият с площ от 1 158 по КККР, при граници, показани на скицата на л. 31 от въззивното дело, както и евентуалните искове за собственост на същата реална част на основание давностно владение.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищците, които са изложили оплаквания, че същото е неправилно – основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
От ответника по касация – ответник по делото, е подаден писмен отговор със становище да не се допуска касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и е насочена срещу въззивно решение, което не е изключено от обхвата на касационния контрол съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което е допустима.
При произнасяне по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., намира следното:
По делото е установено правото на собственост на всеки от ищците върху самостоятелни жилищни обекти в сграда с административен адрес: [населено място], [улица], съответно: [населено място], [улица], вх. А. Първоначалните праводатели на всеки от ищците са се легитимирали като собственици на самостоятелен обект в жилищната сграда с нотариален акт, издаден на 01.08.1967 г., в който е посочено, че е за собственост върху жилище от сграда, построена върху парцел, отчужден за групово жилищно строителство, съставен на основание чл. 55к ЗПИНМ /отм./ и пар. 163 ППЗПИНМ /отм./. Посочено е, че лицата са придобили собственост чрез покупко-продажба на съответен апартамент, ведно с дадени идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. Посочена е стойността на съответния апартамент и частта от нея, представляваща припадаща се част от стойността на отчуждения имот.
Във всеки от последвалите разпоредителни актове е посочено, че се прехвърля собствеността върху дадения апартамент, ведно с прилежащите му идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно дворно място.
Със заповед № 4784/27.09.1957 г. на министъра на комуналното стопанство и благоустройство е одобрено сливането на парцели .., .. и .. от кв. … по плана на [населено място] в един парцел .. и отреждането му за кооперативно или групово жилищно строителство. Заповедта е издадена на основание чл. 55а ЗПИНМ /отм./, който в редакцията към този момент /ДВ, бр. 54/1956 г./ е предвиждал отредените парцели да се застрояват, след като бъдат отчуждени съгласно чл. 39, ал. 1, т. е. след обезщетяване на собственика. ЖСК „Ал. С.” е вписана в регистъра на 03.04.1958 г., т. е. не е имало отреждане за тази кооперация. За оценка на трите парцела е изготвен оценителен протокол от 21.05.1958 г. от комисията по чл. 67 ППИНМ /отм./, като оценката е изменена със съдебно решение, в което вече е вписано, че сумите се дължат от ЖСК „Ал. С.”. Не са ангажирани доказателства посочените в протокола и след изменението им суми за всеки от парцелите да са заплатени в цялост.
С решение № 20 по протокол № 19 от 25.06.1958 г. от заседанието на ИК на Г. [населено място] е отстъпен на ЖСК „Ал.С.” отреденият със заповед № 4784/27.09.1957 г. парцел и е определен срок за започване на строежа 01.03.1959 г. Въззивният съд посочил, че според редакцията на чл. 55ж ЗПИНМ /отм./ към 25.06.1958 г. /ДВ, бр. 91/1957 г./ с решение № 20 ЖСК „Ал. С.” е придобила собствеността върху парцела, като вече заплащането на обезщетение е ирелеватно за придобиване на собствеността.
Въззивният съд посочил, че с последващото изменение на нормата на чл. 55ж ЗПИНМ /отм./ с ДВ, бр. 90/1958 г. е отпаднала възможността за придобиване на собственост от ЖСК по посочения ред върху земята и на същата се отстъпва само право на строеж върху имотите, които, съгласно общите положения в чл. 55а ЗПИНМ /отм./, също изменен с ДВ, бр. 90/1958 г., се отчуждават в полза на държавата и върху тях се отстъпва право на строеж.
На 15.08.1960 г. на ЖСК „Ал. С.” е издаден билет за строеж за построяването на четириетажна жилищна сграда с магазин на партера по одобрен архитектурен план от 1958 г. С показанията на св. С. М., която е била член на кооперацията, е установено, че строителството започнало, но когато се направили основите през 1960 г., им съобщили, че булевардът /сега [улица]/ ще се разширява, поради което сградата следва да е изтеглена с 6 метра назад. Това наложило да се заринат първоначалните основи и строежът да започне на друго място.
Представен е протокол № 35/09.12.1960 г. от заседание на СПИНМ при Г. [населено място], според който е допуснато с решение на съвета от 04.10.1960 г. да се разшири [улица]от 20 на 35 м. в източна посока.
Съгласно извадка от протокол от 10.12.1960 г. на комисията по пар. 85 ППЗПИНМ /отм./ за оценка на недвижимите имоти, които се отреждат за разширението на [улица], както и на имотите, които се пресичат от тази линия и подлежат на отчуждаване за жилищно строителство, за ЖСК „Ал. С.” като собственик на дворище.. /парцел ..от кв. ../ е предвидено обезщетение за попадащите в разширението на булеварда 199 кв. м. от същото, както и за попадащите 153 кв. м. от собственото й дворище .. /парцел .. от кв. …/.
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза отредените за ЖСК три парцела съставляват дворище .., .. и .. от кв. .. по КП от 1950 г. Според одобрения през 1959 г. регулационен план на централната градска част на [населено място] тези имоти попадат в парцел ..-..,.. и парцел ..-..,.. от кв. .. /в билета за строеж е посочено, че се разрешава на ЖСК „Ал. С.” да изгради сграда в парцел ..-..,.. и в парцел ..-..,.. от кв. ../. След обявеното разширение на [улица]тази два парцела се включват в един общ парцел ..-..,..,..,…
С решение № 8 по протокол № 52/15.02.1961 г. на ИК на Г. [населено място] е взето решение да се изплати на ЖСК „Ал. С.” от Г. [населено място] посочената сума за отчуждената част от имота й, находящ се на [улица], 16, 16а, за разширението на булеварда.
Като взел предвид посочените решения на Г. [населено място] и оценителните протоколи, въззивният съд заключил, че до 15.02.1961 г. ЖСК „Ал. С.” е била възприемана от административните органи като собственик на придобитите по реда на чл. 55ж ЗПИНМ /отм./ в редакция по ДВ, бр. 54/1956 г. дворища .., .. и .. от кв. .. по КП от 1950 г., съответно отредените за тях по регулационния план от 1959 г. парцел ..-..,.. и парцел ..-..,.. от кв. .., отчасти отчуждени впоследствие за разширението на [улица]и остатъкът обединен в общ парцел ..-..,..,..,.., с придадени части от съседни имоти.
През м. февруари 1961 г. е взето ново решение от ИК на Г. [населено място] по т. 5 /не е представена началната страница на протокола от заседанието на ИК на Г., но същото не е по протокол № 52/15.02.1961 г./, което, според мотивната част, е продиктувано от това, че имотите на [улица], .., .., …, …, …, .., представляващи парцел ..-..,..,..,.. и парцел ..-..,..,.. се предвиждат за ново застрояване със сграда на 4 етажа с 40 апартамента; за по-целесъобразно застрояване се налага сливането на тези два парцела в един; със заповедта от 1957 г. са отчуждени дворища .., .. и .. за кооперативно жилищно строителство и е отстъпено право на строеж на ЖСК „Ал. С.” /според редакцията на чл. 55ж ЗПИНМ /отм./ към датата на решението на ИК на Г. от 25.06.1958 г. ЖСК придобива собствеността върху парцела, а не право на строеж/; това право не е осъществено от ЖСК, която не е изплатила изцяло обезщетенията на бившите собственици, което налага отмяната на предходното отчуждаване и извършване на ново, като се слеят парцели ..и … Въззивният съд посочил, че така е взето решение: 1. за отмяна на заповед № 4784/27.09.1957 г. на МКСБ, заедно със заповедта на МКСБ за отчуждаването на имота; 2. за сливане на дворища .., .., …, .., представляващи парцел ..-..,..,..,.. от кв. .., и дворища .., .., .., представляващи парцел…-..,..,.. от кв. .., като се образува от тях един общ парцел ..-..,.. от кв. …; 3. за отчуждаване на парцел ..-..,.. за групово жилищно строителство; посочено е, че собствениците ще бъдат обезщетени чрез участие в груповия строеж, с изключение на тези, които желаят обезщетяване в брой.
Въззивният съд посочил, че съобразно своята компетентност Изпълнителният комитет на Градския народен съвет не е можел да отменя заповеди на Министерството на комуналното стопанство и благоустройството и в тази част решението на колективния административен орган е нищожно. Компетентен е бил обаче съгласно чл. 55а ЗПИНМ /отм./ в действащата към м. февруари 1961 г. редакция /ДВ, бр. 90/1958 г./ и съгласно пар. 142 ППЗПИНМ /отм./ с решение да групира парцели и да отчуждава имоти в полза на държавата за държавно и групово жилищно строителство. Тези решения са окончателни и не подлежат на обжалване съгласно чл. 55а, ал. 3 ЗПИНМ /отм./ и пар. 143, ал. 1 ППЗПИНМ /отм./, като съгласно пар. 143, ал. 2 ППЗПИНМ /отм./ действието на съответните дотогавашни регулации се прекратява с решението на ИК на Г., без да е необходимо те предварително да се обезсилват, а, ако в образувания парцел за държавно, обществено, групово или кооперативно жилищно строителство са включени само части от имоти, регулацията за останалите части от имотите се изработва и одобрява по общия ред. Така и посочените парцели, образувани след разширението на [улица], а именно парцел ..-..,..,..,.. и парцел ..-..,..,.., са обединени в един парцел и отчуждени от собствениците им за групово жилищно строителство.
Въззивният съд посочил, че съгласно нормите на чл. 55в ЗПИНМ /отм./, пар. 147 и 148 ППЗПИНМ /отм./ парцелите за групово жилищно строителство се застрояват от окръжните или градските народни съвети. Собствениците на имоти се обезщетяват чрез отстъпване на жилища в сградата, която ще се построи в парцела /освен ако не желаят парично обезщетение/, а жилищата за собствениците в сградата, която ще се построи, се определят въз основа на одобрения архитектурен проект с решение на ИК на съответния народен съвет. Съдът посочил, че в настоящия случай това решение е № 37 по протокол № 52/27.02.1961 г. на ИК на Г. [населено място], с което са определени участниците в групов жилищен строеж „С.” № 14, 16, 18 и 20, секции І и ІІ и секции ІІІ и ІV. В секции І и ІІ са включени всички членове на ЖСК „Ал. С.”, която, съгласно протокола, е била собственик на дворното място преди обявяване на груповия строеж. Предвидените за тях апартаменти по протокола са именно тези, за които посочените лица са снабдени с нотариални актове през 1967 г. Останалите два апартамента в тази секция /ап. № 1 и ап. № 2/ са предвидени за първоначалните собственици на дворищата С. Р. и Г. Р. /третият собственик Г. Т. е обезщетен парично/. Съставените през 1967 г. нотариални актове по реда на чл. 55к ЗПИНМ /отм./ и пар. 163 ППЗПИНМ /отм./ са за самостоятелни обекти в сграда, построена върху парцел, отчужден за групово жилищно строителство, а не за снабдяване на членове на ЖСК с нотариални актове за обекти в изградена от нея сграда.
В тази връзка въззивният съд приел за неоснователно твърдението на ищците, че ЖСК е продължила да бъде собственик на парцела, а праводателите им са го придобили с прекратяване на ЖСК. Посочил, че собственост е придобила държавата чрез отчуждаването на парцела с решението на ИК на Г. В. от м. февруари 1961 г. за групово жилищно строителство по реда на чл. 55а ЗПИНМ /отм./, а членовете на ЖСК са обезщетени с жилища в сградата, предвидена за изграждане в него.
За групирания по регулация парцел ..-..,..,..,..,..,..,.., за който има издадена заповед за изменение на регулационния план, одобрена от 1963 г., е съставен акт за държавна собственост № …/27.11.1968 г. за държавно дворно място с площ от 1 055 кв. м. По КП от 1965 г. сградата е нанесена като съществуваща в имот пл. № …. По регулационния план от 1981 г. /одобрен със заповед от 30.12.1981 г., впоследствие обявена за нищожна/ сградата попада в територия, предвиждаща комплексно жилищно застрояване. По КП от 1999 г. сградата попада в имот пл. № …, целият с площ от 1 500 кв. м. За този поземлен имот е съставен акт за частна общинска собственост № …../10.06.2009 г. Имот с идентификатор ……… по КККР, одобрени със заповед от 10.11.2008 г., изменена 2013г., който е с площ от 1 158 кв. м., попада изцяло в границите на ПИ № … по КП от 1999 г., а последният имот попада изцяло в границите на обединения парцел ..-..,..,..,..,..,…,…, предмет на отчуждаване. Процесната реална част с площ от 692 кв. м. съставлява част от имота, предмет на акта за общинска собственост. Парцел ..-..,..,…,..,..,…,.. е бил държавна собственост, придобит чрез извършеното отчуждаване през 1961 г. и отреден за жилищно строителство съгласно предвижданията на градоустройствените планове. По силата на закона – пар. 42 от ПЗР на ЗИДЗОС, обн., ДВ, бр. 96/1999 г., е преминал в собственост на община Варна, която се легитимира като негов собственик и понастоящем. Извършеното през 2008 г. по искане на етажните собственици на сградата с административен адрес [улица] отписване от актовите книги за недвижими имоти частна държавна собственост на 415 кв. м. ид. ч. от парцел ..-..,..,..,..,…,..,… няма конститутивно действие.
По тези съображения въззивният съд приел, че ищците не се легитимират като собственици на претендираните идеални части от процесната реална част от имот с идентификатор ……….. по КККР чрез първия въведен от тях придобивен способ.
Въззивният съд обсъдил показанията на св. С. М. и С. Д., според които от построяването на сградата през 60-те години и понастоящем дворното място, в което тя е изградена, се ползва само от живущите в кооперацията и никой не е имал претенции към тях за ползването му, и посочил, че като носители на право на строеж върху държавното дворно място собствениците на самостоятелни обекти в сградата са имали правото да ползват и цялата незастроена част от земята. Дори и да са имали намерение за своене, а не за държане /както се предполага от титулите им за собственост/, с оглед нормата на чл. 86 ЗС в редакцията й до изменението с ДВ, бр. 33/1996 г. те не са могли да придобият собственост върху земята чрез давностно владение. Впоследствие и понастоящем с оглед нормата на пар. 1 от ЗДЗС, обн., ДВ, бр. 46/2006 г., също не са могли да придобият собственост чрез този придобивен способ.
В обобщение въззивният съд заключил, че ищците не се легитимират като собственици на процесната реална част от имот с идентификатор …………, предвид което не е допусната грешка в кадастралната карта чрез ненасянето на тази реална част като самостоятелен поземлен имот – тяхна собственост, и предявените искове като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите са поставили въпросите:
1. Във връзка със задълженията на съда по чл. 7, ал. 1, чл. 10 и чл. 236, ал. 2 ГПК може ли съдебното решение да се позовава на представен писмен документ в непълен вид и с липсващи страници, да му придава доказателствена стойност и да го кредитира като годно доказателство – по този въпрос се поддържа противоречие с решение № 42/20.07.2016 г. по т. д. № 3489/2014 г. на ВКС, ІІ-ро т. о., решение № 172/23.02.2010 г. по гр. д. № 386/2009 г. на ВКС, ІІІ-то г. о., и решение № 458/01.10.2010 г. по гр. д. № 1299/2009 г. на ВКС, ІІІ-то г. о.
Въпросът е поставен във връзка с мотивите към въззивното решение, че правото си на собственост върху отчуждени в нейна полза имоти ЖСК „Ал. С.” е изгубила с последващо решение на Изпълнителния комитет на Градския народен съвет [населено място], като не е представена началната страница на протокола от заседанието на Изпълнителния комитет. Касаторите смятат, че при тази отметка не е ясно защо съдът изобщо кредитира непълен документ и му придава доказателствена стойност и то по повод решаващи за спора обстоятелства, нито как се достига до заключението за времето на издаването и за авторството му. По този довод следва да се посочи, че документът е бил представен от самите касатори /ищци по делото/ и е описан в т. 49 на приложенията към исковата молба като „препис-извлечение на решение № 18 по протокол № 52 от заседанието на ИК на Г. – В. от 15.02.1961 г.”. Следователно, позовавайки се на него, касаторите не оспорват времето на издаването му и авторството, а това, че документът материализира акт на Изпълнителния комитет, е видно и от самото съдържание на документа. Касае се за редовно доказателствено средство, годно да установява релевантни за спора факти. Прегледът на цитираната съдебна практика не дава основание за формиране на извод за наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, защото в посочените актове са разгледани различни от настоящата хипотези – непълнота на ангажирана като доказателство застрахователна полица, в която общите условия на договора са описани като приложение, но не са представени по делото /решение № 42/20.07.2016 г./; липсваща страница от представено копие на решение на Общинския съвет, поради което не се установява да е взето решение от компетентния орган за съкращаване на щата /решение № 172/23.02.2010 г./; прието заверено от страната копие на платежен документ по същество е игнорирано, тъй като е нечетливо по отношение на лицето, в чиято полза е извършено плащането /решение № 458/01.06.2010 г./.
2. Какво е приложното поле на чл. 55а ЗПИНМ /отм./ в редакцията му след измененията с ДВ, бр. 90/1958 г. и допустимо ли е групирането на парцели и отчуждаването на имоти по този ред в случаите, когато с акт на министъра на комуналното стопанство и благоустройството предшестващо е било одобрено придобиването на собствеността върху тези парцели от жилищностроителна кооперация по реда на чл. 55ж ЗПИНМ /отм. / – по този въпрос се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради липса на съдебна практика.
Поддържаното основание за допускане на касационно обжалване не е налице. Нормата на чл. 55а ЗПИНМ /отм./ в посочената редакция е ясна, не създава проблеми в практиката и е приложена от въззивния съд според точния й смисъл, а именно, че урежда специфичен случай на образуване или групиране на парцели и отчуждаване на имоти в полза на държавата за конкретно посочени в нея мероприятия по улично-регулационния план – за държавно и групово жилищно строителство или за отстъпване право на строеж на обществени организации или на жилищно-строителни кооперации. Поставяйки въпроса, касаторите изхождат от данните по делото за заповед от 1957 г., издадена от йерархически превъзхождащ орган, която е била отменена от Изпълнителния комитет на Градския народен съвет и е извършено от същия орган ново групиране и отчуждаване на имоти. Като възприемат становището на въззивния съд, че в частта за отмяна на заповедта на министъра на комуналното стопанство и благоустройството решението на Изпълнителния комитет на Градския народен съвет е нищожен административен акт, касаторите развиват теза, че изразената разпоредителна воля на административния орган да слее дворища в общ парцел и да ги отчужди за групово жилищно строителство, почива и е последица от постановената в същия акт и без наличие на материална компетентност отмяна на предшестващата заповед на горестоящия орган. Такава връзка на зависимост обаче не е налице, предвид изложените мотиви, че групирането и отчуждаването в полза на държавата от ЖСК „Ал. С.” на придобития от нея имот е наложено от обстоятелството, че собствениците на отчуждените имоти не са били обезщетени изцяло. Следователно, поставеният въпрос е породен от несъгласието на касаторите с правните изводи на въззивния съд, правилността на които обаче не е предмет на производството по селекция на касационните жалби, а не от неяснота, непълнота или противоречивост на нормата на чл. 55а ЗПИНМ /отм./, което, ако бе налице, би обусловило основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК съобразно разясненията в т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на ответника по касация, защитаван от юрк. П. Ц., следва да се присъдят разноски по водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 150 лева, определен съобразно чл. 78, ал. 8 вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 63/03.06.2019 г. по в. гр. д. № 97/2019 г. на Варненския апелативен съд.
ОСЪЖДА Т. О. Т. с ЕГН [ЕГН] и адрес: [населено място], [улица], ет. 3, ап. 12, М. А. Я. с ЕГН [ЕГН] и адрес: [населено място], [улица], ет. 3, Г. И. Л. с ЕГН [ЕГН] и адрес: [населено място], [улица], ет. 4, Ю. П. Д. с ЕГН [ЕГН] и адрес: [населено място], [улица], ет. 2, Р. И. М. с ЕГН [ЕГН] и адрес: [населено място], [улица], ет. 1, Н. Х. Г. с ЕГН [ЕГН] и адрес: [населено място], [улица], ет. 4, П. К. З. с ЕГН [ЕГН] и адрес: [населено място], [улица], ет. 1, К. А. З. с ЕГН [ЕГН] и адрес: [населено място], [улица], ет. 1, К. А. Д. с ЕГН [ЕГН] и адрес: [населено място], [улица], вх. А, ет. 4, И. К. Й. с ЕГН [ЕГН] и адрес: [населено място], [улица], вх. А, ет. 4 и С. С. Д. с ЕГН [ЕГН] и адрес: [населено място], [улица], вх. А, ет. 2 да заплатят на Общината гр. Варна разноски по водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 150 /сто и петдесет лв./ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: