О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 93
гр.София, 29.12.2008г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, първо гражданско отделение, в закрито заседание на десети декември, две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЖИВА ДЕКОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 3739 описа на ВКС за 2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК.
Обжалвано е решение от 14.07.2008г. по гр.д. № 292 / 2008г., с което Видински окръжен съд, като е отменил решение от 20.03.2008г. по гр.д. №1942/2007г. на Видински районен съд, е предоставил упражняването на родителските права по отношение на децата А. , родена на 08.10.1994г. и В. , родена на 01.08.1998г. на бащата Н. С. и е определил режим на лични отношения между тях и майката Н. Д. , която е осъдил да им заплаща и издръжка.
Жалбоподателят – Н. Д. А., поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуален въпрос, който е разрешен при това в противоречие с практиката на ВКС и е разрешаван противоречиво от съдилищата. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Върховния касационен съд, състав на първо г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил решение от 20.03.2008г. по гр.д. №1942/2007г. на Видински районен съд, е предоставил упражняването на родителските права по отношение на децата А. , родена на 08.10.1994г. и В. , родена на 01.08.1998г. на бащата Н. С. и е определил режим на лични отношения между тях и майката Н. Д. , която е осъдил да им заплаща и издръжка. Приел е, че в интерес на децата е да продължат да живеят в обичайната си социална среда-при бащата, каквото желание са заявили и самите те, за да могат да продължат да се развиват при услови максимално близки до тези, отпреди раздялата на родителите им.
Като е обжалвала решението на въззивния съд с касационната жалба майката е изложил становище, че касационното обжалване на решението е допустимо, тъй като въззивният съд е постановил решението си в противоречие с трайната практика на Върховния касационен съд, а именно като не е взел предвид същата относно преценката на всички доказателства по делото, с оглед установяване най-точно какъв е интересът на децата, при определяне кой от двамата родители да упражнява непосредствено родителските права. Поддържа, че решението е постановено и в противоречие с практиката на съдилищата. Приложила е към жалбата си решение от 19.01.2004г. по гр.д. №843/2003г. ВКС, решение от 24.11.2000г. по гр.д. №1240/1999г. ВКС, решение от 28.07.2003г. по гр.д. № 297/2003г., решение от 30.12.2003г.-418/2003г., решение от 20.11.1993г. по гр.д. № 514/1993г., Постановление №1/1974г. на Пленума на ВС, решение от 11.11.1999г. по гр.д. № 16/1999г. на РС-Дулово и решение от 02.02.2005г. по гр.д. № 925/2004г. на Шуменски РС. Във всички тези решения и в тълкувателното постановление се излагат съображения за това, че следва да се вземе предвид привързаността на децата, качествата на родителя, средата в който те ще живеят, но все в контекста на интереса на децата.
В случая с обжалваното решение въззивният съд действително се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, а именно относно предоставяне упражняване на родителските права по отношение на непълнолетните деца при развод, а също така и по съществен процесуален въпрос, касаещ преценката на доказателствата относно интереса на децата. С решението си въззивният съд именно при анализ на всички доказателства е приел, че в интерес на децата е родителските права да се упражняват от бащата. Той не е отрекъл родителското качество на майката Н. Д. и именно чрез определения режима на лични отношения тя ще продължи да участвува в тяхното възпитание.
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на първо г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като жалбоподателката не сочи решения на ВКС, които да дават обратно разбиране на разрешения от въззивния съд въпрос за наличие на родителска пригодност на бащата да упражнява родителски права. Точно обратното, посочената константна практика на ВКС, намерила отражение и в Постановление №1/1974г. на ВС, не съдържа в себе си разрешение, от което да се направи извод, че въззивният съд се е отклонил от нея в обжалваното решение. Именно съобразявайки се с посочените в нея критерии за отчитане привързаността на децата, качествата на родителя, средата в която те ще живеят, съдът като е анализирал всички доказателства, е преценил интереса на децата и е предоставил упражняването на родителските права на бащата.
Неоснователно е и искането на жалбоподателката за допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като с въззивното решение е разрешен съществен правен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата. Преценката на съдилищата за това, на кой родител да се предостави упражняването на родителските права по отношение на непълнолетните деца при развод на родителите, с оглед нуждата да бъде съобразен в най-пълна степен интереса на децата, е конкретна във всеки отделен случай и е свързана с формиране вътрешното убеждение на съдиите, решаващи спора по същество, поради което в случая не може да се поставя въпрос за наличие на противоречиви решения на различни съдилища по идентичен материалноправен и процесуален въпрос, ако не е налице значително отклонение от установената съдебна практика, каквото в случая не се установява. Грешките във формирането на вътрешното убеждение на съда сами по себе си не съставляват основание за допустимост на касационното обжалване ,а съставляват порок на решението по който съдът може да се произнесе само ако обжалването бъде допуснато.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК на решение от 14.07.2008г. по гр.д. № 292 / 2008г. на Видински окръжен съд, по жалба на Н. Д. А..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: