О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 93
София, 25.01.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети януари двехиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1265/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от К. З. К. от [населено място], ЕГН [ЕГН], чрез адвокат А. М. против въззивно решение на Видински окръжен съд, ГК от 22.06.2011 г. по гр. д. № 252/2011 г., с което е потвърдено решение на Видински районен съд № 135/31.03.2011 г., постановено по гр. д. № 952/2010 г., с което са отхвърлени предявените от К. З. Х. против [фирма], [населено място] искове с правно основание чл. 200 КТ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди и пропуснати ползи от професионални заболявания „хроничен бронхит” и „хроничен ринофарингит” за сумата 5001 лв. за времето от 24.05.2009 г. до 1.07.2010 г. със законна лихва от подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане, представляващи разлика между пенсия за осигурителен стаж и възраст, на която ищецът би имал право към 24.05.2009 г., ако не е бил получил професионалното заболяване и ако не е бил трудоустроен на по-ниско платена длъжност, а по-късно и уволнен от ответника и заради заболяването си е останал без работа и възможност да придобие осигурителен стаж и получаваната пенсия за инвалидност от общо заболяване, ведно с лихва за забава в размер на 70.00 лв. за периода от 24.05.2009 г. до 21.05.2010 г.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Формулирани са материалноправни и процесуалноправни въпроси. Цитирана е съдебна практика на ВС и ВКС.
За ответника по касация [фирма], [населено място] не е изразено становище.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира, че не е налице основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Ищецът е работил по трудов договор при ответника на длъжност „бемберист”. Признато му е професионално заболяване „хроничен бронхит” и „хроничен ринофарингит” с протокол на Д. № 4/9.071998 г. и с акт за трудова злополука № 15/21.07.1998 г. Трудоустроен е на длъжност „пазач” от 4.09.1997 г., на която длъжност е работил до прекратяване на трудовото правоотношение с ответника на 16.04.1999 г. със заповед № 390/15.04.1999 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ, поради закриване на предприятието. С ЕР на ТЕЛК от 23.01.2006 г., 25.01.2008 г. и 5.01.2010 г. на ищеца е призната трайна неработоспособност поради професионално заболяване „хроничен бронхит” с различни проценти, последното от които експертни решения на ТЕЛК определя срок на инвалидност до 1.01.2013 г. С разпореждане от 14.03.2006 г. на РУ”СО”-В., считано от 1.01.2006 г. на ищеца е определена лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 132.66 лв. и лична социална пенсия за инвалидност 17.23 лв. или общо 149.99 лв. С разпореждане на РУ”СО”-В. от 15.02.2008 г., считано от 2.01.2008 г., на ищеца е определена лична пенсия за инвалидност от общо заболяване в размер на 166.95 лв. и лична социална пенсия за инвалидност от 83.85 лв. или общо 187.91 лв. С разпореждане от 26.06.2009 г. на РУ”СО”-В. е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 1-3 вр. § 4 ПЗР на КСО, като е установено, че ищецът не отговаря на условията за пенсиониране при втора категория труд. Претендира по делото обезщетение за пропуснати ползи за времето от 24.05.2009 г. до 1.07.2010 г. в размер на 5 001.00 лв., съставляващо разлика между пенсия за осигурителен стаж и възраст, която ищецът би имал право да получи към 24.05.2009 г., ако не е бил заболял професионално и не е бил трудоустроен на по-ниско платена длъжност, а по-късно и уволнен от ответника и поради заболяването си е останал без работа и възможност да придобие осигурителен стаж и получаваната пенсия за инвалидност поради общо заболяване със законна лихва и 70.00 лв. лихва за забава.
Въззивният съд е възприел правния извод на районния съд за неоснователност на исковете с позоваване на т. 6 ППлВС № 4/30.10.1975 г. и дължимост на обезщетение, но за вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. При намалена трудоспособност на работника или служителя поради професионално заболяване вредите са от разлика между получаваното от него трудово възнаграждение преди увреждането и размера на пенсията поради заболяване, която се дължи до навършване на предвидената за добиване право на пенсия за изслужено време възраст и този срок може да бъде продължаван най-много с толкова време, колкото би било необходимо за достигане на пълния трудов стаж по чл. 2 от ЗП от 1957 г. Посочената разликата компенсира реално претърпени имуществени вреди в пряка и непосредствена последица от професионалното заболяване. Относно претендираната по делото разлика между получаваната поради заболяването пенсия по болест и пенсията, която лицето би получавало, ако не е било заболяло и е продължило да работи при работодателя на заеманата преди заболяването му длъжност липсва пряка и непосредствена причинна връзка с професионалното заболяване.
Въпросите, поставени от касатора с изложението са правни въпроси по смисъла на т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, тъй като съставляват правни въпроси от значение за изхода по конкретното дело, разрешени с обжалваното въззивно решение, включени в предмета на спора и обусловили правните изводи на съда.
Доколкото, обаче, е изпълнено от касатора общото изискване на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, не са налице изискванията на специалните хипотези на закона, предвидени с т. 1, 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК по отношение на въпросът: обезщетяването за пропуснати ползи вследствие увреждане при професионално заболяване, възникнало при съществуващо трудовоправно отношение след достигане на пенсионна възраст на трудоустроения увреден работник.
По въпросът: прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и директно прилагане на международни правни актове, приети от България, като Конвенция относно обезщетенията при професионални болести, ратифицирана с Указ № 3 на Ц. Б. ІІІ от 17.01.1929 г., Конвенция № 42 относно обезщетенията при професионални болести /ревизирана/, 1934 г., ратифицирана от България с Указ № 745 на Президиума на В. от 31.08.1949 г. и Декларация за правата на инвалидите, провъзгласена с резолюция 3447/ХХХ/ на ОС на О. от 9.12.1975 г. , въззивният съд не се е произнасял и не е налице правен въпрос по смисъла на т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК.
Същият характер има и въпросът за прилагането на чл. 212 КТ, указващ приложението на гражданския закон в производството по трудови спорове, свързани с имуществената отговорност на работодателя по реда на чл. 200сл. КТ.
По процесуалноправните въпроси: за задължението на съда да спазва съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ задължителните тълкувателни решения на ВС; за задължението на съда да се съобразява с постановените по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС; за процесуалните задължения на съда за обсъждане на всички наведени доводи и възражения на страните по делото и за отстраняване на допуснати от първоинстаницонния съд закононарушения също не са налице специалните изисквания на т. 1, 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Приложените към изложението постановления на ВС и решения на съдебни състави на ВКС не обосновават предпоставките за допустимост на касационното обжалване в конкретния случай.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Видински окръжен съд от 22.06.2011 г., постановено по гр. д. № 252/2011 г. по описа на същия съд по касационна жалба от К. З. К. ЕГН [ЕГН] от [населено място], чрез процесуален представител адвокат А. М..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: