5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 93
гр. София, 07.02.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти февруари през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 8 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на Л. Д. Е. от [населено място], обл. П., чрез процесуалния й представител адв. Ю. М., против определение № 2878 от 3 октомври 2012 г., постановено по ч.гр.д. № 2979 по описа на окръжния съд в гр. Пловдив за 2012 г., с което е потвърдено определение № 787 от 6 юни 2012 г., постановено по гр.д. № 2496 по описа на районния съд в гр. Асеновград за 2011 г., с което е върната исковата молба, подадена от Е. и Н. Д. М. от [населено място], против А. А. С. от [населено място], Ц. Б. К. и А. Б. С. – двамата от [населено място], за делба на съсобствен имот.
В жалбата се сочи, че обжалваното определение е неправилно, тъй като на ищците не бил известен фактът за наличие и на други наследници на имота освен страните по делото и с оглед конституирането им съдът указал на ищците да снабдят удостоверения за наследници, адреси и единни граждански номера, което изисква издаване на съдебни удостоверения и снабдяване с различни документи от различни общински администрации; администрациите не издават удостоверенията веднага, а и не ги изпращат директно на съд, а на молителите, които трябва да ги представят в съда, поради което ищците не са могли в изключително кратките срокове, поставени от първата инстанция, да изпълнят всяко едно от поредните си задължения, което е наложило да бъде искано удължаване на срока на няколко пъти; ищците са пенсионерки, не живеят на територията на районния съд и не са могли винаги да пътуват лично до съда, а и когато са правили това, не винаги са получавали нужната информация; нормално е съдът да уведомява страната, когато тя е поискала нещо, особено по сроковете, които са процесуални, поради което неправилно съдът приема, че като не е изпълнил задължението си да уведоми страната за процесуалните срокове, то първата инстанция не е допуснала нарушение; съдът е длъжен както да указва писмено за отстраняване на нередовности, така и да укаже какви точно нередовности и по какъв ред да бъдат отстранени, а когато е постъпила молба за продължаване на сроковете, определени от съда, съдът също следва да уведомява страната дали е уважил искането и какъв е новоопределеният срок; спецификата на делбеното производство предполага дори и в хода на съдебното производство да се установява, че се появяват нови наследници, което налага действия по конституирането им и по-дълги срокове; след като правото на делба не се погасява по давност и дори с цел процесуална икономия съдът не следва да връща искови молби, след като гражданите отново и отново могат да сезират същия съд за делба на същите имоти, а обратното би означавало отказ от правосъдие, тъй като процесуалните срокове за представяне на документи от други администрации в съда са по-кратки от сроковете на администрациите; въпреки всички трудности ищците са изпълнили разпореждането на съда и са представили всички множество изискуеми документи, но съдът върнал исковата молба като нередовна. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 274, ал. 3, вр. чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, включено в частната жалба, се сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите: следва ли съдът да изпраща съобщение на страната, поискала удължаване на процесуални срокове при наличие на уважителни причини за това, в което съобщение да се съдържа съобщение относно факта уважено ли е искането и какъв е новият срок; следва ли съдът в едно и също делбено производство за една част от наследниците да събира служебно информация, а за друга част да задължава страните да се снабдяват с такава информация в седемдневни срокове с последиците от неспазването на срока; следва ли съдът да се съобразява при определяне на процесуалните срокове за представяне на документи от други администрации със сроковете за издаването им от съответните администрации, и броят на документите и от колко администрации страната следва да се снабди с документи, за да изпълни разпореждането на съда; следва ли съдът, при все, че страната е представила всички изискуеми удостоверения за наследници и адреси на наследниците веднага, след като се е снабдила с тях от различните администрации, и то на територията на цялата страна, да връща исковата молба като нередовна, тъй като формално е изтекъл срок, за който ищците не са били уведомени. Сочи се, че касационното обжалване следва да се допусне и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГК, тъй като съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата. Представя се определение на въззивен съд.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С определението си въззивният съд приема, че в срока за отговор ответниците са посочили наличие и на други наследници, поради което съдът е изискал служебно удостоверения за наследниците и е констатирал наличието и на други такива; исковата молба е оставена без движение за посочване на адресите за призоваване на наследниците, за което ищците са били надлежно уведомени и им е издадено съдебно удостоверение, подадена е молба за удължаване на срока и съдът го е удължил с 20 дена, поискано е ново удължаване и съдът е продължил същия с две седмици от предходното удължаване; в рамките на почти двумесечния срок страната не е изпълнила указанията на съда за отстраняване на нередовностите; съгласно ГПК съдът няма задължение да уведомява страната за удължаването на срокове, а страната следва сама да следи за това, тъй като продължаването на срока има действие от момента на изтичане на предходния срок.
След преценка на доводите на жалбоподателката в жалбата и изложението към нея, съдът намира, че въззивното определение не следва да се допусне до касационно обжалване.
По първия поставен правен въпрос е налице задължителна съдебна практика. Така в определение № 79 по ч.гр.д. № 24/2010 г., ІV г.о., както и в определение № 147 по ч.гр.д. № 84/2010 г., ІІІ г.о., ВКС приема, че по отношение на новия срок според текста на закона, не следва да се изпраща препис от съдебния акт за продължаване на срока на молителя; след като новият срок започва да тече от изтичането на първоначалния, това означава, че молителят е длъжен сам да следи за началото и края на срока; при невъзможност в този срок да изпълни указанията на съда, за страната съществува възможността да поиска ново удължаване на срока. Настоящият съдебен състав изцяло споделя това тълкуване на правилото на чл. 63, ал. 1 и 2 ГПК. В случая въззивният съд е приложил закона правилно.
Вторият правен въпрос не може да послужи като основание за допускане на касационното обжалване най-малкото заради некоректното му поставяне съобразно фактите по делото. След отговора на исковата молба и във връзка с твърдението за наличието на още съсобственици на имота, първоинстанционният съд е изискал от общината представяне на удостоверения за наследници на три лица. При получаването на съответните удостоверения съдът оставил исковата молба без движение с указание към ищците да насочат претенцията си и към останалите съсобственици. Ищцовата страна при предявяването на иска си следва да спази изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК, като в противен случай съдът е длъжен да пристъпи към процедурата по чл. 129, ал. 2 ГПК и да остави исковата молба без движение. В случая съдът е приложил закона правилно, и не е налице сочената от частната жалбоподателка хипотеза – за една част от наследниците да е събрана служебно информация, а за друга задължението за предоставяне на такава да се възлага върху ищеца.
Третият правен въпрос не обосновава допускането на касационното обжалване, тъй като разрешаването му няма да допринесе за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Сроковете за изпълнение на съответните процесуални действия пред гражданския съд са определени в ГПК или се определят от съда. В случай на нередовност на исковата молба законът сочи, че отстраняването на нередовността следва да стане в рамките на едноседмичен срок от получаването на съобщението за това (чл. 129, ал. 2 ГПК), а в случай на уважителни причини, каквито биха могли да бъдат различните срокове за извършване на административни услуги, за ищеца стои възможността да иска продължаване на срока по чл. 63 ГПК.
Последният правен въпрос не държи сметка за правилото на чл. 129, ал. 3 ГПК, според което когато ищецът не отстрани в срока нередовностите, исковата молба заедно с приложенията се връща. Представянето на необходимите документи след изтичането на срока, не води до отстраняване на констатираните нередовности. Ето защо и този въпрос не обосновава допускане на касационното обжалване.
На последно място следва да се отбележи, че представеното с частната жалба определение по ч.гр.д. № 7498/2009 г., СГС, разрешава проблема с продължаване на срок, и не дава разрешение по поставените от частната жалбоподателка правни въпроси.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 2878 от 3 октомври 2012 г., постановено по ч.гр.д. № 2979 по описа на окръжния съд в гр. Пловдив за 2012 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: