ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№93
Софш. 20.11.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 18 ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова ЧЛЕНОВЕ: Ценка Георгиева Бойка Ташева
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева дело № 3223/2008 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. г. по м. гр. Р., подадена от пълномощника адв. Л, срещу въззивното решение на Русенския окръжен съд, №342 от 09.06.2008г. по в.гр.д. № 309/2008г. с което е оставено в сила решение № 30 от 28.02.2008г. по гр.д. № 6377/2007г. на Русенския районен съд, с което са уважени предявените от С. В. Ц. срещу професионалната г. искове по чл. 344, ал. 1,т. 1-3 КТ.
Ответникът С. В. Ц. от гр. Р. в представеното по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК от пълномощника му адв. М. Х. писмено възражение моли решението да се остави в сила.
Върховният касационен съд, състав на второ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, второ г. о., взе предвид следното:
За да уважи исковете за отмяна на уволнението, за възстановяване на заеманата преди уволнението работа и за присъждане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението съд е приел, че при прекратяването на трудовото правоотношение от работодателя, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ поради намаляване на обема на работата, е нарушена закрилата по чл. 333, ал. 3 КТ. Ищецът С. Ц. е бил в трудово правоотношение с П. г. по м. гр. Р. като е заемал длъжността учител по учебна практика-стругарство. Трудовото му правоотношение е прекратено със заповед от 12.11.2007г. поради намаляване на обема на часовете по специалността учебна практика -стругарство. Въз основа на представени по делото писмени доказателства съдът е приел, че ищецът е бил избран на 02.05.2007г. за секретар на ОбКС на СБУ гр. Р.. С писмо от 31.08.2007г. директорът на гимназията е поискал съгласие от ОбКС на СБУ за прекратяване на трудовия договор поради съкращаване на щата. С писмо от 04.09.2007г. ОбКС на СБУ отказал да даде съгласие като посочил освен това, че искане следва да се отправи и до ИК на СБУ гр. С.. Такова искане не е отправено и съгласие не е дадено. Предвид така установените обстоятелства въззивният съд е приел, че е нарушена предварителната закрила по чл. 333, ал. 3 КТ което опорочава уволнението без да се разглежда спорът по същество.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът не сочи конкретна хипотеза от изброените в чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК основанията за селекция на касационните жалби, но прилага решение № 825 по гр.д. № 994/98г. на III г.о. на ВКС и излага съображения, че в посоченото решение на ВКС не е предвидено работодателят да иска съгласие за уволнението освен от синдикалната организация в учебното заведение, още и от ОбКС на синдиката и от централното ръководство на организацията. На следващо място излага съображения, че в чл. 7, ал. 1, т. 4 КТД е предвидено искане на становище, което не е задължително за работодателя, а не на съгласие за уволнението. Предвид така изложените от касатора фактически основания искането за допускане до касационно обжалване може да се квалифицира по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по първия поставен въпрос и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по втория въпрос.
Върховният касационен съд намира, че не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Приложеното решение е по въпроса кои лица се ползват с предварителна синдикална закрила по чл. 333, ал. 3 КТ. Даденото от ВКС разрешение е, че със синдикална закрила се ползват председателят и секретарят на синдикалната организация, но не и секретар-касиерът. В случая е установено и касаторът не оспорва обстоятелството, че С. Ц. е бил избран за секретар на Общинския координационен съвет на СБУ. В приложеното решение не е обсъждан въпросът от кой синдикален орган работодателят следва да поиска съгласие за уволнението. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че не е налице противоречиво решаван от съдилищата основополагащ за настоящия спор материалноправен или процесуалноправен въпрос.
Поставеният от касатора въпрос не може да се квалифицира и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Макар и да е приел уволнението за незаконно поради липса на съгласие от централния синдикален орган, тъй като изрично несъгласие за уволнението е изразено както от синдикалната организация в гимназията, така и от общинската синдикална организация, този въпрос не е от съществено значение за изхода на спора.
Относно тълкуването на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Колективния трудов договор за системата на народната просвета от 31.05.2006г. настоящата инстанция намира, че въпросът не е от съществено значение за правилното разрешаване на правния спор по делото, тъй като не е въведен с исковата молба в спорния предмет. Ищецът се е позовал на закрила по чл. 333, ал. 3 КТ като секретар на синдикална организация, а не на закрила по чл. 333, ал. 4 КТ като член на синдикална организация, в който случай би имал значение повдигнатия от касатора въпрос. Този въпрос не е бил предмет на разглеждане от съда и не е съществен материалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Русенския окръжен съд.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Русенския окръжен съд, № 342 от 09.06.2008г. по в.гр.д. № 309/2008г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: