О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 93
София, 21.11.2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети ноември двехиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Марио Първанов
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 4238/2008 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Г. И. Р. ЕГН ********** и А. Г. И. ЕГН ********** и двамата от гр. В., приподписана от адвокат С против въззивно решение на Великотърновски окръжен съд № 401/23.07.2008 г., постановено по гр. д. № 554/2008 г., с което е отменено решение на Великотърновски районен съд № 166/13.02.2008г. по гр. д. № 1834/2007 г. и е постановено друго решение, с което е прогласена относителна недействителност за ? ид. ч. на договор за покупко-продажба на недвижими имоти, извършен между съпрузите Г. И. Р. и Е. А. Р. , от една страна и А. Г. И. , от друга страна, подробно описани в нот. акт № 2* том ХІ, рег. № 1* нот. д. № 1645/31.10.2006 г. на нотариус Д. Д. , район на действие ВТРС, спрямо Р. М. Д. от гр. В. по предявен от последния иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, както и са осъдени Г. И. Р. и А. Г. И. да заплатят солидарно на Р. М. Д. разноски по делото в размер на 710.48 лв.
С жалбата са изложени съображения за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост-основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Приложени са 2 бр. разписки за установяване погасяване на дълга по изпълнителния лист на два пъти по 5000 лв. в изпълнение на постигнато на 27.02.2008 г. споразумение между длъжника Г. И. Р. и кредитора Р. М. Д..
Към жалбата е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, с което се поддържа, че изводът на въззивния съд, че е налице основанието на чл. 135 ЗЗД е постановен в противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като са посочени и приложени: решение № 10 от 3.01.1967 г. по гр. д. № 124/66 г. на ОСГК; решение № 3/7.01.1991 г. по гр. д. № 1303/90 г., ІІ г. о.; решение № 2085/20.10.1969 г. по гр. д. № 1548/69 г., І г. о. На второ място се твърди, че допускането на касационно обжалване в конкретния случай е от значение за уеднаквяване практиката на съдилищата, тъй като спорът-предмет на делото е решен противоречиво в сравнение с други идентични или близки на настоящия казуси, като са посочени и приложени: решение от 21.07.2008 г. по гр. д. № 999/2007 г. на ВтОС и решение от 8.01.2004 г. по гр. д. № 317/2003 г. на ВтАС. На трето място се поддържа, че допускането на касационно обжалване в конкретния случай е от значение и за точното прилагане на закона по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като решението е постановено в противоречие с разпоредбата на чл.135 ЗЗД.
Ответникът по касационната жалба Р. М. Д. не е изразил становище по повод жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да се произнесе по допускането на жалбата до касационно обжалване, като взе предвид доводите на касаторите и данните по делото, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о. приема следното:
За да уважи иска с правно основание чл. 135 ЗЗД въззивният съд е приел за безспорно установено, че Р. М. Д. има срещу Г. И. Р. изискуемо вземане по силата на изпълнителен лист № 21041/22.05.2007 г. по влязло в сила определение по ч. гр. д. № 917/2007 г. на ВтРС за сумата 10000 лв., разноски и законна лихва от 7.05.2007 г., издаден на основание запис на заповед от 24.09.2004 г. за сумата 10000 лв. Изпълнителният лист не е оспорен и като официален документ се ползва с доказателствена сила за изявленията, направени в него. Вземането на Р. Д. срещу Г. Р. за сумата 10000 лв. е към 24.09.2004 г. Като приносител на запис на заповед Д. е кредитор и извършената от длъжника разпоредителна сделка го е увредила, тъй като е затруднила възможността му да се удовлетвори и при наличие на знание за увреждане съгласно презумпцията на чл. 135, ал. 2 ЗЗД искът по чл. 135 ЗЗД е приет за основателен и уважен.
Въпросът за точното приложение на разпоредбата на чл. 135 ЗЗД е съществен материалноправен въпрос.
Даденото с обжалваното въззивно решение разрешение не е в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Въззивното решение не противоречи на решение № 10 от 3.01.1967 г. по гр. д. № 124/66 г., ОСГК на ВС, с което е прието, че по исковете по чл. 135 ЗЗД, като ответници следва да бъдат конституирани както длъжникът, извършил увреждащото действие, така и лицето, което е придобило права от него. В касационната жалба липсват изложени оплаквания относно пасивно легитимирани страни, участвали по делото.
Решението не противоречи и на решение № 2* от 20. Х.1969 г. по гр. д. № 1548/69 г., І г. о., с което е прието, че съгласно чл. 13 СК придобитото през време на брака имущество на името на единия от съпрузите става семейна общност, само ако това имущество не е отчуждено от съпруга, на чието име то е придобито до датата на влизане в сила на СК. Когато съпругът, на чието име е придобит имот е продал същия преди влизането в сила на СК, другият съпруг не може на основание чл. 135 ЗЗД да иска обявяване на сделката за недействителна за половината от имота на основание чл.13 СК.
Обжалваното решение е постановено в съответствие с постоянната практика на ВС, в който смисъл е приложеното към жалбата решение № 3 от 7.01.1991 г. по гр. д. № 1303/90 г., ІІ г. о., с което е прието, че лице, което няма качеството на кредитор по отношение на ответниците не е активно легитимирано да предяви иска по чл. 135 ЗЗД.
Твърдението по т. 2 от изложението, че решението е постановено в противоречие с практиката на съдилищата по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, изразена в приложените към жалбата решения на ВтОС и ВтАС не е обосновано. То е и фактически невярно. С решение на ВтОС от 21.07.2008 г. по гр. д. № 999/2007 г. по приложението на материалния закон съдът е посочил, че за да бъде уважен иска по чл. 135 ЗЗД е необходимо да са налице две условия: увреждане на кредитора и знание на длъжника, че уврежда кредитора. Счита се, че кредиторът е увреден тогава, когато с правни действия длъжникът намалява платежоспособността си и след намалението имуществото му ще е недостатъчно да задоволи кредитора, като ал. 2 на чл. 135 ЗЗД установява оборима презумпция за знание за увреждането. В процеса кредиторът трябва да докаже, че има вземане срещу длъжника и че то предхожда сделката, че тази сделка го уврежда и че е сключена между роднини. В същия смисъл са изводите на въззивния съд в обжалваното решение.
Решението на въззивния съд не е постановено в противоречие с приложеното към жалбата решение от 8.01.2004 г. по гр. д. № 317/2003 г. на ВтАС, с което съдът е приел, че за да се уважи иска по чл. 135 ЗЗД следва да се докаже, че с действията си двамата ответници, като длъжници са увредили ищеца, като кредитор и то със знанието им за това.
Не е налице и основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на което касаторът се е позовал с т. 3 от изложението без да изложи каквито и да било аргументи.
Основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК би било налице, ако произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълнота или неяснота на правна норма; когато съдът се произнася за първи път по даден правен спор или когато изоставя едно тълкуване на закона, за да възприеме друго. Решаващият мотив за уважаване на иска в случая не попада в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване, тъй като не са налице условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение на Окръжен съд Велико Т. № 401/23.07.2008 г., постановено по гр. д. № 554/2008 г. по жалба от Г. И. Р. ЕГН ********** и А. Г. И. ЕГН **********, двамата с адрес: гр. В., ул. „К” № 5, вх. „Е”, ет. 2, ап. 6 с вх. № 9961/5.09.2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: