ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 93
гр. София, 09.02.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 2986 по описа на Върховния касационен съд за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК /редакция до изменението със ЗИД ГПК обн. в ДВ бр.86-2017 г./.
Образувано е по касационна жалба вх. № 68402/23.05.2017 г. на Д. Н. А., чрез адвокат Н. А. от САК, против въззивно решение № 2376/10.04.2017 г., постановено по възз.гр. д. № 12282/2015 г. по описа на Софийския градски съд, с което като е потвърдено решение от 16.07.2015 г. по гр. д. № 2008/2015 г. на Софийския районен съд, са отхвърлени предявените от Д. А. срещу Общински културен институт „Надежда“ – [населено място], [улица], искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ – за признаване на уволнението за незаконно и отмяната му, за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „главен счетоводител“ и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение в размер на 3 120 лева за периода от 20.11.2014 г. до 19.05.2015 г.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката сочи основанието по чл. 280, ал.1, т.1 и т. 2 ГПК за допускане на касационния контрол по следните въпроси: 1/ за наличие и установяване на недобросъвестно упражняване на права от страна на работодателя при приложението на хипотезите по чл.328, ал. 1, т. 6 и т.11 от КТ; 2/ статутът на работодателя на третостепенен разпоредител с бюджетни средства, дава ли му право да променя щатното разписание за длъжностите, утвърдени от първостепенния разпоредител; 3/ следва ли въззивният съд да приеме едно предстоящо събитие, неотносимо към уволнителния период – приемането на нов правилник на Общински културен институт „Надежда“ – като доказателство за увеличения обем работа в предприятието.
Ответната страна по жалбата – Общински културен институт „Надежда“- [населено място], чрез адв. Г. К., в писмен отговор поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на съдебните разноски за настоящото производство.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
По делото е установено, че ищцата Д. А. притежава висше образование по специалността „Икономика и управление на промишлеността“ и е заемала длъжността „главен счетоводител“ при ответника Общински културен институт „Надежда“, съгласно сключен трудов договор от 18.09.2007 г. Изискванията за заемане на длъжността „главен счетоводител“ към този момент са били – висше икономическо образование, минимум 5 години трудов стаж в организация на бюджетна издръжка, компютърна грамотност и управленски опит. Установено е, че в периода 2009 г. – 2013 г. и към момента на прекратяване на трудовото й правоотношение /20.11.2014 г./ служителката е работила при още трима други работодатели по допълнителни трудови договори, без да е получила писменото разрешение на основния си работодател, така както това е договорено с допълнителното споразумение от 26.09.2013 г. С последното е променена продължителността на работния й ден на 4 –часов. Във връзка с новоприето Приложение № 36 към Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени и на услуги, предоставяни от Столична община и извършена с протокол от 01.08.2014 г. преоценка на работните места от комисия при работодателя, последният е утвърдил на 28.08.2014 г. нова длъжностна характеристика за длъжността „главен счетоводител”. Със същата е въведено изискване за притежавано от лицето висше икономическо образование по специалността „Счетоводство и контрол”, като е предвидено трудовата функция да се изпълнява на пълен работен ден, мотивирано с увеличения обем на работата. Длъжностната характеристика е връчена на ищцата на 29.09.2014г., при условията на отказ. На 20.10.2014 г. на А. е връчено 30-дневно предизвестие за прекратяване на трудовия договор, поради липса на изискуемото с новата длъжностна характеристика образование по специалността „Счетоводство и контрол”. След изтичане срока на предизвестието, също при условията на отказ е връчена заповед № 170/ 19.11.2014 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 и т.11 от КТ, считано от 20.11.2014 г.
Въззивният съд е приел, че уволнението на посоченото в заповедта основание по чл.328, ал.1, т.6 КТ е законно, защото по делото е безспорно установено, че с връчената на ищцата нова длъжностна характеристика са променени изискванията за заеманата от нея длъжност. На тези изисквания тя не отговаря, защото има висше образование – икономист със специалност „Икономика и управление на промишлеността“, при изискуемо висше икономическо със специалност „Счетоводство и контрол”. Въвеждането на нови изисквания за заемане на една длъжност е въпрос на преценка на работодателя и не подлежи на съдебен контрол. Изключение от този принцип е наличието на злоупотреба с право. Оборването на презумпцията за добросъвестност на работодателя при уволнението е в тежест на ищеца. В настоящия случай ищцата не е доказала, че работодателят е променил изискванията за заеманата от нея длъжност единствено и само с цел да прекрати трудовия договор. Въззивният съд е приел, че съдът не е компетентен да се произнася по въпроса за нужната квалификация за дадена длъжност и има ли обективна необходимост от въведената промяна, стига с нея да не се нарушават императивни правни норми, включително и забраната за злоупотреба с право – чл. 8, ал. 1 КТ, както и пряка и непряка дискриминация. Работодателят има на общо основание задължение да спазва принципа за добросъвестно осъществяване на трудовите права и задължения и въпреки, че в хипотезата на уволнение по чл.328, ал.1, т.6 и т.11 КТ съдебният контрол не обхваща преценката за целесъобразност, контролът на съда за законосъобразност на уволнението включва и преценката дали трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно, съобразно изискванията на закона /чл. 8, ал. 1 КТ/, когато в процеса е въведено твърдение за нарушения на тези изисквания. Такива обстоятелства не са установени от ищцата, която носи тежестта да ги докаже, предвид което исковете по чл.344, ал.1, т.1 – т.3 КТ са отхвърлени.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че при тези решаващи изводи на въззивната инстанция, не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване.
Първият изведен /и уточнен от състава на ВКС/ въпрос в изложението е правнорелевантен, но той не е решен в противоречие с константната практика на ВКС, нито при наличието на създадена такава практика е налице сочената от жалбоподателката хипотеза на чл.280, ал.1, т.2 ГПК /ред. до изм. с ДВ бр.86-2017 г./. На първо място, обстоятелството, че длъжностната характеристика е променена само по отношение на изискването за образование, само по себе си не може да обоснове извод за злоупотреба с право. Преценката на работодателя за промяна в изискванията за заемане на определена длъжност не подлежи на съдебен контрол, доколкото по този начин не е нарушена императивна правна норма, не се злоупотребява с право или не е установен дискриминационен подход. Няма повелителна разпоредба, която да забранява промяна на длъжностната характеристика само по отношение на изискването за образование. Презумпцията за добросъвестност по чл. 8, ал. 2 КТ е оборена само когато по делото е установено от ищеца, че чрез предоставените му от закона средства работодателят е целял единствено прекратяване на трудовия договор с конкретен служител; че въведените нови изисквания не са с оглед интереса и нуждите на работата, а само с цел да се прекрати трудовия договор с определен служител или да се заобиколят изискванията за подбор по чл. 329, ал. 1 КТ или предварителната закрила по чл. 333 КТ. Въззивният съд е съобразил практиката на ВКС, че работодателят може да прецени какво образование и каква квалификация са необходими за съответната длъжност, като установи различни или по-високи критерии от нормативно установените. Без правно значение е причината, наложила промяната в изискванията, тя може да е свързана с бъдеща промяна на дейността, увеличен обем на работа или реорганизация, като в тежест на работника е да докаже недобросъвестността на работодателя в нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ. Както се посочи, при въвеждането на нови изисквания за образование и квалификация, за да действа добросъвестно, работодателят трябва да съобрази не само нуждите на предприятието, но и да действа равнопоставено по отношение на всички заети лица.
Останалите два въпроса в изложението не обосновават общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Промяната в щатното разписание няма отношение към законността на уволнението, предприето поради промяна в изискванията на заемане на определена длъжност; а причините, поради които работодателят променя с длъжностната характеристика изискванията за определена длъжност, както се посочи и по-горе, са извън предмета на съдебния контрол, освен ако не е налице злоупотреба с права, каквато в случая не е установена.
При този изход на делото жалбоподателката дължи на ответната страна направените за тази инстанция разноски, които възлизат на сумата 500 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2376 от 10.04.2017 г., постановено по възз.гр.д. № 12282/2015 г. по описа на Софийския градски съд.
ОСЪЖДА Д. Н. А. да заплати на Общински културен институт „Надежда” – [населено място] направените за тази инстанция разноски в размер на сумата 500 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.