О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 93
[населено място], 05.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІІІ г.о.в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3569 по описа за 2019 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. Т. З. чрез адв.Р. П. срещу решение № ІІІ – 32 от 16.04.19г.по в.гр.дело № 328/19г.на Окръжен съд – Бургас, с което е потвърдено решение № 2496/3.12.18г.по гр.дело № 7681/16г.на Бургаския районен съд.С него е отхвърлен предявения от същата страна против „В и К”ЕАД [населено място], иск за приемане за установено в отношенията между страните,че констативен протокол № 49 от 30.09.14г.,приложен по гр.дело № 2135/15г.на РС –Бургас, е неистински документ с невярно съдържание.
Решението е постановено, след като Върховният касационен съд с определение № 168/20.04.18г.п о ч.гр.д.№ 1084/18г.на ІІІ г.о. е отменил въззивно определение на ОС –Бургас от 29.01.18г. по гр.дело № 1531/17г. и потвърденото с него определение на РС –Бургас за прекратяване на производството по иска.
В приложеното изложение се сочи основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроса: Следва ли да се приемат за неотносими към предмета на делото писмените доказателства, събрани по образувано и водено досъдебно производство от прокуратурата и МВР, с идентичен предмет и страни,които са идентични и по гражданското дело,след като тези доказателства са изискани и приети по надлежния ред от първоинстанционния съд, и безспорно са установили факти, които са важни за провеждане на пълно и главно доказване на иска.
Ответникът по касационната жалба „В и К” ЕАД София счита,че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено по делото,че ищецът Д. З. е работил на трудов договор при Хотелски комплекс „Ч.” [населено място], на длъжност „пазач”. На 30.09.14г.е присъствал при извършване на проверка на водомера на обекта от служители на „В и К”Бургас, който бил монтиран във водомерната шахта,разположена на територията на комплекса.Бил съставен констативен протокол № 49/30.09.14г.,от който било видно,че има манипулиран измервателен уред,видими следи от водопроводен ключ по фланците на водомера,скъсана пломба на водомера № 1356925.Не е било спорно по делото,че срещу потребител в протокола се е подписал ищецът,т.е.не е оспорена автентичността на документа,а констатациите от проверката.Прието е още,че с влязло в сила решение по гр.дело № 2135/15г.на БРС са установени задължения на „Хотелски комплекс Ч. БС”ЕАД в качеството му на абонат на ВиК услуги.В друго исково производство по гр.дело № 4186/15г.на БРС, проведено между същите страни,верността на техническите заключения на служителите на „В и К”ЕАД-Бургас,отразена в протокол № 49/30.09.14г.е оспорена, но съдът го е кредитирал като вярно,истинско и годно доказателство. Производството по делото е приключило с влязъл в сила съдебен акт,установяващ задължения за дружеството – абонат.
При анализ на доказателствения материал по делото /съдебно –почеркова експертиза и свидетелски показания/ въззивният съд е приел,че не са доказани твърденията на ищеца,че техническите заключения на проверяващите органи,отразени в процесния протокол,са неверни, поради което е отхвърлил като неоснователен предявения иск.
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
В ТР № 1 /19.02.10г.по т.д.№ 1/09г.на ОСГТК на ВКС е дадено разяснение,че общото основание за селектиране на касационните жалби е произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,за формиране решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.Поставения от жалбоподателя въпрос : Следва ли да се приемат за неотносими към предмета на делото писмените доказателства, събрани по образувано и водено досъдебно производство от прокуратурата и МВР, с идентичен предмет и страни,които са идентични и по гражданското дело,след като тези доказателства са изискани и приети по надлежния ред от първоинстанционния съд, и безспорно са установили факти, които са важни за провеждане на пълно и главно доказване на иска, не е от значение за изхода на делото.Това е така, тъй като съдържащите се в постановлението за прекратяване на досъдебно производство на РП-Ц., водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.234в ал.1 НК, констатации не обвързват гражданския съд.Съгласно чл.300 ГПК задължителна сила има само влязлата в сила присъда относно това дали е извършено деянието,неговата противоправност и виновността на дееца. Въззивният съд точно е приложил закона, като е приел за неотносимо представеното пред районния съд постановление от 30.03.15г. за прекратяване на досъдебно производство.
С оглед на изложеното се налага извод,че не е налице общото основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв, определено по реда на чл.78 ал.8 вр.с чл.23 т.4 от Наредбата за заплащане на правната помощ .
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № ІІІ – 32 от 16.04.19г.,постановено по гр.дело № 328/19г.на Окръжен съд – Бургас.
ОСЪЖДА Д. Т. З.,с ЕГН [ЕГН] да заплати на „В и К” ЕАД [населено място] сумата 100 лв /сто/разноски за юрисконсултско възнаграждение за ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.